Решение № 529 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 717/2008 г.

Решение № 529 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 717/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК /нов/, вр. с чл. 218и ГПК /отм./. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Ж. Н. Ц., Д. В. Г., З. А. Н., В. А. Н., В. Р. Г. и Г. Р. А. срещу решение от 25.10.2007 г. по гр.д. № 195/2007 г. на Добрички окръжен съд, с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът Р. И. Г. в писмено становище оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 9.01.2007 г. по гр.д. № 163/2004 г. на РС - Каварна, е признал за установено по отношение на страните по делото, че нива от 118,993 дка и пасище от 3,999 дка в землището на с. К. са принадлежали на наследодателя Г към момента на образуване на ТКЗС 1950 г. За да уважи предявения иск съдът е приел, че процесните земеделски земи към момента на одържавяването им са били собственост на общия праводател. Установено е от доказателствата по делото, че общият праводател на страните е - Г. А. - починал 10.09.1970 г. и оставил за наследници седем деца, като Р. и Н. Г. са две от тях, а Р. И. - ищец по делото, е син на починал син И. г. Установено е също така, че процесните имоти с решение от 10.02.1994 г. на ПК - Ш. възстановени на наследниците на две от децата Р. Г. - В. Р. и Г. Р. и Н. Г. - Ж. Н. - дъщеря, Д. В., З. А. и В. А. От писмените доказателства по делото - договор за дарение е видно, че общият праводател на страните е получил земите с договор за подялба - дарение през 1930 г., с нотариална заверка на подписите, но съдът е приел че същата макар и да не породила права, тъй като имотите по дарението са били включени в Ю. Д. и към онзи момент е приложимо законодателството на Р. държава, което е предвиждало за валидността на дарението, то да е извършено в нотариална форма, договорът е доказателство, че общият праводател е получил владението на земите към онзи момент. През 1940 г. Г. А. е декларирал земеделски имоти - общо 173 дка. От заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че земите, които са възстановени на наследници на Г. А. и тези на наследниците на синовете му Р. и Н. Г. са идентични с тези по делбения протокол от 1930 г. и декларираните през 1949 г. земи от последните, са част от декларираните през 1940 г. земи на общия праводател. При това е установено, че общият праводател е владял всички земи до 1950 г. и ги е внесъл в ТКЗС, което се установява и от събраните по делото гласни доказателства. При тези данни съдът е приел, че в случая е установено, че общият праводател е притежавал процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, поради което именно в лицето на всички негови наследници е възникнало и правото да бъде възстановена собствеността. Разпоредбата на чл. 34 от Закона за давността /действувал до 1951 г./ е изисквала, за да може да се придобива чрез давност правото на собственост и другите вещни права върху недвижими имущества, владението да е непрекъснато в продължение на двадесет години, без да има нужда от юридическо основание и добросъвестност, поради което, за да е придобил в собственост процесния имот до внасянето му в ТКЗС общия праводател Г. А. трябва да е владял земите от 1930 до 1950 г., каквито доказателства са налице по делото. При така установените факти по делото и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд,