Решение № 8086 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6674/2017 г.

Решение № 8086 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6674/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от Г. Бумбалова, против заповед № 8121 К-3554 от 27.03.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение.

В жалбата са развити доводи за неправилност на заповедта, поради неспазване на изискванията за форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и материална незаконосъобразност - липса на извършване на вменените нарушения и на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност. В с. з. по същество доводите се поддържат от адв. Петрова, която представя и писмена защита. Иска отмяна на оспорената заповед на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Претендира присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Райкова, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения са развити в представената писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства - представените от жалбоподателката писмени доказателства и тези от представената в цялост административна преписка по издаване на акта и допълнително представените от ответника писмени справки се установява следното от фактическа страна:

Дисциплинарното производство е образувано със заповед по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - № 8121 К-4811 от 25.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, въз основа на предложение по образец рег. № УРИ 326 р-17938 от 15.11.2016 г. на директора на ОДМВР - Я., в което се съдържат данни за неправомерни действия на държавния служител инспектор Г. Бумбалова - старши разследващ полицай в отдел "Разследване" на ОДМВР - Я., описани в предложението, извършени във връзка с образуваното досъдебно производство № 10/2015 г. по описа на РУ - С., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Предварителните данни са, че Бумбалова е извършила корекции в протокол за разпит от 10.06.2016 г. на свидетеля И. М., като е променила датата на разпита от 10.06.2016 г. на 26.08.2016 г., променен е часът, сочещ началото на разпита от 15. 10 часа на 18. 40 часа и е направила корекции и добавки в протокола, което е установено с експертна графологична справка № 240 от 07.10.2016 г. за изследване на документи.

Жалбоподателката е запозната със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и разпоредените с нея последици, в това число и временното й отстраняване от длъжност, на 25.11.2016 г., разяснени са й правата за участие в дисциплинарното производство, което е удостоверено с подписа й върху самата заповед, както и в протокол № УРИ 326 р-18814 от 29.11.2016 г. На служителката е връчена и покана за даване на писмени обяснения, като същата е депозирала обяснение от 28.11.2016 г., в което отрича извършването на посоченото нарушение.

С искане рег. № 8121 в-1863 от 01.12.2016 г. Г. Бумбалова е направила възражение против определения състав на дисциплинарно разследващия орган (комисия) (ДРО), по характер си възражение по чл. 207, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), като е посочила, че целият състав на ДРО е подчинен и в йерархична зависимост от вносителя на предложението - директора на ОДМВР - Я., поради което се съмнява в тяхната обективност и безпристрастност и на второ място е посочила, че е инициирала проверка срещу началник отдел "Разследване" при ОДМВР - Я., което определя отношението към нея. Поискала е отстраняване от участие в дисциплинарната проверка на целия състав на ДРО, като съставът бъде определен от служители в МВР - С.

Искането е разгледано и със становище рег. № 8121-25491 от 19.12.2016 г. е оставено без разглеждане, тъй като е подадено извън срока по чл. 207, ал. 5 от ЗМВР, независимо от което в становището са развити и доводи за неоснователност на твърденията за заинтересованост на състава на ДРО от изхода на дисциплинарното производство.

Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателства, в това число са изискани и материали от образуваното досъдебно производство срещу служителката, като е обективирал дейността и констатациите си в обобщена справка № УРИ 326 р-2450 от 06.02.2017 г., в която са описани извършените от ДРО действия и е направен извод, че от събраните доказателства, които подробно са посочени и обсъдени се е установило, че във връзка с разследването по ДП № 10/2015 г., служителката, в качеството си на разследващ орган през 2016 г. е извършила корекции в протокол за разпит на свидетеля И. М. с дата 10.06.2016 г., прилагайки го в копие към материалите по ДП с цел същият да бъде приет като оригинал. Протоколът е изписан с черна на цвят химикална паста и подправяйки оригинала му, се е целяло да му се придаде вид, че е съставен на дата 26.08.2016 г., ведно с поправка на началния час на разпита. Извършено е и зачеркване на печатния текст "продиктувах" с изписано над него "написах", зачеркване на текста "прочетен ми беше", с изписан текст "прочетох го" и добавен текст "няма извършена кражба". За последния текст е установено, че не е изписан от свидетеля Моллов, с което инспектор Бумбалова е нарушила чл. 139, ал. 6, във вр. с чл. 115, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), съгласно който свидетелят дава показания устно и непосредствено пред съответния орган, чл. 129, ал. 1, във връзка с чл. 128 от НПК, който регламентира, че в протокола се посочват датата и мястото на действията по разследване, времето, когато са започнали и завършили, лицата, които са участвали, направените искания, бележки и възражения, извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства, както и чл. 130 от НПК, регламентиращ реда за нанасяне на поправки в протокола, съгласно който всички поправки, изменения и допълнения трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали. Посочено е, че не са събрани преки доказателства, че подправките са извършени от Бумбалова, но дописаният текст не е изпълнен от Моллов, а служителката се е позовала на дописаните изявления, на които е придаден вид, че изхождат от Моллов, в две свои мнения за приключване на разследването. Отделно от това, в допълнителното мнение за прекратяване на наказателното призводство същата се е позовала на неверни обстоятелства - явяването на свидетеля Моллов за разпит на дата 10.06.2016 г., какъвто реално не е проведен.

ДРО е приел, че с описаните действия Бумбалова не е изпълнила процедурата по НПК, във връзка със задълженията си като разследващ орган, да спазва предвидените срокове, да взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, да събира доказателства и извършва необходимите по НПК действия за разкриване на обективната истина и да спазва принципите и нормите на поведение, залегнали в правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР (Етичния кодекс). Инспектор Бумбалова е допуснала нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс и тъй като поведението й е станало достояние на други лица - наблюдаващи делото прокурори при РП - Я., които са отразили констатациите си в цитираните в справката постановления, с които е прието, че поправения протокол от разпит няма доказателствена стойност, тъй като е проведен преди възобновяването на ДП, коригирането също е констатирано в отделно постановление, с което е отречена доказателствената му сила, както и в постановлението за отстраняване от разследването. Посоченото съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Предложено е налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

С покана № УРИ 326 р-2490 от 06.02.2017 г. служителката е поканена да се запознае с обобщената справка, като в поканата са посочени и правата й по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР. От протокол УРИ 326 р-2509 от 06.02.2017 г., е установено, че е направен опит за уведомяване на служителката, но същата не е отговаряла на посочените от самата нея телефони. Поканата е изпратена на директора на ОДМВР - Я. за предприемане на действия за връчване на място, като от писмо № УРИ 1679 р-2490 от 08.02.2017 г. се установява, че жалбоподателката не е намерена на посочения от нея адрес, който е посетен от служител три пъти, видно от съответните три докладни записки от мл. експерт Донев. Направен е и опит за връзка и по телефона, отразен в протокол от 14.02.2017 г., отново неуспешен.

От ДРО, на основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР е изготвено становище рег. № УРИ 326 р-3055 от 14.02.2017 г., в което е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е прието, че са установени нарушенията на Етичния кодекс по т. 53 от Етичния кодекс, описани в становището, станали достояние на други лица - прокурори при РП - Я. и др. Прието е, че жалбоподателката съзнателно е допуснала в противоречие с правилата за водене на разпит на лице в качеството на свидетел, показанията да са попълнени собственоръчно в протоколи за разпит от 20.01.2015 г. и 10.06.2016 г., датата впоследствие поправена на 26.08.2016 г., протоколите са подправени, като са включени текстове, за които от графологичната справка категорично е установено, че не са изписани от свидетеля, а са имитация на неговия почерк. Материалите от преписката, в това число и процесните протоколи не са се намирали в друго лице, за което да се предполага, че е извършило имитацията на почерка на Моллов, без знанието и съгласието на разследващия орган. Текстовете в двата протокола, а именно "няма липси с овце", както и "няма извършена кражба" са послужили като основание жалбоподателката като разследващ орган да се позове на същите, за да иска прекратяване на наказателното производство с две отделни мнения. Допълнителното мнение за прекратяване на разследването е позовано на неистински обстоятелства - провеждане на разпит на И. М. на дата 10.06.2016 г., какъвто не е проведен. Деянието е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение".

ДРО е приел, че не се доказва нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗМВР - злоупотреба с доверие, доколкото не се е установила пряка връзка на загубено доверие от страна на органа по назначаване, както и пряка злоупотреба с доверие.

С писмо рег. № 326 р-3086 от 15.02.2017 г. становището и материалите от дисциплинарното производство, чрез директора на дирекция "Човешки ресурси" МВР, са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) - министъра на вътрешните работи.

ДНО е изискал допълнително справка за ползваните от дисциплинарнопривлеченото лице отпуски, като справката за същите за периода от 23.01.2015 г. до 25.11.2016 г. е постъпила при същия на 02.03.2017 г., видно от писмо УРИ 326 р-4170.

ДНО е отправил покана до служителката за даване на писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като видно от изложеното в докладна записка УРИ 326 р-4978, в която са описани всички действия, предприети за връчване на поканата, такава не е връчена, поради ненамиране на служителката на посочените адреси (описани са докладни записки от служители, извършили посещения на адреса), невъзможност да й бъде съобщено за поканата по телефона (докладна записка за тези действия), връщане на писмата, изпратени с обратна разписка от адреса от фирмата, извършваща пощенска услуга, за което е изготвен и приемо-предавателен протокол от 14.03.2017 г.

След преценка на доказателствата и всички данни от преписката, ДНО е издал оспорената заповед, в която е приел, че Г. Бумбалова е извършила дисциплинарни нарушения, изразяващи се в това, че в периода от 20.01.2015 г., до 26.08.2016 г. в гр. С., в качеството си на разследващ полицай по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 2 от НПК по досъдебно производство № 10/2015 г. (№ 814 ЗМ на РУ - С.) образувано за извършена кражба през м. октомври на 2014 г. на 42 броя овце, собственост на И. М., жител на [населено място], в противоречие с правилата на чл. 139, ал. 6, във вр. с чл. 115, ал. 1, чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 128 и чл. 130 от НПК - за провеждане на разпит на лице в качеството на свидетел, съзнателно е допуснала:

• в протокол за разпит на И. М. с дата 20.01.2015 г. да бъде попълнен от неизвестно лице текст "нямам липси с овце" на който е придаден вид, че изхожда от свидетеля, в резултат на което е изготвила мнение от 23.01.2015 г. за прекратяване на наказателното производство, адресирано до РП - Я., в което е посочила "... видно от саморъчно написаните показания на тъжителя И. М. ... Моллов категорично заяви, че не може по ушни марки да установи кои овце липсват, както и че нямал липси на овце ... ";

• в протокол за разпит на И. М. с дата 10.06.2016 г. (преправена впоследствие на дата 26.08.2016 г.) да бъде попълнен от неизвестно лице текст "няма извършена кражба" на който е придаден вид, че изхожда от свидетеля, в резултат на което е изготвила допълнително мнение от 29.08.2016 г. за прекратяване на наказателното производство, адресирано до РП - Я., в което е посочила "... видно от саморъчно написаните показания на тъжителя Моллов, който заявява, че няма липси в случая и не желае да се води наказателно производство, пред вид това ... ".

С тези действия ДНО е приел, че Бумбалова е нарушила задължението, вменено й от чл. 15, ал. 1 от ЗМВР - да провежда дейността по разследване при условията и по реда на НПК и от и длъжностните задължения по типова длъжностна характеристика рег. № К-12307/10.11.2010 г., подробно описани, като не е спазила разпоредбите на чл. 139, ал. 6, във вр. с чл. 115, ал. 1 от НПК, съгласно който "свидетелят дава показания устно и непосредствено пред съответния орган; чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 128 от НПК, съгласно който "в протокола се посочват: датата и мястото на действията по разследване; времето когато са започнали и завършили, лицата, които са участвали, направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства, както и чл. 130 от НПК, съгласно който "всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подпис на лицата, които са го подписали." С това поведение Бумбалова е злоупотребила с доверието на институцията и органа по назначаване, който назначавайки я на длъжност "старши разследващ полицай" и е предоставил законово определената самостоятелност по чл. 15, ал. 3 и 5 от ЗМВР да провежда разследването като се ръководи само от закона и при пълно спазване на изискванията на НПК, за да бъде гарантирано разкриването на обективната истина и да бъдат защитени правата на страните в наказателното производство. Деянието съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР - "злоупотреба с доверие" се налага дисциплинарно наказание "уволнение".

ДНО е приел, че в условията на идеална съвкупност, с действията си инспектор Бумбалова е нарушила и т. 53 от Етичния кодекс - държавният служител изпълнява процедурите, предвидени от закона и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления, като деянието е станало достояние на други лица - свидетели но воденото наказателно производство, прокурори от РП - Я., които са отразили констатациите си в постановление от 25.07.2016 г., постановление от 14.09.2016 г., че са коригирани датите и часовете в протоколите за разпит и в постановление от 29.11.2016 г., с което служителката е отстранена от разследването по ДП № 10/2015 г. Създадено е негативно отношение сред обществеността по отношение на разследващите полицаи и МВР, уронила е престижа на службата и е създала впечатление, че провежданите разследвания се извършват без да се спазват правилата на НПК и във вреда на пострадалите. Посоченото е нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага задължително дисциплинарно наказание "уволнение".

В заповедта е извършена и подробна преценка на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

По делото са представени цитираните писмени доказателства, служебни справки, в това число и от АИС "Граничен контрол", от която е видно, че на дата 26.08.2016 г., когато е посочено, че е извършен разпит на Моллов, същият е бил извън територията на страната, сведения от И. М., приобщени доказателства от ДП 10/2015 г., в това число прокурорските постановления, протоколи за разпит на свидетели, графологични справки, от които непротиворечиво се установят фактите, описани по-горе.

По делото е представено становище от 03.01.2017 г. на заместник районния прокурор на РП - Я., съдържащо личното мнение на подписалия го прокурор, че Г. Бумбалова по процесното ДП № 10/2015 г. е осигурила успешно и законосъобразно разследване, осигурила е събирането на доказателства за разкриване на обективната истина и стриктно е спазвала НПК. Представени са и доказателства относно начина на връчване на процесната заповед - писмени сведения от Н. П. и Н. Е. и протокол от 19.04.2017 г., съставен от същите. Представено е и копие от постановление от 21.12.2017 г. за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 52/2017 г., по описа на ОСО-ОП-С., пр. пр. № 1246/2017 г. на РП - С., водено срещу жалбоподателката, с предмет престъпление по чл. 310, ал. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, за това че в качеството си длъжностно лице - служител на РУ на МВР - С., в кръга на службата си е преправила съдържанието на официален документ - протокол за разпит на свидетеля И. М., с цел да бъде използван като доказателствено средство по ДП № 10/2015 г. по описа на РУ на МВР - С.

С оглед така установеното от фактическа страна и след извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, се налагат следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, по което не се спори.

Заповедта отговаря на изискванията за форма, предвидени в императивната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като съдържа изискуемите реквизити - посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. По-долу ще бъдат изложени отделни съображения относно мотивите и правната квалификация в заповедта.

Същата е издадена в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Считано от първата дата на постъпване на становището на ДРО и материалите от преписката - 15.02.2017 г. до датата на издаване на акта - 27.03.2017 г. не е изтекъл двумесечния срок за издаването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, както се посочи, материалите са постъпили на 15.02.2017 г., от който момент се счита установено дисциплинарното нарушение и личността на нарушителя, съответно от този момент тече двумесечният срок за налагане на наказанието. Заповедта е издадена на 27.03.2017 г., в рамките на срока.

Спазен е и двугодишния срок за издаване на заповедта за налагане на наказание, считано от извършване на нарушението. Нарушението е посочено като извършено в периода от 20.01.2015 г. до 26.08.2016 г., като срокът е спазен, тъй като са налице основанията на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който текст сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Видно от приложената в административната преписка справка № УРИ 326 р-4170 от 02.03.2017 г., за ползваните от жалбоподателката отпуски, същата е ползвала в периода от 23.01.2015 г. до 25.11.2016 г. отпуски - платен годишен и за временна неработоспособност от общо 106 работни дни. Следва извод за неоснователност на възражението за неспазване на преклузивните срокове по изложените съображения - двугодишният срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за налагане на наказанието не е текъл пред периодите когато лицето е ползвало законоустановен отпуск, както и е спазен и двумесечния срок за издаване на заповедта от откриване на нарушението.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В съответствие с чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, изискващ при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 2 - 15 от ЗМВР, да се издаде нарочна писмена заповед от компетентния ДНО, в случая е издадена заповед за образуване на дисциплинарното производство от министъра на вътрешните работи, която е съобщена на дисциплинарно привлеченото лице, с което е изпълнено и изискването на чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР. Неоснователно е възражението, че е налице нарушение, тъй като в заповедта за откриване на дисциплинарното производство не фигурира като нарушение неспазването на изискванията на Етичния кодекс, каквото основание е посочено в оспорената заповед за уволнение. ДРО след извършване на дисциплинарната проверка е предложил точната правна квалификация, която е отразена в обобщената справка и в неговото становище, като фактическата обстановка е възприета от ДНО, както и правната квалификация, в частта по отношение нарушението на т. 53 от Етичния кодекс, поради което не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. В заповедта за откриване на дисциплинарното производство се съдържа описание на предварителните данни, които подлежат на проверка и квалификация, като в случая няма разлика във фактическите твърдения и приетите фактически установявания в крайния акт, поради което не е налице нарушение, чрез дадената правна квалификация. Не са нарушени правата на защита на оспорващата заповедта за уволнение.

Следва да бъде отхвърлено и възражението за извършено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съставът на ДРО е бил заинтересован от изхода на производството, поради това, че повечето от лицата, определени за членове на дисциплинарната комисия са работили по предварителната проверка. Възражението не намира опора в доказателствата по делото. Предварителните данни се съдържат в предложение по образец рег. № УРИ 326 р-17938 от 15.11.2016 г. на директора на ОДМВР - Я., което е изготвено по доклад на комисар В. Щ. - началник отдел "Разследване" при ОДМВР и пряк ръководител на жалбоподателката, която е извършила предварителната проверка. Същата не фигурира в състав на дисциплинарната комисия, като съставът на комисията напълно отговаря на изискванията на чл. 37 от Инструкция № 8121 з-470 за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събиране и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г. (Инструкцията), поради което възражението е неоснователно.

Същото възражение, по характера си такова по смисъла на чл. 207, ал. 4 от ЗМВР, против определения състав на дисциплинарно разследващата комисия е релевирано от жалбоподателката и в рамките на дисциплинарното производство. По него е налице произнасяне със становище рег. № 8121-25491 от 19.12.2016 г. от ДРО. Искането на жалбоподателката правилно е оставено без разглеждане, тъй като е подадено извън срока по чл. 207, ал. 5 от ЗМВР, изискващ искането по чл. 207, ал. 4 от ЗМВР да се отправи до ДРО незабавно след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. В случая жалбоподателката се е запознала със заповедта за образувано на дисциплинарното производство на 25.11.2016 г., а искането за промяна на определения състав на ДРО поради заинтересованост е подадено на 01.12.2016 г.

Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 206, ал. 3 и 4 от ЗМВР, изискващи разкриване на обективната истина, събиране и оценка на всички доказателства.

От писмените доказателства, събрани в рамките на дисциплинарната проверка, в това число и графологични справки, безпротиворечиво е установено, че жалбоподателката, в качеството си на разследващ орган по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 2 от НПК, по досъдебното производство, възложено й за разследване - № 10/2015 г. по описа на РУ - С., образувано за извършена кражба през м. октомври 2014 г. на 42 броя овце от собственика им И. М., при провеждане на разпитите му като свидетел съзнателно е допуснала в цитираните по дати протоколи да бъдат попълнени от неизвестно лице допълнителни текстове, които не са написани от свидетеля. На текстовете е придаден вид, че изхождат от него, както и са направени други поправки в реквизитите на протоколите. Показанията не са снети устно и непосредствено, а са дадени саморъчно, като посочените действия са в нарушение на изискванията на чл. 139, във вр. с чл. 115, чл. 129, във вр. с чл. 128 и чл. 130 от НПК. На едната от датите като дата на провеждане на разпита, лицето е било извън България. Възраженията, че деянието не е извършено са напълно голословни, тъй като жалбоподателката не само, че е допуснала извършването на подправките, но и се е позовала на същите, за да обоснове заключителните си мнения за прекратяване на наказателното производство.

В дисциплинарното производство са събрани множество относими и допустими за изясняване на фактите доказателства, които подробно са описани и обсъдени от ДРО и ДНО, като приетото от фактическа страна се подкрепя от доказателствата.

В хода на дисциплинарното производство, ДРО е направил опит да връчи покана на жалбоподателката за запознаване с обобщената справка, но въпреки усилията (цитирани по-горе във фактическите констатации), жалбоподателката не е намерена на посочения от нея адрес и телефон. При това положение следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 206, ал. 5, т. 1 от ЗМВР и правилно дисциплинарното производство с проведено в отсъствие на държавния служител, като това не е попречило на разкриване на обективната истина, тъй като служителката не е намерена на посочения от същата адрес, респективно ако го е променила по някакви причини за определен период от време не е уведомила административния орган.

По аналогичен начин ДНО е направил опит да връчи на жалбоподателката, в изпълнение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР покана за явяване за изслушване или даване на писмени обяснения, но служителката отново не е намерена на посочения адрес и телефон за контакти. В този смисъл не е налице нарушение, както се твърди в жалбата, поради това че жалбоподателката преди налагане на дисциплинарното наказание не е изслушана, тъй като съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая се е осъществило визираното изключение - по зависещи от жалбоподателката причини - ненамиране на посочените адреси и телефони, същата не е изслушана.

Тук е мястото да бъде обсъдено и сходното възражение, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не са спазени изискванията на нейното връчване. Извън обстоятелството, че възражението се опровергава от данните по делото, начинът на връчване на заповедта е неотносим към законосъобразността на обжалвания акт. От доказателствата по делото, описани по-горе във фактическите констатации безспорно се установява спазване на процедурата по чл. 210, ал. 4 от ЗМВР, респективно по чл. 77 и 78 от Инструкцията, съгласно които при невъзможност заповедта да бъде връчена лично се изготвя съобщение за връчване, което се изпраща на адреса за кореспонденция на държавния служител с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез служител на МВР, като ако държавният служител не бъде открит на посочения адрес за кореспонденция, съобщението се поставя на определеното за целта място в съответната структура, за което се съставя протокол, подписан от двама служители на МВР и от деня, следващ поставянето на съобщението, започва да тече 14-дневен срок, в който държавният служител трябва да се яви за връчване на заповедта. При неявяване в определения срок заповедта за дисциплинарното наказание се смята за редовно връчена.

В случая безспорно е установено, че служителката не е намерена за лично връчване на заповедта, изготвеното съобщение също не е връчено, както чрез писмо с обратна разписка, така и чрез връчване от служител, поради неоткриване на адреса за кореспонденция на адресата, поради което е изготвено съобщение, което е поставено на определеното за целта място в РУ - С., в което е местоработата на служителката, като за поставянето и свалянето са изготвени протоколи, подписани по визирания в закона ред. Заповедта е редовно връчена, но и да не бе връчена, доводите в тази връзка са относими единствено към възможността за упражняване на правото на защита, но не и към законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В случая правото на защита е осъществено, като жалбоподателката е сезирала съда в срок. В този смисъл са ирелевантни, освен че са недопустими като писмени свидетелски показания, представените от жалбоподателката доказателства за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание извън сградата на РУ - С.

Доводите за допуснато нарушение поради това, че преди да издаде оспорената заповед работодателят не е взел разрешение от инспекцията по труда, при положение, че служителката е ползвала отпуск по болест са несъстоятелни. Става дума за дисциплинарно производство, по повод служебно правоотношение, в който случай в специалния закон не е предвидена подобна защита.

Неотносими са доводите за незаконосъобразност на постановеното временното отстраняване на служителката, разпоредено със заповедта за откриване на дисциплинарното производство. Същите не рефлектират върху заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а и не подлежат на разглеждане в настоящото производство, тъй като заповедта, с която е постановено временното отстраняване не е оспорена в тази й част и се е стабилизирала.

Извън предмета на спора са и възраженията и искането за възстановяване на служебното правоотношение и ответникът да бъде осъден да заплати претендираното обезщетение, развити в писмената защита. Тези искания са оставени без разглеждане с определение от 16.07.2018 г., постановено по настоящото дело, което е оставено в сила с определение № 13329 от 01.11.2018 г. на петчленен състав на Втора колегия и не подлежат на ново разглеждане и произнасяне.

Следва да бъде отхвърлено и възражението, че ДНО е допуснал нарушение, опорочаващо оспорената заповед, тъй като не е обсъдил представеното становище от 03.01.2017 г. на заместник районния прокурор на РП - Я. Същото правилно не е взето предвид от ДНО, не следва да бъде взето предвид и от настоящия състав, тъй като съдържа по същество лично мнение на подписалия го прокурор, което е опровергано от събраните по преписката доказателства. Следва да се добави, че в писмо изх. № А-139/2017 г. от 29.05.2017 г., издадено от адм. ръководител на РП - Я. - районен прокурор Грънчарова, е изрично посочено, че писмото на заместник районния прокурор отразява негово лично виждане, като не изразява официална позиция на РП - Я.

При издаване на заповедта е спазен и материалния закон.

Нарушенията на служебните задължения и на изискванията на т. 53 от Етичния кодекс са установени, като правилно са квалифицирани, като дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 2 и съответно т. 4 от ЗМВР. Също така правилно е квалификацията на нарушението на служебната дисциплина като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. второ от ЗМВР, а в условията на идеална съвкупност и по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Доказани са елементите от фактическите състави на нормите, както по отношение "злоупотребата с доверие" така и по отношение "уронване на престижа на службата".

Правилно ДНО е приел, че Бумбалова е злоупотребила с доверието, оказано й с оглед предоставените й правомощия за извършване на разследване като деянието й е извършено умишлено - същата е съзнавала, че с това, че е допуснала да бъдат поправени и подправени процесните протоколи, както и с позоваването на същите, ще затрудни разследването, рискува протоколите да бъдат изключени от доказателствата като лишени от доказателствена сила (както и е станало с нарочни прокурорски постановления) и няма да постигне целите на разследването и спазване на изискванията на цитираните в заповедта текстове от НПК, както и ще наруши задълженията си по длъжностна характеристика, вменяващи й при дейността си по разследване да спазва закона. За да бъде осъществен състава на това нарушение не е необходимо да са доказани користни подбуди, като в ЗМВР, липсва подобно изискване. Ирелевантно е и наличието или липсата на вредни последици, тъй като законът не предвижда деянието да е резултативно.

Правилно административният орган е приел, и това, че със същото деяние в идеална съвкупност е осъществен и състава на второто тежко нарушение на служебната дисциплина - а именно това чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - "деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата", тъй като Бумбалова е нарушила разпоредбата т. 53 от Етичния кодекс, задължаваща я да изпълнява процедурите, предвидени в закона и да допринася за събирането на достатъчно и годни доказателства при разследването. Налице е уронване на престижа на МВР, тъй като деянието е станало известно на широк кръг от лица - граждани, чрез показанията на пострадалото лице, у което се е създало убеждение, че разследването се води в ущърб на пострадалия, прокурори от РП- Я., както и разследващи, експерти и други участници по воденото срещу жалбоподателката досъдебно производство.

Ирелевантно за спора е обстоятелството, че досъдебното производство срещу Бумбалова е прекратено, тъй като съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност се носи, независимо от възможността за носене и на друг вид отговорност.

В заповедта са изложени и мотиви относно всички изброени в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР обстоятелства, които следва да се преценят при налагане на наказанието, независимо, че и за двете извършени от жалбоподателката дисциплинарни нарушения се предвижда само едно дисциплинарно наказание - "уволнение". Наложеното наказание с оглед всички обсъдени обстоятелства е съразмерно, независимо от обсъдените положителни данни от кадровата справка на жалбоподателката, тъй като превес има тежестта на нарушението.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при спазване на целта на закона - държавните служители в МВР, осъществили състав на тежко дисциплинарно нарушение, изискванията към които са завишени, с оглед служебната им роля и функции, да бъдат наказани с най-тежкото дисциплинарно наказание.

По изложените съображения оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК е основателна претенцията за присъждане на разноски за ответника - 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определени съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,