Решение № 6955 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8229/2015 г.

Решение № 6955 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8229/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на О. Р. срещу Решение № 43 от 11.06.2015 г., постановено по адм. д. № 441 по описа на Административен съд - Р. (АСР) за 2013 г. С него е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-01-2990 от 1.11.2013 г., издадена от кмета на О. Р., по жалба на П. С. Д., за прекратяване на наемното правоотношение за жилищен имот на адрес в гр. Р., ул. "Ц. А." .№..., актуван с Акт за частна общинска собственост № 2750 от 3.05.1999 г. и е определен двуседмичен срок, считано от датата на връчване на заповедта за доброволно освобождаване на жилището. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение предмет на контрол е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съставът на АСР е приел, че в хода на административното производство по издаване на спорната заповед са нарушени административнопроизводствените правила и неправилно е приложен чл. 26 АПК. Поддържа се, че дори да беше нарушена тази разпоредба, нарушението не би било съществено, тъй като не е било нарушено правото на защита на Д. и не е бил възможен друг изход предвид основанието за прекратяване на наемното правоотношение - чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 на Общинския съвет - Р.. Излагат се твърдения за необоснованост на извода на съда за допуснато нарушение на чл. 35 АПК и чл. 46, ал. 4 ЗОС. П. изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Д.. Претендират се разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответниците - П. С. Д. и А. Т. Д. изразяват подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба в представени по делото писмени отговори. В съдебното заседание пред настоящия съд се явяват лично и искат обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу Заповед № РД-01-2990 от 1.11.2013 г., издадена от кмета на О. Р., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6, ал. 2 и ал. 5 ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 на Общински съвет - Р. за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост (Наредба № 6, Наредба/та), с която е прекратено наемното правоотношение с П. С. Д. и А. Т. Д. за жилищен имот на адрес в гр. Р., ул. "Ц. А." .№..., актуван с Акт за частна общинска собственост № 2750 от 3.05.1999 г. и е определен двуседмичен срок, считано от датата на връчване на заповедта за доброволно освобождаване на жилището. С обжалваното решение, по жалбата на Д. посочената заповед е отменена. Установено е от първоинстанционния съд, че по силата на настанителна Заповед № РД-01-2295 от 28.09.2012 г., издадена от кмета на О. Р. двучленното домакинство на Д. е настанено в общинско жилище в гр. Р., ул. "Ц. А." .№..., за срок до приключване на гр. д. № 7159 по описа за 2011 г. на Районен съд-Р. (РРС) с влязло в сила решение, но не повече от една година от датата на връчване на заповедта. В деня на връчване на заповедта - 4.10.2012 г. с Д. е подписан договор за отдаване под наем на жилището. За него е съставен акт за частна общинска собственост и е включено в резервния жилищен фонд на О. Р.. На 26.08.2013 г. Д. е подала заявление за картотекиране до кмета на О. Р. въз основа на подадена от нея декларация. Посочила е, че при нея живеят синът й и двамата й внука. На заседание на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6, проведено на 20.09.2013 г. е докладвано заявлението на Д., по което е взето Решение № 9 по т. 3 от дневния ред да не се продължава срока на наемното правоотношение за резервното жилище, а след изтичането му да бъде издадена заповед за неговото прекратяване. Б. е съобразено, че е отхвърлен предявеният от А. Д. иск за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на двете малолетни деца, а представената от тяхната майка декларация, с която на бащата Д. се предоставя правото да се грижи за тях и да ги възпитава е прието, че не представлява правен способ за промяна режима за упражняване на родителски права, визиран в чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс (СК). Наред с това е взет предвид факта, че предоставеното под наем на Данева жилище е част от резервния фонд на О. Р., а тя не се позовава на някоя от хипотезите на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 6 и не представя доказателства в тази връзка. Съгласно протокол от 28.10.2013 г., съставен от две длъжностни лица от Общинско предприятие "Управление на общински имоти" писмо до Д. и Д. в, изготвено на основание чл. 26 АПК във връзка със започнала процедура по прекратяване на наемните правоотношения между тяхното домакинство и О. Р., е било залепено на входната врата на жилището поради отсъствие на наемателите, а доказателства за поставянето му на таблото за обявления не са представени. На 1.11.2013 г. кметът на О. Р. е издал спорната Заповед № РД 01-2990, предвид изтекъл срокът за настаняване, поради което жилищният имот се владее без правно основание от 18.10.2013 г. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Предвид липсата на данни за поставяне на съобщението за започване на производството по прекратяване на наемното правоотношение на таблото за обявления, съдът е направил извод, че в административната фаза на производството не е спазено изискването на чл. 26, ал. 2 АПК, препращащо към реда за връчване на съобщения по чл. 61, ал. 3 АПК. Нарушен, според съда е и реда за връчване на съобщения по чл. 31, ал. 3, предл. 3 от Наредба № 6, тъй като и последният изисква в случай, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, актът да се постави на таблото за обявления на О. Р. и да се залепи на входната врата на общинското жилище, а по преписката са налице данни за изпълнение само на второто от кумулативно предвидените за изпълнение действия - залепване на вратата на общинското жилище. Наред с това е направен извод, че административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, доколкото законодателят свързва продължаването на срока за настаняване в общинско жилище с наличието на условията за настаняване в такова (чл. 46, ал. 4 ЗОС), а това не е обсъдено в административната фаза на производството. Неизпълнението на задължението по чл. 35 АПК, според състава на АСР, се предхожда от неспазване изискването по чл. 30, ал. 2 АПК, тъй като помощният орган - Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 е приела заявлението на Д. като искане за продължаване на наемното правоотношение, но същата не е била уведомена, че заявлението й не удовлетворява изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Въз основа на приетите по делото доказателства за здравословното състояние на лицето, съдът е приел, че са налице здравословни проблеми за Д., ниски месечни доходи, отсъствие на собствени недвижими имоти, липса на трудова заетост за пълнолетния чл. на домакинството и евентуалното обективно съжителстване с две малолетни деца. Така посочените обстоятелства, според първоинстанционния съд, биха могли да обосноват наличие на условие по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6. Съобразил е, че не е извършена проверка за установяване факта, дали в жилището живеят и малолетните деца, а липсата на съдебен акт за промяна режима на упражняване на родителски права, сам по себе си не би оборил обективния факт къде живеят двете деца. Недаването на указания за привеждане на искането във вид, удовлетворяващ изискванията на закона е квалифицирано от съда като съществено нарушение, допуснато в административната фаза на производството, което има пряко и непосредствено отношение към крайния акт. Въпреки осъществяването на прекратителното по отношение на наемното правоотношение условие - изтичане на срок, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ЗОС и поради установените нарушения на административнопроизводствените правила, при които не е изяснено дали наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, съдът е приел, че в случая е налице и несъответствие с целта на закона. По тези съображения спорната заповед е отменена като издадена при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 5 АПК. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АСР нарушения на материалния закон и за необоснованост на решението. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. В резултат, съдът, при правилно установена фактическа обстановка е направил извод за незаконосъобразност на спорната заповед, който се споделя от настоящия съд. Неоправдани са доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на чл. 26 АПК и възраженията му срещу направения в обжалваното решение извод за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е мотивирал подробно становището си във връзка с констатираното нарушение и е достигнал до правилен краен извод за допуснато нарушение на чл. 26 АПК. Според настоящия състав, административният орган неправилно е пристъпил към връчване на уведомлението за започване на производството по издаване на спорната заповед чрез залепването му на вх...дната врата на жилището, доколкото не са били налице предпоставките за това по чл. 26, ал. 2 АПК. Адресът на Д. не е неизвестен, като наред с това по делото няма данни за реализиране на всички възможни начини за уведомяване, в частност за уведомяване на посочените от нея два телефонни номера в заявлението за картотекиране представено като част от административната преписка. Законовите условия, които предпоставят връчване по реда на чл. 61, ал. 3 АПК изискват лицето да е напуснало адреса и невъзможност да се узнае новият му адрес. Е. посещение на адреса, при което не е открит адресатът, както е в настоящия случай, без при това да е посочен час на посещението, не създава предпоставка за приложението на чл. 61, ал. 3 АПК. Дори временното отсъствие от адреса не е основание за прилагане на правилото по посочената разпоредба. По чл. 26, ал. 2 АПК ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3 АПК. В този смисъл, обратно на твърдяното в касационната жалба, не е налице надлежно уведомяване на Д. за началото на административното производство по издаване на спорната заповед, предвид което правилен и обоснован на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в частност на чл. 26 АПК. Не се възприема от настоящия състав и изразеното в касационната жалба становище, че евентуално допуснатото такова нарушение не е съществено. За издаване на заповедите по чл. 46 ЗОС се прилага общия ред по АПК. Той съдържа административнопроизводствени правила, спазването на които касационният жалбоподател не е обезпечил при издаването на спорната заповед. Така, когато производството по издаване на административен акт започва по инициатива на компетентния административен орган, той е длъжен да уведоми за това заинтересованите граждани и организации (чл. 24, предл. първо и чл. 26, ал. 1 АПК), като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да правят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и 3 АПК). Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и 3 АПК). Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК). Тези правила в настоящия случай не са спазени. Посоченото по-горе нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато от кмета на О. Р. при издаването на оспорената от Д. заповед е съществено и представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Тя е била лишена от възможността за участие в производството пред административния орган, в това число да прави искания и възражения и да представя доказателства. Установените по делото факти относно нейното здравословно, социално, имотно и финансово състояние водят на извод, че това съществено нарушение се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесната заповед. При съобразяване и обсъждане от органа на обясненията и възраженията на Д., е било вероятно обосноваване на правен резултат, противоположен на възприетото административно решение за прекратяване на наемното правоотношение. Ако тя отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, което не е изследвано практически от органа, наемното й правоотношение, на основание разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ЗОС е било възможно да бъде продължено. Констатираният пропуск в административната процедура е ограничил правата на Д. да представи доказателства, които са от значение за вземане на решение от административния орган по посочената разпоредба, тоест рефлектирало е върху съдържанието на властническото волеизявление. Наред с всичко изложено, административният орган не е съобразил наличните по делото данни, че в жилището освен Д. и нейният син, живеят и малолетните деца А. и А. (вж. посоченото в този смисъл в декларацията, подписана от Д.). При съобразяване принципа за съразмерност (чл. 6 АПК), тези данни безусловно са задължавали настоящия касатор преди издаването на спорната заповед да извърши проверка, дали децата действително обитават жилището и да прецени тяхното положение. С оглед най-добрия техен интерес, административният орган е бил длъжен да извърши преценка на последиците, които ще настъпят за тях при промяна на обстоятелствата вследствие на издадената от него заповед (пар. 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и да изложи мотиви в тази връзка. Следвало е да бъдат обезпечени интересите им с оглед осъществяване на административната процедура, съгласно предвиденото в чл. 15 от Закона за закрила на детето. По всички изложени съображения решението предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,