Решение № 15455 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2019 г.

Решение № 15455 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6504/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Злати-Транс" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Б. И., община О., област С. З., подадена чрез процесуалния му представител адв. И. И., против решение № 645/22.03.2019 г. на Административен съд – П., постановено по адм. д. № 1270/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на ревизионен акт /РА/ № Р-16002417004646-091-001/30.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., потвърден с решение № 155/23.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – П. при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 651. 35 лв. В касационната жалба се твдърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП – П. – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Р. С. по съображения, изложени в писмена защита, и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 700 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16002417004646-091-001/30.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., потвърден с решение № 155/23.03.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП – П. при ЦУ на НАП. Със същия са установени на ревизираното дружество "Злати-Транс" ЕООД задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 147. 54 лв., за 2013 г. – 1 853. 38 лв., за 2014 г. – 2 819 лв. /общо 4 820. 50 лв. / и лихви в общ размер 1 606. 50 лв. / в резултат на непризнати на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО разходи за гориво по фактури, издадени от "Сторком" ООД. Първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи след проведено ревизионно производство, възложено от компетентен орган, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същият отговаря по форма и съдържание на изискванията, регламентирани в чл. 120, ал. 1 ДОПК, и към него е приложен ревизионен доклад със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК. Обсъдил е представените към процесните фактури фискални бонове и пътните листове и е констатирал, че към всяка една от фактурите са приложени множество фискални бонове от една и съща дата на малки стойности, някои от тях с разлика във времето на издаване от порядъка на няколко минути, дори няколко секунди. Обосновал е извод, че противоречи на житейската логика товарните автомобили на жалбоподателя да са зареждали на бензиностанцията на доставчика малки количества гориво през малки интервали от време. Във връзка с твърдението му, че пътните листове са с маршрут Х. – С., който преминава през Харманли, където е бензиностанцията на "Сторком" ООД, е установил, че към процесната фактура от октомври 2012 г. /фискални бонове от 15-ти и 16-ти октомври/ няма приложени пътни листове от дати 15-ти и 16-ти октомври, дказващи зареждане на бензиностанцията. Представените такива са с дати от периода 13.01.2012 г. – 09.10.2012 г. и не могат да се обвържат с фискалните бонове и фактурата. Сходна фактическа обстановка съдът е установил и във връзка с фактурите от 2013 г. и 2014 г. По отношение на пътните листове е посочил, че според маршрутите в повечето от тях не се установява преминаване на товарните автомобили през Харманли /С. З. – Х.; Х. – Велинград; Х. – Д.; Х. – С.; Х. – П.; Х. - М./. Съдът е обсъдил и приетата по делото ССЕ, според която разходваното гориво според пътните листове не съответства на придобитото. Обосновал е извод, че фактурираните разходи не представляват разходи за дейността на дружеството, поради което те правилно не са признати на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО с РА. Допълнителната ССЕ, според която фактурите са отразени в дневниците за продажбите на "Сторком" ООД, установява факт, който не е спорен и който не променя този извод. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено от родово и местно компетентен съд съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, по допустимо оспорване на частта от РА, потвърдена с решението на решаващия орган, от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК. Конкретни доводи за съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, в касационната жалба не се сочат. Необосноваността като порок на решението се свързва с погрешно прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Настоящата касационна инстанция преценява оспореното решение като обосновано и постановено в съответствие с приложимата материалноправна норма. Представените към фактурите фискални бонове, както е установил и административният съд, са за малки количества гориво, зареждано на бензиностанцията на "Сторком" ООД, находяща се в гр. Х. на бул. "Б." ..№.... Поради това твърденията на жалбоподателя са, че неговите товарни автомобили /СКАНИЯ с рег. [рег. номер на МПС], ВОЛВО с рег. [рег. номер на МПС], ВОЛВО с рег. [рег. номер на МПС], ВОЛВО [рег. номер МПС], вписани в пътните листове/ са зареждали горивото на бензиностанцията на "Сторком" ООД и във връзка с доказването на това обстоятелство представя пътни листове с вписан маршрут, който според него преминава през Харманли. Едва в касационната жалба заявява, че е разполагал и със съдове за съхраняване на гориво в базата си, която се намира в Х.. Такива твърдения не са поддържани нито в ревизионното производство, нито пред решаващия орган при обжалването на РА по административен ред, нито пред административния съд, и доказателства в тази връзка съответно не са представени. Освен това получаването на горивото в базата в гр. Х., за да се съхранява в съдове, по никакъв начин не се установява от приложените към фактурите фискални бонове, които са от различни дати, предхождащи фактурата, за малки количества и на ниски стойности, доказващи зареждане на автомобили с гориво на бензиностанцията на "Сторком" ООД. Правилни са изводите на съда, че пътните листове не доказват зареждане на гориво на датите, на които са издавани фискални бонове. За 2012 г. финансовият резултат е преобразуван с разход за гориво само по една фактура. Фактическата обстановка във връзка с тази фактура - № 1884/16.10.2012 г. е точно установена така, както е описана по-горе. За датите, на които са издавани фискални бонове – 15-ти и 16-ти октомври 2012 г. няма представени пътни листове. Към по-голямата част от фактурите, издадени през 2013 г., също няма пътни листове на датите, на които са издавани фискалните бонове. Към фактура № 2024/22.03.2013 г. има пътен лист от 20.03.2013 г. с маршрут Х. – Д.; към фактура № 2005/19.04.2013 г. има два пътни листове с дати 17-ти и 18-ти април с маршрут Х. – Д.; към фактура № 2051/23.04.2013 г. има пътен лист от 21.04.2013 г. с маршрут Х. – Д.; към фактура № 2153/26.07.2013 г. са представени пътни листове от 24-ти и 25-ти юли с маршрут Х. – Д. и Х. – Велинград; към фактура № 2382/19.11.2013 г. е представен пътен лист от 19 ноември с маршрут Х. – Я., както и към фактура № 2331/30.11.2013 г. Тези пътни листове не доказват преминаване през Харманли. Към останалите фактури с изключение на две няма представени пътни листове за датите, на които са издавани фискални бонове. Към фактура № 2182/21.07.2013 г. има представен пътен лист от 18 юли с три курса, които преминават през Харманли, но на тази дата има издадени 14 броя фискални бележки, поради което и тъй като в тях не се вписват номерата на автомобилите, които зареждат гориво, е невъзможно да се определи какво точно количество гориво е заредил автомобилът, вписан в пътния лист. По аналогичен начин стои въпросът и с фактура № 2020/22.02.2013 г., към която има пътен лист, доказващ преминаване през Харманли на 18.02.2013 г. Сходни са фактите и във връзка с фактурите, издадени през 2014 г. Към по-голямата част от тях няма представени пътни листове, издавани на датите, на които има издавани пътни листове, а към други са представени такива с маршрути, които не преминават през Харманли /Х. – З.; Х. – С.; Х. – П./. Само към една от фактурите - № 2632/21.07.2014 г. има пътен лист с дата 15.07.2014 г. с маршрут Х. – С., но както беше посочено по-горе, при наличието на множество фискални бонове от съответната дата, е невъзможно да се установи с кои от тях конкретно е бил зареден автомобилът, вписан в пътния лист. Към фактура № 2640/31.07.2014 г. например за дата 31 юли са приложени 31 фискални бонове, за дата 30 юли – 44 фискални бонове, за дата 29 юли – 38 фискални бонове. Така установените факти обуславят извод за това, че горивото, във връзка с което са издадени на ревизираното дружество процесните фактури от "Сторком" ООД, не е използвано от него във връзка с осъществяваната транспортна дейност и разходите за него правилно не са признати с РА. Като е отхвърлил жалбата против РА Пловдивският административен съд е постановил правилно решение, съответно на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, определено по размер на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 651. 35 лв. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от изречение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 645/22.03.2019 г. на Административен съд – П., постановено по адм. д. № 1270/2018 г. ОСЪЖДА на "Злати-Транс" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Б. И., община О., област С. З. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 651. 35 лв. /шестстотин петдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/. Решението не подлежи на обжалване.