Решение № 4350 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7404/2015 г.
ВАСVI отделение13.04.2016 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243 от 23.04.2015 г. по адм. дело № 5/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, III състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4350 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7404/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Димитрова Тасова от гр. Берковица срещу решение № 243 от 23.04.2015 г. по адм. дело № 5/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 243 от 23.04.2015 г. по адм. дело № 5/2015 г. Административният съд - гр. Монтана, III състав, е отхвърлил жалбата на Мария Димитрова Тасова от гр. Берковица срещу експертно решение № 0328 от заседание № 130 от 27.10.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Така постановеното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението след преценка на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Оплакванията на касационната жалбоподателка, че действителното й здравословно състояние не е било изяснено както от НЕЛК, така и в процеса на оспорването на експертното решение пред Административен съд - гр. Монтана, са неоснователни. С експертно решение № 0560 от заседание № 28 от 19.02.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Ст. Илиев" АД - гр. Монтана, на Тасева е призната 40 % трайна намалена работоспособност. Същата е оспорила цитираното решение на ТЕЛК, след което е било постановено експертно решение № 0328 от заседание № 130 от 27.10.2014 г. на НЕЛК, с което експертното решение на ТЕЛК е отменено, и е издадено ново по оценката на степента на увреждане, призната в размер на 55 %. Съществено е, че решението на НЕЛК е взето след преглед на лицето при пълно освидетелстване от специализиран състав по УНГ болести съгласно водещата диагноза "двустранна невросензорна загуба на слуха". Наред с това при постановяването му са участвали специалисти по нервни болести, по сърдечно-съдови заболявания, по очни болести, по хирургични болести и по вътрешни болести. Експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК имат двояка правна природа. От една страна те представляват административни актове на компетентните органи на експертизата по работоспособността, от друга страна те съдържат именно такава експертиза. Въпросите, свързани със здравословното състояние на експертизираното лице, не са от компетентността на съда, тъй като изискват специални знания в областта на медицината. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е назначил и изслушал комплексна медицинска експертиза, изготвена по отделните специалности от лекар офталмолог, лекар - специалист УНГ, кардиолог и невролог. В съдебното заседание, състояло се на 7.04.2015 г., жалбоподателката Тасова е задала въпроси на всяко едно от тези вещи лица, на които въпроси, видно от протокола на съдебното заседание, е получила изчерпателни отговори. Експертизите са били представени преди съдебното заседание в предвидените в процесуалния закон срокове, оспорени са от Тасова едва след даването на ход на делото по същество и без аргументация, която да доведе до изводи за неправилност на изготвените експертизи. Пред настоящата касационна инстанция отново се навеждат оплаквания от експертизите, което е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, оспорването на заключенията на вещите лица може да бъде направено само докато трае изслушването. От заключенията на експертите лекари, както и от допълнителните им и изчерпателни разяснения, дадени в съдебното заседание от 7.04.2015 г., става ясно, че те потвърждават процентите на трайно намалена работоспособност, по отделните медицински специалности и групи заболявания. Наред с това в решението си първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно приложимите норми на Наредбата за експертизата на работоспособността по отношение на заболяванията на жалбоподателката. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че не е необходимо повторно да възпроизвежда мотивите на решаващия състав на Административен съд - гр. Монтана, които споделя изцяло. НЕЛК по УНГ болести е определил заболяването като средна слухова загуба по част III, раздел I, т. 2.1.2, като е взел предвид възможността за подобряване на слуха след слухопротезиране, което е задължително при оценката съгласно приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НЕР, Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти. НЕЛК по очни болести е приела като диагноза начална старческа катаракта и късогледство на двете очи без процент за степен на увреждане. По част VI, р. VIII, т. 10 от приложение № 1 при придобитите помътнявания на роговицата, лещата и стъкловидното тяло и промените в зрителния нерв и ретината оценката на трайно намалена възможност за социална адаптация, които не могат да бъдат оценени по функционален дефицит, се определя от степента на помътняването или промените в очните среди, но се отчита при децата. НЕЛК по нервни болести приема състояние след исхемичен мозъчен инсулт през 2007 г. без отпадна неврологична симптоматика, без данни за диабетна невропатия, наличие на каротидо-вертебална съдова недостатъчност, лек дискоординационен синдром, лека степен. Оценката е по част VII, т. 3.2 от приложение № 1 за хронични нервни болести съобразно стадия на развитие и тежестта на симптоматиката лека степен (форма), за което на жалбоподателката е признат 40 % ТНР, който е максимален. НЕЛК по сърдечно-съдови болести приема, че се касае до артериална хипертония III стадий, умерена степен, мозъчна и сърдечна форма, като по аналогия прилага част IV, раздел VI, т. 6 от приложение № 1, която се отнася до артериална хипертония от II степен и дава 30 % ТНР, който е по-благоприятен. НЕЛК по вътрешни болести съобразява наличието на захарен диабет тип II, без усложнение на прицелните органи, обуславящ 10 % степен на увреждане, а НЕЛК по хирургични болести отчита липсата на данни за диабетна макроангиопатия. При определянето на общия процент на трайно намалена работоспособност по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, приложение № 2 към НЕР, е взет максималният такъв по т. III, пример втори, който дори е завишен с оглед отправните точки. Правилността на решението на НЕЛК се преценява с оглед здравословното състояние на жалбоподателката към момента на експертизирането. Последващо влошаване на здравето се отчита при нова експертиза на работоспособността. Освен това Тасова не съобразява, че след мозъчния инсулт, претърпян през 2007 г., състоянието й през 2014 г. отразява подобрение, което е отчетено. За това заболяване не може да бъде приет процент на трайно намалена работоспособност, съответстващ на здравословното й състояние от 2007 г. С протокол изх. № 73 от 1.02.2013 г. ЛКК е представила лицето на ТЕЛК за експертизиране на работоспособността и ЛКК не определя проценти на трайно намалена работоспособност. По изложените съображения се приема, че при постановяването на решението не са допуснати твърдените от касаторката нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което обуславя оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд. Предвид неучастието на ответника пред тази инстанция разноски не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 112