Решение № 16034 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2013 г.

Решение № 16034 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Нанюк Интернешънъл" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, представлявано от управителя му Ангелов чрез адв. Луканова срещу решение № 823 от 07.02.2013 г., постановено по адм. дело № 6708 от 2011 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в рамките на административното производство е допуснато нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК, тъй като дружеството е било лишено от участие в административната фаза на процеса. Заявява също, че неправилно съдът е приел наличието на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), поради липсата и на двете законоустановени предпоставки - същата да е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) - в приложен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Нанюк Интернешънъл" ООД срещу заповед № 424 от 01.06.2011 г. на председателя на КЗП, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предоставянето на невярна и подвеждаща информация на опаковката за наименованието на стоката "Замразено бонфиле от пиле", което всъщност е "заготовка" от птиче месо, без това да е изписано на етикета на стоката. За да постанови този резултат, административният съд е приел от фактическа страна, че по повод на извършена съвместна проверка на "Нанюк Интернешънъл" ООД от служители на КЗП и на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е установена нелоялна практика на дружеството-касационен жалбоподател, при което е извършено изпитване на продукта за съдържаща се в него вода. Резултатите от извършената проба са послужили като основание за започване на административно-наказателно производство по отношение на производителя за нарушени разпоредби на Наредба № 32 от 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици (Наредба № 32/2006 г.). При извършената проверка е установено и разминаване между вида на самия продукт и описанието на съдържащите се в продукта съставки, което е квалифицирано като невярна и подвеждаща информация отностно наименованието на стоката. Решението на КЗП за наличието на нелоялна търговска практика е обективирано в Протокол № 24 от 01.06.2011 г., послужил като основание за издаване на процесната заповед на председателя на КЗП. При така установената фактология, административният съд е извел извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Изтъкнал е, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като противно на изложеното от жалбоподателя, несъобщаването на последния за протокола от изпиване на взетата проба, както и съображенията за начина, по който е извършено изпитването от лабораторията, са неотносими към случая. Счел е, заповедта е съобразена с материално-правните разпоредби на ЗЗП и е съответна на целта на с. з., защото от страна на дружеството е осъществена посочената в същата нелоялна заблуждаваща търговска практика. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите. Оплакванията в касационната жалба се свеждат до доводи за допуснато съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело до лишаване на дружеството от участие в производството пред административния орган, както и за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липса на законоустановените предпоставки. Оплакванията са несъстоятелни, като част от тях са изтъкнати и пред първоинстанционния съд, който е изложил подробни мотиви за отхвърлянето им. Законосъобразен е изводът на Административен съд София-град, че при издаване на процесната заповед не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. В случая, неуведомяването на дружеството за началото на административното производство не представлява съществено нарушение на процедурата пред административния орган, обуславящо отмяна на административния акт. Целта на уведомяването по чл. 26 от АПК е да се предостави възможност на заинтересованото лице за защити интересите си своевременно, като предостави информация за фактите и обстоятелствата от значение за спора. В конкретната хипотеза, невярната и подвеждаща информация относно наименованието на стоката, както и разминаването между вида на самия продукт и описанието на съдържащите се в него съставки, е установено единствено въз основа на етикетирането на продукта. След като фактите са безспорно установени, не се налага събирането на нови доказатества, и неизпълнение на задължението за уведомяване за началото на административното производство не представлява съществено нарушение на процедурата, както правилно е приел и административният съд. Правилни са и изводите на съда, че от страна на жалбоподателя е нарушена императивната разпоредба на чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗП, забраняваща осъществяването на заблуждаваща нелоялна търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Съгласно нормата на чл. 68в от ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики. Според разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от с. з. Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика - чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Определянето на една търговска практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП предполага установяване на съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до предоставяне на невярна, заблуждаваща информация. Както приема и първоинстанционният съд, конкретното действие, в резултат на което е предоставена невярна информация, че стоката, която се предлага, е от чисто месо от пиле, т. е. разфасовка от пиле, а всъщност става въпрос за "заготовка от птиче месо", правилно е квалифицирано като нелоялна заблуждаваща търговска практика. При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики, към които спадат и заблуждаващите такива - чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, и при установените по делото данни за непредоставяне на коректна и точна информация относно наименованието на предлагания продукт, председателят на КЗП обосновано е приел, че е налице заблуждаваща и подвеждаща потребителя информация, основание за издаване на оспорената заповед. Както съдът, така и административният орган са изследвали дали средният потребител би могъл да се подведе при представянето от страна на търговеца на невярната информация относно съществени характеристики на стоката и дали това е в състояние да измени или предопредели потребителския избор. Изложени са подробни съображения относно обстоятелството, че използваната търговска практика насърчава потребителя да закупи предлаганата стока, като си мисли, че купува чисто месо от пиле, т. е. разфасовка от пиле. Административният орган е изложил мотиви, правилно приети са съответни на материалния закон, защо счита, че предоставената невярна информация променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, както и защо същата е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел, без използването на тази практика. Изложените мотиви се споделят изцяло и от настоящия състав. Така установените обстоятелства водят до единствения възможен извод, че предоставянето на невярна и подвеждаща информация на етикетите на предложената стока относно основни нейни характеристики представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, основание за издаване на оспорената заповед. С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,