Решение № 10530 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 99/2012 г.

Решение № 10530 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 99/2012 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново, срещу решение № 423 от 25.10.2011 г. по адм. дело № 476 по описа за 2011 г. на административния съд - Велико Търново, в частта, с която по жалба на "МОЛ Плевен" АД е отменен ревизионен акт № 151003704 от 2.02.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 193 от 21.04.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит в размер на 77 400.00 лв. по 2 броя фактури, издадени от "Ви Джи Ес Дизайн 2001" ООД за данъчен период м. 10.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - "МОЛ Плевен" АД оспорва същата чрез процесуалния представител адв. Лилия Борисова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил ревизионен акт № 151003704 от 2.02.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 193 от 21.04.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.04.2010 г. -30.06.2010 г., като с него му е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 80 725.00 лв. и вследствие на извършена корекция на декларирания резултат е бил определен данъчен резултат ДДС за възстановяване в размер на 159 659.54 лв. и лихви върху тази сума, на основание чл. 92, ал. 10 от ЗДДС в размер на 50 070.76 лв. Конкретно за данъчен период м. 04.2010 г. е отказано право на данъчен кредит по 2 броя фактури, издадени от "Ви Джи Ес Дизайн 2001" ООД в общ размер от 77 400.00 лв. В хода на административното производство е извършена насрещна проверка на дружеството - пряк доставчик, като е съставен ПИНП от 4.01.2011 г. Връчено и ИПДПОЗЛ от 14.10.2010 г. по реда на чл. 32 от ДОПК. Такова искане от 7.12.2010 г. е връчено и на ревизираното дружество, като то е представило копия от процесните фактури № 0...0952 от 27.04.2010 г., № 0...0954 от 29.04.2010 г., банкови извлечения № 68 и № 69 при "Райфайзенбанк" ЕАД, договор от 19.04.2010 г., сключен между него и "Ви Джи Ес Дизайн 2001" ООД, анекс към него от 24.09.2010 г., споразумение от 2.04.2010 г. между акционерното дружество, дружеството пряк доставчик и "Болкан нюз корпорейшън" ЕАД, възлагателно писмо от 19.04.2010 г., потвърждение от 10.12.2010 г. на приета заявка за рекламни излъчвания на клиент "МОЛ Плевен" ЕАД, с положен печат на "БТВ Медиа Груп" ЕАД. Договорът от 19.04.2010 г. съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от него е с предмет "създаване от "Ви Джи Ес Дизайн 2001" ООД и впоследствие излъчване на шест броя рекламни клипове на "МОЛ Плевен" АД със 120 броя излъчвания в национален ефир". Срокът за излъчване на клиповете е уреден в чл. 3, като е променен с анекса към него и е определен от 1.12.2010 г. до 31.12.2010 г. По повод уговореното възнаграждение е прието, че на изпълнителя следва да се заплатят сума в размер на 162 000.00 лв. до 23.04.2010 г. и сума в размер на 225 000.00 лв. до 30.04.2010 г. Административният орган е приел, че тези суми съответстват на данъчните основи по процесните фактури. По силата на възлагателното писмо от от 19.04.2010 г. ревизираното дружество е възложило на същото това дружество да закупува и преговаря време за излъчване на телевизионна реклама в програмата на националната телевизия бТВ. В административното производство е извършена и насрещна проверка, съгласно ПИНП от 15.10.2010 г. на "БТВ Медиа Груп" ЕАД, като са представени писмени обяснение от 14.10.2010 г., в който е посочено, че между "БТВ Медиа Груп" ЕАД, "МОЛ Плевен" ЕАД и "Ви Джи Ес Дизайн 2001" ООД няма сключено споразумение за авансово получаване на преференциална отстъпка за годишен бюджет. Констатирано е, че има несъответствия относно точния предмет на процесните фактури, понеже в тях е записано "други-съгласно договор от 19.04.2010 г." и като предмет не е посочено "авансово плащане по договор", а към датите на издаване на фактурите, с оглед съдържанието на договора от 19.04.2010 г. и приемо-предавателния протокол от 24.09.2010 г. към него, няма възникнало данъчно събитие. Несъответствие е установено и по повод посочените извлечения от "Райфайзенбанк" ЕАД с оглед на изписаните номера на фактурите и техните стойности, които сумирани отговарят на тези по процесните фактури, като е прието, че не е доказано плащане по фактурите. Административният орган е обосновал извод, че липсва възникнало данъчно събитие, като отчита също, че от страните по двете доставки не са представени годни счетоводни документи и други доказателства за доставки във връзка с издадените фактури, както и доказателства за наличие на кадрова и техническа обезпеченост, в т.ч. за съответния софтуер, специалисти и др. на прекия доставчик, счетоводни документи за вложени материали и получени услуги. С възражението срещу ревизионния доклад и при административното обжалване са представени потвърждение от 14.01.2011 г. от "БТВ Медиа Груп" ЕАД, както и от 10.02.2011 г., като според решаващият административен орган се установява противоречие с установеното в ревизионното производство. Представен е и договор от 11.02.2010 г. сключен между прекия доставчик "Ви Джи Ес Дизайн 2001" ООД и "Болкан нюз корпорейшън" ЕАД. В сертификат № 3121 за излъчване на реклама по бТВ са посочени дати на излъчване от 11.12.2010 г. до 31.12.2010 г., като има разминавания относно предаванията по бТВ с данните за същите в схемата за излъчване по договора от 19.04.2010 г., процесният, за времето от 12.12.2010 г. до 1.01.2011 г. Същият решаващ орган се позовава и на съдържанието на "Представяне на рекламна агенция "Ви Джи Ес Дизайн 2001" ООД" от 12.01.2011 г., в което липсва ревизираното дружество сред клиентите на търговското дружество доставчик. Извършено е позоваване и на фактура № 25 от 16.04.2010 г., издадена "Омега Арт ТВ" ЕООД и договор от 2.04.2010 г., с идентичен предмет, по повод на която доставка е признато правото на данъчен кредит на ревизираното лице, като е налице дублиране предмета на доставката. Първоинстанционният съд е изложил фактическата страна по спора, събраните в административното и съдебното производства доказателства, включително заключението по съдебно-икономическата експертиза, възраженията на жалбоподателя и приложените правни разпоредби. Обосновал е извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта относно отказаното право на данъчен кредит по двете доставки, за които са издадени фактури фактури № 0...0952 от 27.04.2010 г. и № 0...0954 от 29.04.2010 г. от "Ви Джи Ес Дизайн 2001" ООД за данъчен период м.04.2010 г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в посочената част е неправилно постановено. Административният съд е счел, че основното спорно обстоятелство относно реалността на двете доставки, се явява доказано от жалбоподателя - ревизираното търговско дружество чрез събраните писмени доказателства и изслушаната съдебно-икономическа експертиза. Освен това съдът е изложил и правни съображения относно облагането по реда на ЗДДС и приложените от административния орган негови разпоредби. Касационната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав съдържа няколко конкретно насочени възражения и аргументи, които следва да бъдат обсъдени. Основателни са тези относно преценката на доказателствата и преди всичко на заключението по изслушаната съдебна експертиза, както и относно нарушаване на материалния закон. Не се оспорва по делото, че между двете търговски дружество има сключен договор и анекс към него, както и че процесните две фактури са издадени във връзка с него. Счетоводното третиране на доставките при жалбоподателя и прекия доставчик също не се оспорва по делото. Не се оспорва, че е има издаден и приемо-предавателен протокол между страните по доставките. По делото е установено също, че е налице плащане по доставките, което е констатирано и от експерта по съдебната експертиза. Основателно е възражението, че административният съд неправилно е определил предмета на доставките, с оглед на записаното в самите фактури. От съдържанието им е видно, че няма изричен запис, че са издадени по повод "авансово плащане", както и не са ангажирани доказателства в тази насока, а се установява, че и плащането на сумите по фактурите е направено на 21.10. и 23.10.2010 г., които датите са на проформа-фактурите и са различни. След като доставките имат за предмет услуги, следва да се преценява реалността им с оглед на тези обстоятелства, като не са ангажирани конкретни доказателства относно изготвянето на рекламните клипове и тяхното излъчване. По повод изготвянето им няма данни относно възможността на прекия доставчик да осъществи доставките. С предоставянето на писмените обяснения на управителя Весела Шаранкова, както и с представянето на сертификата на търговското дружество, на "Представянето му от 12.01.2011 г.", както и с извлечение от инвентарната му книга няма как да се приеме, че конкретните услуги са реализирани. Няма данни как е формирана себестойността им като не се установяват и какви разходи по извършването им е осъществил. Неправилно съдът се е позовал на доказаност на последните от съдебно-счетоводната експертиза, в която това не е обсъждано, поради непоставяне на такава задача на експерта. По повод втория момент, а именно излъчването на клиповете. Не се установява съответствие между схемата за излъчване по договора от 19.04.2010 г. за времето от 12.12.2010 г. до 1.01.2011 г. и сертификат № 3121 за излъчване на реклама по бТВ по повод излъчването на клиповете. Следва да се направи уточнение, че при твърдяното от страна на приходния орган разминаване в лицето на ревизираното дружество - жалбоподател е било задължението да докаже изпълнението на тази част от предмета на доставките. В случая представянето само на договора от 11.02.2010 г. сключен между прекия доставчик "Ви Джи Ес Дизайн 2001" ООД и "Болкан нюз корпорейшън" ЕАД не се явява достатъчно, като той сочи на търговски отношения между тях, въз основа на които може да се приеме за реална възможността да се излъчат процесните клипове. Реалността на последния факт не може да се обоснове и с представените писма от 6. 12. и 7.12.2010 г. от доставчика до получателя по повод изменения в схемата за излъчване, понеже същите по естеството си представят кореспонденция между тях. По повод тристранното споразумение от 2.04.2010 г. между жалбоподателя, доставчика "Ви Джи Ес Дизайн 2001" ООД и "Болкан нюз корпорейшън" ЕАД за авансово получаване на преференциална отстъпка за годишен бюджет в телевизионна реклама на Клиент, то същото е относима за цялата 2010 г. и също не води до конкретност на преценката за реалност. Това се отнася и до тристранното споразумение от 2.12.2010 г. между жалбоподателя, "Ви Джи Ес Дизайн 2001" ООД и "БТВ Медиа Груп" ЕАД със срок на действие до 31.12.2010 г. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд по повод обсъждането и позоваването от страна на административния орган на фактурата, издадена от "Омега Арт ТВ" ЕООД и договор от 2.04.2010 г., с идентичен предмет, сключен между ревизираното дружество и това дружество, а именно, че липсва идентичност между двата договора, като не може да се приеме, че след като по повод на тази доставка е признато правото на данъчен кредит то тя е реалната доставка, а процесната е нереална. Също така следва да се отчете, че направените правни изводи от съда са правилни, но не съответстват на фактически установеното по спора, като не може да бъде споделен като професионален основният тон на касационната жалба. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 2 064.50 лв., общо за двете инстанции, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК и чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение