Решение № 13397 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9004/2016 г.

Решение № 13397 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9004/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "А. Б. М. Проекти" ЕООД чрез процесуалния му представител адв. Китанова против решение № 4536/28.06.2016 г., постановено по адм. дело № 11468/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът- директорът на дирекция "Общински строителен контрол"- СО, чрез юрк. Георгиева счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "А. Б. М. Проекти" ЕООД против заповед № РД-18-194/17.11.2015 г. на директора на дирекция "Общински и строителен контрол"- СО, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 вр. чл. 57 ЗУТ и Наредбата за преместваеми обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на Столична община /НПОРИМДЕРДТСО/ на "А. Б. М. Проекти" ЕООД е разпоредено да премахне незаконосъобразно поставени 8 бр. рекламни елементи, тип "реклами касети", находящи се в гр. С., бул. "В. Л." от ул. "Ген. Гурко" до бул. "Ц. О.". Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Според административния съд рекламните елементи са поставени без разрешение. Изводите са направени след анализ на доказателствата по делото и въз основа на неоспорените заключения на основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. В мотивите на заповедта и останалите материали в административната преписка рекламните елементи на дружеството - жабоподател са индивидуализирани по вид, размер, конструкция и начин на монтиране. Характеристиката им съответства изцяло на легалното определение за "рекламни елементи", дадено с разпоредбата на § 5, т. 81 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Обстоятелството, че при извършена проверка вещото лице не е установило на място рекламните съоръжения, не означава, че те не са били монтирани към момента на издаването на обжалваната заповед, в който смисъл са писмените доказателства по делото-констативен протокол и приложен снимков материал към него /л. 13 и сл. от първоинстанционното дело/. Законосъобразно и обосновано Административен съд С. град е приел, че рекламните елементи, предмет на оспорената заповед, са поставени без разрешение. Представените 5 броя такива от 1998, 1999 и 2000 г. не касаят процесните рекламни елементи. Правилно съдът е приел, че дори да се отнасят за тях, то към момента на издаване на оспорената заповед разрешенията са с изтекъл срок, съгласно чл. 30, ал. 1 на действащата НПОРИМДЕРДТСО, приета с решение на СОС от 6.11.2014 г., изм. и допълнена с решение от 23.07.2015 г. Освен посоченото, споразуменията между дружеството-жалбоподател и Столична община и сключените между тях договори не са относими към административния спор. Те установяват съществуващи между страните облигационни отношения и не могат да заместят предвидената в закона административна процедура и административен акт, необходими за поставянето на рекламни елементи. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за "търпимост" на процесните рекламни елементи. Такава не е уредена в Закона за устройство на територията. Поради това Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав счита, че не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 600 лв, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав