Решение № 13113 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2020 г.

Решение № 13113 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуалният представител на Столична община срещу Решение № 319/14.01.2020 г. постановено по адм. д. № 5683/2019 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, поради което е направил своите правни изводи в противоречие със закона. Сочи се, че по делото е безспорно установено наличието на грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, която следва да се отстрани по реда на чл. 54 ЗКИР. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява. Ответната страна Началник служба геодезия, картография и кадастър-София редовно призована не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Ответниците А. К., М. К., В. К. редовно призовани не се явяват, не изпращат представител в съдебното заседание и не вземат становище по касационната жалба. Ответната страна Б. Иванов чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба. Депозира й писмени бележки, в които излага подробни възражения относно неоснователността на касационната жалба. Претендира съдебни разноски. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението на Адм. съд София-град не страда от касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Адм. съд София-град е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу Заповед № 18-3915/11.04.2019 г. на Началника на Служба геодезия, картография и кадастър-София, с която на осн. чл. 51, ал. 1 и чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/ е отказано одобряване изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, състоящо се в нанасяне на поземлен имот с идентификатор 68134.1384.2251, съответстващ на границите на поземлен имот с пл. номер 617 от архивен кадастрален план на Район "Надежда", попълнен в кадастралната основа на регулационен план на м. "Бул. Станке Димитров", одобрен със Заповед № РД-50-09-549/18.11.1987 г. и № РД-09-137/25.04.2000 г. за който има съставен Акт за частна общинска собственост № 774/27.04.1999 г. в съответствие с изготвен проект представен от заявителя. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същият е постановен в съответствие със закона. Съдът е приел че безспорно в случая се касае за спор за материално право, тъй като е констатирано "застъпване" на части от имоти, за които има налични и противопоставими документи за собственост. Съдът е приел че настоящото производство е съдебно-административно по своя характер поради което в него е недопустимо разрешаването на спорове за собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касационния жалбоподател, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. От събраните по делото доказателства, в това число и допуснатите и изслушани, неоспорени от страните първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза, приети от съда като компетентни, обективни и обосновани се установява, че с проекта на касационния жалбоподател за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се иска нанасяне на поземлени имоти с проектни идентификатори 68134.1384.2251, 68134.1384.2250 и 68134.1384.2249, които обхваща УПИ II-616 и УПИ III -617 общ. по действащия регулационен план и на поземлен имот от кадастралната му основа с пл. № 617. Документите за собственост както на касационния жалбоподател, така и на ответниците в касационното производство удостоверяват правото им на собственост по различни регулационни планове. Наред с това е налице застъпване на идентична реална част от имот с пл. № 617 с част от УПИ II-616, като собствениците на последния са възразили. При тези данни, правилни са изводите на решаващия съд, че оспорения отказ на Началника на СГКК-София е законосъобразен на осн. чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри, когато съдържат непълноти и грешки. Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му на съдебен ред. В случая правилно административния съд е приел, че е налице спор за материално право по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В тази хипотеза Началника на СГКК следва да откаже да измени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата. Поради това като е установил наличието на такъв спор за материално право и забраната на чл. 54, ал. 2 изр. 1 от ЗКИР за изменение на КККР преди спорът да бъде разреше по общия исков ред от гражданския съд, съдът е приложил правилно закона и решението му с което е отхвърлена жалбата срещу заповедта на Началника на СГКК - София се явява правилно. Пред вид на изложеното обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу отказа за изменение на КККР като правилно постановено, при липса на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и при изрично и своевременно заявената от пълномощника на ответната страна Б. Иванов претенция за присъждане на разноски, касационния жалбоподател дължи разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. надлежно внесено, съгласно представените Договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. По делото не е направено възражение от касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение