Решение № 5494 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2015 г.

Решение № 5494 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, чрез пълномощника юрк. Т. Ч. и от А. Вл. Вл., изтърпяващ наказание "20 години лишаване от свобода" в Затвора В. срещу Решение № 713 от 26.03.2015 г., постановено по адм. дело № 3147/2014 г. от Административен съд - В. В жалбите се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт в съответните неблагоприятни за касаторите части на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна в така посочените части и решаване на спора по същество със съответно отхвърляне на иска изцяло по жалбата на ГД "ИН" и уважаване на иска изцяло - по жалбата на В. Касаторът ГД "ИН" е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. А. В. В. е релевирал в писмен отговор възраженията си срещу основателността на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към МП. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на ГД "ИН" е частично основателна, а тази на А. В. е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - В. е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. да заплати на А. В. В., изтърпяващ наказание в Затвора в гр. В. сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода от 5.10.2005 до 26.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.14 г. - датата на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, в резултат на бездействие на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в непредоставянето на обувки, бельо, дрехи, спални и постелъчни принадлежности, перилни и миещи препарати и др. съгласно Таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, като е отхвърлил иска в останалата част, до 50 000 лв., като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, въз основа на представената Справка относно лишения от свобода В., че ищецът е постъпил в затвора гр. В. на 5.10.2005 г. (погрешно изписано в мотивите на решението 5.10.2015 г.) Съдът е посочил в мотивите си какво е полагаемото се безплатно облекло за мъж въз основа на Таблица № 1, утвърдена на 23.06.2006 г. за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода, утвърдена на 23.03.2006 г. Въз основа на Таблица № 2 е констатирал какви са полагащите се обувни артикули, а въз основа на Таблица № 3, все утвърдени на горепосочената дата - какви са полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода. Въз основа на Таблица № 6 за полагащите се безвъзмездно перилни и миещи препарати в местата за лишаване от свобода, съдът е формирал изводите си по отношение на това вещево доволство. Неимуществени вреди се претендират за периода от 5.10.2005 г. до 26.09.2014 г., в който действащи са били Законът за изпълнение на наказанията - ЗИН (обн. ДВ бр. 30 от 1969 г.), Правилникът за прилагането му, издаден от Министерство на правосъдието - ППЗИН (обн. ДВ бр. 97/1990 г.), както и Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража - ЗИНЗС (обн. в ДВ бр. 25 от 3.04.2009 г.), а считано от 1.02.2010 г. Правилникът за прилагането му - ППЗИНЗС (обн. в ДВ бр. 9 от 2.02.2010 г). До влизането в сила на този Правилник, на основание § 6 от ПЗР на ЗИНЗС, са останали да се прилагат разпоредбите от ППЗИН, които не му противоречат. От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че искът е частично основателен и доказан. Като юридическо лице ГД "Изпълнение на наказанията" носи отговорност за вредите, причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно в съответния затвор от незаконосъобразни бездействия на техни органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ дирекцията дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Това е така, тъй като дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията "лишаване от свобода". По своя характер тя представлява административна дейност на орган, комуто специалният ЗИНЗС, респ. Правилникът за прилагането му е предоставил административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на осъществяване спрямо изтърпяващите наказанието лишаване от свобода в местата за лишаване от свобода те са властнически, като лишените от свобода са в положение на власт и подчинение спрямо администрацията, т.е. в отношения на субординация. От друга страна, законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и нечовешко отношение съгласно чл. 3 от ЗИНЗС, която разпоредба е съответна на чл. 3 от Конвенцията за правата човека и основните свободи. Правото на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности съгласно чл. 31, ал. 1, б. "в" от ЗИН (отм.) е едно от изрично регламентираните права на лишените от свобода и неговото спазване за исковия период от 1.09.2009 г. до 30.05.2010 г., т.е. до отмяната на този закон, а от 1.06.2010 г. до 1.09.2012 г. при действието на ЗИНЗС на основание чл. 84, ал. 2, т. 3 (ред. ДВ бр. 25 от 2009 г.) е било безусловно задължение на административния орган чрез администрацията на затвора гр. Бобов дол, където ищецът е изтърпявал наказанието доживотен затвор без замяна; неговото изпълнение е изисквало служебно извършване на фактическите действия по предоставянето на посочените вещи според количествата и сроковете, определени в таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието. Неизвършването им се преценява като акт на незаконосъобразно бездействие в нарушение на признато от закона право на лишения от свобода и е основание за имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Без правно значение в този случай е дали лишеният от свобода е искал предоставянето на предвидените вещи или не, дали е подавал жалби или не, дали е работил или не. В изпълнение на изискването на чл. 33, ал. 1 от ППЗИН (в действие до 30.01.2010 г. - отм.), министърът на правосъдието, съгласувано с министъра на финансите, е утвърдил Таблици № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода (от 23.03.2006 г.); Таблица № 2 за полагащите се обувни артикули (от същата дата) и Таблица № 3 за полагащите се спални принадлежности. Съдът е приел, че ответникът не е доказал изпълнението на тези си задължения за исковия период в тяхната пълнота, а без правно значение е дали това се дължи на причини от финансов характер, които очевидно са довели до ограничаване или неспазване на тези права на лишените от свобода. При това положение съдът е направил извод, че са налице и трите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на иска: Бездействие на длъжностните лица при ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона; Вреди за лишения от свобода, изразяващи се в притеснения и неудобства, поради необходимостта по друг начин да си осигури подходящо облекло, обувки и спални принадлежности, което предполага или използването на парични средства, дадени му от негови близки, тъй като не разполага с такива предвид това, че не работи или да носи, каквото има. Неудобствата и притесненията в такива случаи са от душевен характер, а при режима на изтърпяване на наказанието на ищеца - и чувства на обида и безпомощност; Пряка причинна връзка между бездействието на администрацията и нарушаване на правото му, предвидено в закона. По справедливост съдът е определил размера на обезщетението на 3 000 лв., а за разликата до 50 000 лв. е приел иска за неоснователен и недоказан. Решението е частично неправилно. Въпреки че в касационната жалба не се правят изрични оплаквания в тази насока, доколкото касационният съд е длъжен да следи служебно за приложението на материалния закон, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че решаващият административен съд незаконосъобразно е оставил без уважение противопоставеното от ГД "ИН" възражение за погасителна давност досежно част от заявения за обезвреда период. Първоинстанционният съд е направил неверен прочит на ТР № 3 от 22.04.2004 г., постановено по ТД № 3/2004 г. от ОСГК, вследствие на което неправилно е приложил института на общата погасителна давност и въз основа на това е приел за основателна исковата претенция за периода от 5.10.2005 г. до 29.09.2010 г. Съгласно т. 4 на ТР № 3 искането за обезщетение за вреди произтича "от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването". Основателно е възражението на пълномощника на ответника, че през 2009 г., съгласно от представена вещева ведомост от м. 07.09 г., на В. са били предоставени част от полагаемите му се артикули, с което бездействието е било преустановено, но вещите не са били в дължимия обем. Незаконосъобразно, при тези данни, съдът е приел за непогасена по давност претенцията за обезщетение за периода преди 29.09.2010 г. Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД предвижда при изтичане на петгодишна давност да се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Предвид датата на подаване на исковата молба - 29.09.2014 г., то всички вреди претендирани преди 29.09.2010 г. се явяват погасени по давност. Правилно съдът се е позовал на Таблици № 1, № 2 и № 3, утвърдени от министъра на правосъдието и съгласувани с министъра на финансите, в които ясно са разписани както полагащите се на лишените от свобода облекло, обувки и спални принадлежности (л. 6 от мотивите). Правото на изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" да ги получават в посочените периоди кореспондира на задължението на затворническата администрация да ги предоставя безусловно. Неизвършването на фактическите действия според описаните количества и срокове представлява незаконосъобразно бездействие, т.к. е извършено в нарушение на признати права на лишените от свобода и е безспорно основание за реализиране на имуществената отговорност на ответника. Възражението на ответната страна за липсата на средства, неподаването на жалби от осъдения, както и факта, че не е поискал предоставянето на обувки и облекло правилно е възприето от съда за неотносимо към безвиновната отговорност на ответника. Правото на безплатно облекло и обувки е изрично регламентирано право на лишените от свобода и неговото спазване е задължение на администрацията. Възражението, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел за доказани неимуществените вреди също е неоснователно. В чл. 3 от Европейската конвенцията за правата на човека е въплътена една от най-значимите ценности на демократичното общество. Той налага абсолютна забрана върху изтезанията или нечовешкото или унизително отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата (виж, като съвременни източници, Ван дер Вен срещу Холандия, § 46 и Полторатски срещу Украйна, § 130). Отношението е "унизително", когато е породило у жертвите чувство на страх, тревога или малоценност, което чувство е било в състояние да ги унизи (виж Кудла срещу Полша, § 92). Въпросът дали целта на отношението е била да унизи жертвата е следващият фактор, който трябва да бъде взет под внимание, но отсъствието на такава цел не може да изключи напълно нарушение на чл. 3 (виж Пиърс срещу Гърция, § 74; и Калашников срещу Русия, § 101). Разпоредбата задължава Държавата да осигури на лишените от свобода (респ. задържаните под стража), от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието (респ. мярката задържане под стража) да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. При преценката на условията на задържане, трябва да се вземе предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на задържането (виж Дугоз срещу Гърция, § 46; и Калашников, цитирано по-горе, § 102). Настоящият състав намира, обаче, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е определен правилно. Вярно е, че съдът правилно се е позовал на нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, и на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който бездействието на административния орган да осигури дължимото вещево доволство се е отразило на задържания. Но въз основа на това неправилно съдът е присъдил обезщетение в размер, несъответстващ на вида и естеството, на претендирания период за обезвреда, за който, съобразно изложеното по-горе претенцията е погасена по давност, както и на интензитета на претърпените неудобства за времето на престоя. Преценявайки всички обстоятелства при общото разглеждане на действителния интензитет на вредите, настоящият състав счита, че присъденото обезщетение от 3 000 лв. е прекалено завишено и ще следва да се намали до 500 лева. Решението в частта, с която на Влаев е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата 500 лв. до сумата 3 000 лв. следва да бъде отменено, като вместо него бъде присъдено друго такова по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен иска в горепосочения размер и за периода 5.10.2005 г. - 29.09.2010 г. В останалата си част решението на АС - В. следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ претенцията на касатора ГД "ИН", се явява неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение