Решение № 4263 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2013 г.

Решение № 4263 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Община Монтана, представлявана от кмета - Златко Живков, срещу решение № 389 от 7.06.2013 г., постановено от Административен съд - Монтана по адм. дело № 329/2013 г., с което е прогласена нищожността на Заповед № 431 от 10.02.2010 г. на Кмета на Община Монтана. В жалбата са релевирани възражения за недопустимост, алтернативно за неправилност на постановеното решение - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Във връзка с първото възражение е посочено, че с протестираната заповед на кмета са регулирани гражданскоправни отношения, които подлежат на разглеждане от гражданския, а не от административния съд, както и че за Районна прокуратура - Монтана не е бил налице правен интерес от протестиране на заповедта. По възражението за неправилност, в жалбата е изложено, че не е налице достатъчно съществен порок в заповедта, обуславящ прогласяването й за нищожна. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на протеста. В съдебно заседание чрез упълномощен адв. Цветков, касационният жалбоподател поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Районна прокуратура - Монтана не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Български риболов и лов" ООД, гр. София също не заявява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като постановеното съдебно решение е допустимо, понеже за подаване на протест от прокурор срещу административен акт не е необходимо доказване на пряк и непосредствен правен интерес, което становище е обосновано с разпоредбите на чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ и чл. 16 от АПК. По същество на спора излага, че в процесната заповед не е посочено материално-правното основание за издаването й, а с оглед характера на собствеността на процесния язовир - публична общинска собственост, в случая са приложими чл. 14, ал. 7 от ЗОС, в редакцията й от ДВ, бр. 54/2008 г., във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. В заключение участващия по делото прокурор сочи, че при никакви условия кметът на общината не може да отдава под наем недвижим имот - публична общинска собственост, поради което заповедта, с която това е извършено, е издадена при пълна липса на материално основание. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административния съд - Монтана се е развило по протест на прокурор в Районна прокуратура - Монтана, против заповед № 431 от 10.02.2010 г. на Кмета на Община Монтана, с която "Български риболов и лов" ООД, гр. София е определен за спечелил търга за отдаване под наем на недвижим имот - публична общинска собственост - язовир "Гостилница", с. Белотинци, общ. Монтана. За да обяви нищожност на процесната заповед, съдът, тълкувайки разпоредбите на чл. 14, ал. 7, вр. ал. 2 от ЗОС, в редакцията към приемане на процесната заповед; чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК, в приложимата редакция; чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ и § 4 от ПЗР на ЗСН, е изложил следните изводи: ЗСН е приет и обнародван с ДВ, бр. 34 от 6.04.2001 г., когато е влязъл в сила и § 4 от ПЗР, по което време не е бил приет нито ЗК, нито е била приета промяната в нормата на чл. 14 от ЗОС и приемането на новата ал. 7. Изложил е, че действащият през 2001 г. § 4 от ПЗР на ЗСН препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 от ЗОС по ДВ, бр. 96/1999 г., като този текст е в сила преди изменението на ЗОС с ДВ, бр. 101/2004 г., след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост вече се урежда от чл. 14, ал. 7, вр. ал. 2 от ЗОС. Приложното поле на тази разпоредба от своя страна изрично изключва от обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем, тези подлежащи на концесиониране. От анализа на цитираните разпоредби, в заключение първостепенният съд е приел, че процесната заповед не е постановена след проведена по приложимия специален закон процедура, а именно: Закона за концесиите, който пропуск води до радикално нарушение на материалния закон и е основание за обявяване на нейната нищожност. Така постановеното решение е валидно и допустимо постановено. Неоснователни в тази връзка са възраженията в частната жалба, че с протестираната заповед на кмета, са регулирани гражданскоправни отношения, които подлежат на разглеждане от гражданския, а не от административния съд. Протестираната от РП - Монтана Заповед № 431 от 10.02.2010 г. на Кмета на Община Монтана представлява индивидуален административен акт и съдържа всички белези на такъв, визирани в чл. 21, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 128, ал. 1 от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове. Следователно възражението в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение, като постановено по неподсъден на административния съд спор, е неоснователно. Без правно основание е и възражението за липса на правен интерес от протестиране на процесната заповед от РП - Монтана. За разлика от гражданите и организациите, за които допустимостта на обжалване на административния акт, е обусловена от наличието на личен, пряк и непосредствен интерес, за прокуратурата не е необходимо доказването на такъв интерес. Правото на участие на прокурора в административния процес е регламентирано в чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3 от АПК, във връзка с чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ, очертаващи правото на протест на прокуратурата. Съгласно тези разпоредби прокурорът следи за спазване на законността, поради което се приема, че прокурорът осъществява своята дейност в защита на обществения интерес и не е необходимо доказване на личен, пряк и непосредствен правен интерес за подаване на протест. Обжалваното съдебно решение е правилно и при произнасянето му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за водите, респ. Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Безспорно е установено по делото, че процесният обект е публична общинска собственост - приложен и приет е като доказателство АПОС № 84/18.08.1998 г., който има удостоверителен характер и представлява годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализирания в него обект. По силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите /ЗК/, обекти и имоти или части от тях, които са публична общинска собственост се отдават на концесия по реда на този закон, а по силата на чл. 19, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ процесният имот е именно публична общинска собственост. Съобразно чл. 20 от ЗК управлението на посочените по-горе обекти се извършва чрез отдаването им на концесия. Следователно, разпореждане с водните обекти публична общинска собственост се извършва по реда и условията, регламентирани в Закона за концесиите. Настоящият съдебен състав счита, че ЗК и ЗВ, които са специални закони спрямо ЗОС, и точно те регламентират реда за управление на водните обекти публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, в редакцията приложима към издаване на процесната заповед, уреждаща отдаването под наем на имоти публична общинска собственост, изрично изключва от режима на обектите публична общинска собственост тези, които подлежат на концесиониране. ЗСН също е специален по отношение на ЗОС и ЗВ, но той е приложим само за конкретните правоотношения, които урежда. Приложното поле на специалния текст на § 4 от ЗСН е обусловено от наличие на изчерпателно изброени кумулативни предпоставки, които в случая не са налице. При това положение реда за управление на имуществото, публична общинска собственост, е този предвиден в общия закон. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че протестираната заповед е издадена при пълна липса на материално правно основание за издаването й, което е особено тежък порок, водещ до нищожност на административния акт. Възраженията в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. В съдебната теория и практика се единодушно приема, че нарушението на материалноправния закон води до нищожност на административния акт, в случая, когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон. В конкретния случай липсва каквото и да е правно основание за отдаване под наем чрез търг на имот - язовир, който е публична общинска собственост, доколкото по силата на специалния закон - Закона за концесиите, тази категория имоти подлежат единствено на концесиониране. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение