Решение № 485 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 449/2010 г.

Решение № 485 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 449/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. М. В. против въззивна присъда № 244/01.07.2010 г. на Софийски градски съд, 15-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 2972/2010 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил изцяло присъда от 12.04.2010 г. по НОХД № 3802/2008 г., с която Софийски районен съд, НО, 109 състав, е оправдал подсъдимия Д. М. В. по повдигнатото му обвинение по чл. 343б ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 20.07.2007 г., около 00. 25 ч., в гр. София, по ул. "П. Н. Державин" е управлявал л. а. "Х. " с ДК № СА **** КВ с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда - 1, 4 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което на основание чл. 343б ал. 1, вр. чл. 55, ал. 2, б. "б" от НК му е наложил наказание пробация, включващо пробационни мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1 и т. 2 за срок от 6 месеца. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 г., като е приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. В касационната жалба, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Процесуалните нарушения са аргументирани с нарушаване на правото му на участие във въззивното производство поради нередовно призоваване и осъждане за недоказано авторство, като на тази основа е поискана отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд. Изложено е и оплакване са явна несправедливост на кумулативното наказание по чл. 343г от НК, при определянето на чийто размер не било съобразено чистото му съдебно минало и липсата на допускани съществените нарушения на ЗДвП. В с. з. пред ВКС защитникът на подсъдимия излага доводи за изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, като в тази връзка претендира отмяна на въззивната присъда и прекратяване на наказателното производство. Прокурорът от ВКП счита, че жалбата и исканията на подсъдимия следва да се оставят без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, намери следното: Искането за отмяна на присъдата и прекратяване на производството поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване е основателно, поради което и не се налага разглеждане на касационната жалба по същество. От материалите по делото е видно, че подсъдимият е бил предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, извършено на 20.07.2007 г., за което е бил осъден с въззивната присъда. За посоченото престъпление е предвидено наказание до 1 г. лишаване от свобода и съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (редакция преди изм. ДВ. Бр. 26/2010 г.) предвидената давност за наказателно преследване е 2 години. Независимо от прекъсването й с оглед предприетите действия на компетентните органи, то на основание чл. 81, ал. 3 от НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора посочения срок от 2 години. В случая трите години, необходими за прилагане на правилата за давността, са изтекли на 20.07.2010 г., което е станало след постановяване на осъдителната присъда. Поради това ВКС намира, че са налице условията по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна на въззивната присъда на СГС и прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия по обвинение за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение