Решение № 3999 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11278/2018 г.

Решение № 3999 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11278/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и § 149, ал. 1 от ПЗР на ДИД на АПК във връзка с чл. 195 и 196 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община (ДОСК на СО), чрез процесуалния му представител, срещу решение № 4711 от 10.07.2018 г. по адм. дело № 5073/2018 г. на Административен съд София - град, 59 състав, с което е отменена Заповед № РА – 20 – 15 от 10.04.2018 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община (ДОСК при СО), с която на основание чл. 196, ал. 2 и чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е наредено на А. Манолов да премахне "Търговски обект за кафе, закуски и алкохол", находящ се в УПИ II – 3, 4 и 20, кв. 108 по плана на гр. София, м. "Зона Б - 2", с административен адрес гр. София, бул. "Стефан Стамболов" № 43 като неподходящ по местонахождение и разположение. С жалбата жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че не е мотивиран и че е неправилен извода в оспорената заповед, че спорният обект е неподходящ по местонахождение. Твърди, че тъй като обекта се намира в зоната на стария градски център на София и попада в "Зона на старите пазарища А – 2 I част – главен градски пазар" и участва в силуетния план на сгради оформящи ансамбъл на "Зона на старите тържища", деклариран като недвижима културна ценност. Посочва, че от доказателствата е установено, че обекта не е нанесен в действащата кадастрална карта и не е включен в режима на застрояване по действащия ПУП. Поради това твърди неправилност на извода за незаконосъобразност на заповедта. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Манолов с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на А. Манолов против Заповед № РА – 20 – 15 от 10.04.2018 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община (ДОСК при СО), с която на основание чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е наредено на А. Манолов да премахне "Търговски обект за кафе, закуски и алкохол", находящ се в УПИ II – 3, 4 и 20, кв. 108 по плана на гр. София, м. "Зона Б - 2", с административен адрес гр. София, бул. "Стефан Стамболов" № 43, като неподходящ по местонахождение и разположение. Жалбата е уважена и оспорената пред АССГ заповед е отменена, като за да достигне до този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Приел е, че оспорената заповед съдържа фактически и правни основания за издаването й и съответни мотиви, както в заповедта, така и в придружаващата я административна преписка. Приел е и че не са допуснати нарушения на административно – производствените правила от категорията на съществените, които да ограничават правото на участие и защита на адресата на заповедта в административното производство. Приел е, че е спазена процедурата по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, включително адресата на заповедта е лично изслушан от назначената комисия в административното производство. Съдът е приел, че като основен мотив за издаване на заповедта е отразено, че строежът се явява неподходящ по местонахождение с оглед на зоната, в която попада, съгласно ЗКН, както и в интерес на естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Приел е обаче, че така посоченото не изпълва в достатъчна степен изискването за мотивираност на акта, тъй като не е посочено точно и конкретно в каква зона попада обекта по ЗКН и с кое точно изпълнение – фасада, предназначение или цялостно изпълнение противоречи на естетиката, както и че не е точно конкретизирано с какви действия се вреди на чистотата или спокойствието на гражданите. Съдът е установил, че УПИ, в който е разположен обекта е общинска собственост, като същият е строеж и е бил поставен въз основа на виза за временно монтиране на павилион от 1993 г., издадена на предишния собственик. Жалбоподателят е придобил спорният търговски обект въз основа на проведена публична продан през 2016 г. и е започнал ремонтни работи по него, включително включване в канализацията през съществуващата в мястото сграда. Приел е, че със започналия ремонт имота вече отговаря на изискванията на Наредба № 27 от 09.12.1996 г. за хигиенни изисквания към заведенията за хранене. Приел е, че е спорен въпроса, че обекта е неподходящ по местонахождение с оглед на зоната, в която попада по ЗКН, както и досежно чистотата и спокойствието на гражданите, тъй като липсват мотиви за това и съдът не може да направи преценка какво е мотивира органа да приеме, че е неподходящ по тези критерии. Приел е, че тъй като е установено от СТЕ, че в района има и други метални едноетажни павилиони, за района не са налице специални изисквания за естетика, поради което не може да се приеме, че обекта е неподходящ по местонахождение. Поради това е приел незаконосъобразност на оспорената пред него заповед и е отменил същата. Решението е неправилно. От данните по делото и от изслушаната експертиза е установено, че спорният обект представлява строеж и е изграден във връзка с одобрен инвестиционен проект за "временен павилион на ЕФ "Тонет" на бул. "Ст. Стамболов" № 43 на уличната регулационна линия с лице от 2, 60 м. и долепен до калканна стена на сграда в съседния УПИ. Установено е, че има малко отклонение от проекта при изпълнение на санитарния възел на обекта, както и че същият не е нанесен в кадастралната карта и не е включен в режима на застрояване по действащия ПУП, като в тази връзка правилно АССГ е определил обекта като временен такъв. Неправилен е извода на съда за липса на мотиви в оспорената заповед, а именно защо административният орган е приел, че обекта е неподходящ по местонахождение, тъй като не е уточнено и посочено в коя и каква точно зона се намира същият по смисъла на ЗКН. Съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени и допълнително в административната преписка, каквито данни има в настоящия случай, а именно по отношение на това в каква зона се намира имота по смисъла на ЗКН мотиви се съдържат в съставения протокол по чл. 196 от ЗУТ от 21.02.2018 г. В част III от констативния протокол "Градоустройствен статут" са изложени подробни мотиви относно това, че спорният търговски обект, че съгласно действащия ПУП, одобрен със заповед № РД – 09 – 50 – 670 от 09.12.1994 г. на Главния архитект на СО и Решение № 56 от 06.08.2003 г. на СОС за района обектът не попада в режима на застрояване. Посочено е, че съгласно действащия ОУП същият попада в зона Ц? – стар градски център и в "Зона на старите пазарища А- 2 I част – Главен градски пазар". Цитирано е и становище на Министерство на културата по отношение на възможността сградата павилион да участва в силуетния план на поредицата сгради, оформени като ансамбъл "Зона на старите тържища", като в отговор от МК е посочено, че следва за обекта да бъде внесен инвестиционен проект за съгласуване в НИНКН, каквото не е сторено от собственика. В констативния акт е посочено, че предвид така установеното нахождение на обекта в стар градски център в зона по ЗКН на старите градски тържища, по ЗКН обекта не е подходящ по местонахождение и не е в интерес на естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Така изложените мотиви и в констативния протокол и придружаващите писма на МК и район "Възраждане" предвид цитираното по – горе ТР от 1975 г. обосновават извода, че не е налице приетото от АССГ допуснато нарушение на административно производствените правила – липса на мотиви относно това защо обекта е неподходящ по местонахождение. На второ място предвид така посоченото по – горе и предвид това, че по делото са събрани относимите доказателства, включително е приета и СТЕ, настоящият състав намира, че може и следва да се произнесе по спора по същество. Нормата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ предоставя на кметовете на общини компетентност при установени неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали канализационни съоръжения, да разпоредят премахването им, преобразуването им или ремонтирането им, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В случая в оспорената пред АССГ заповед е прието, че обекта е неподходящ по местонахождение, тъй като попада в зона, конкретизирана в констативния протокол на стария градски център, декларирана по закона за културното наследство като групова културна ценност. За да се установи дали спорният обект е неподходящ по местонахождение, следва да се разгледат разпоредбите, регламентиращи изграждането на временни обекти, от която категория е обекта безспорно.