Решение № 5390 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11363/2018 г.

ОТМЕНЯ решение № 3962/13.06.2018 г., постановено по адм. д. № 6171/2017 г. по описа на Административен съд С. град и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Решението е окончателно. Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Българско национално радио (БНР) против решение № 3962/13.06.2018 г., постановено по адм. д. № 6171/2017 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от БНР против становище № ЗЗ-НН-1064/29.12.2016 г. на зам. министъра на културата, в което е бил обективиран отказ от съгласуване на виза за проучване и проектиране на инвестиционен проект за строеж "Пристройка за асансьор към съществуващия застроен обем на сграда с идентификатор 10135.1509.3. 1", Морска градина В. и срещу становище № ЗЗ-НН-27/11.01.2017 г. на зам. министъра на културата, в което е бил обективиран отказ от съгласуване на технически проект на обект "Пристройка - асансьор за хора с увреждания към съществуващия застроен обем на сградата на РРС-В., бул. "П." ....., части "Архитектура" и Строителни конструкции. Съдът е отхвърлил жалбите като неоснователни. Решението е валидно и допустимо, но неправилно и необосновано. Решаващият съд не е изследвал съотносимите правни норми във връзка с приложимото право за хората с увреждания и по специално ЗХУ, както и специалните норми в ЗУТ спрямо заповед № РД9 Р-0025/28.12.2011 г. на министъра на културата, на която безкритично се е позовал постановявайки решението си, с което е потвърдил процесните откази за съгласуване на становище № ЗЗ-НН-1064/29.12.2016 г. и становище № ЗЗ-НН-27/11.01.2017 г. на зам. -министъра на културата. Съгл. чл. 53 ЗХУ хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии, като (ал. 4) изискванията за достъпна среда са задължителни при изработване и одобряване на подробни устройствени планове и техни изменения, както и при изработване и одобряване на инвестиционни проекти за изграждане на нови или при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство, пристрояване и надстрояване на елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Изрично ал. 5 на споменатия текст предвижда, че централните и териториалните органи на изпълнителната власт предприемат мерки за привеждане на предоставената им за управление държавна собственост (елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията) в съответствие с правилата, нормите и нормативите и съобразяването с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания по отношение на предоставената им за управление собственост относно елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията. Съгл. чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН на съгласуване подлежат само визите за проектиране и инвестиционните проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите. Изложени са мотиви дали предметът на отказите е пристройка или не, което е без значение, тъй като дали външният асансьор е реконструкция или пристройка е без значение, тъй като и в двата случая представлява строеж и е съоръжение по смисъла на чл. 184 ЗУТ. В светлината на така цитираните норми и забраната, обективирана в Приложение № 3 на заповед № РД9 Р-0025/28.12.2011 г. на министъра на културата АС В. следва да изложи мотиви относно материалната законосъобразност на процесните откази. Липсата на мотиви съобразно гореизложеното е пречка този съд да извърши контрол за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, което налага решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са изследвани всички правно релевантни факти, евентуално - колизията на актове, не са изложени мотиви относно материалната законосъобразност на процесните административни актове, предмет на това производство, т. е. постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 3962/13.06.2018 г., постановено по адм. д. № 6171/2017 г. по описа на Административен съд С. град и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Решението е окончателно.