Решение № 16591 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12701/2013 г.

Решение № 16591 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12701/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от Григор Найденов, Славка Найденова, Ангелина Григорова, Георги Ангелов, Богдана Найденова и Емилия Найденова, чрез адв. Борисова срещу решение № 4570 от 08.07.2013 г. по адм. дело № 4384/2012 г. на Административен съд-София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу заповед № РД-18-10/16.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, със законните последици. Ответникът - изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Радослав Ташев, чрез процесуалният си представител адв. Живков, заявява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-18-10/16.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, в частта за имоти с идентификатори 80409.5824.1 и 80409.5824.33 и преписката е върната на адм. орган за ново произнасяне досежно нанасяне на имотите в КК и записването в КР с конкретни указания. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура по чл. 49 ЗКИР, като границите на процесните имоти са отразени в картата по неодобрен кадастър, без да се съобрази наличната конкуренция на права между наследниците на Ангел Казанлийски /имот 1140-попълнен в неодобрения кадастрален план на с. Чепинци от 1980 г./ и наследникът на Кремена Ташева /имот пл. № 160001-нанесен в КВС/. Установено е от приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, че на място няма граници, както и означаване по т. 1, чл. 14 от Наредба № 3/2005 г., а имот 80409.5824.33 е отразен със самостоятелен идентификатор поради застъпване между имоти 1140 /по неодобрената кадастрална карта / и пл. № 160001 /по КВС/. Прието е, че оспорената заповед е постановена при несъобразяване изискванията на приоритетно визираните в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. критерии. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3, при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1-6. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст /след изм. бр. 82/2011 г., ДВ/, при липсата на означено по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение, имота се нанася по т. 3, а именно: по "кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ". В конкретния случай липсва означаване на границите по т. 1, от което следва приложимост на т. 2, като е следвало да се съобразят данните по влязлата в сила КВС, т. е. за имот пл. № 160001, тъй като имот 1140 е отразен в неодобрен кадастър, който не е годен източник на данни. В тази връзка е правилен изводът на административния съд, че КК има констативно, а не конститутивно действие и конкуренцията на вещни права само се констатира в това производство, а спора за собственост подлежи на разглеждане и разрешаване в отделно исково производство. Именно поради това при отразяване в КК по чл. 49 ЗКИР на границите и местонахождението на имотите и данните са собственост в КР, следва да се съблюдават критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 и данните за собственост по представените титули за собственост и наличните вписвания в Служба по вписванията. С оглед на изложеното се явяват неоснователни възраженията по касационната жалба, че административният съд се е произнесъл по наличен спор за собственост, тъй като съдът е обсъдил представените от страните документи, вкл. съдебни решения единствено с оглед констатиране конкуренцията на вещни права по отношение на процесните имоти и изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3. Предвид изрично и своевременно заявената от ответника Радослав Ташев претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторите дължат разноските за настоящата инстанция в размер на 700 лв, съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 27.11.2013 г., Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение