Решение № 38 от 23.5.2023 г. на ВКС по г.д. № 20228002104856/2022 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 26254/22.07.2022 г. на Г. И. Д. и Г. И. Д., представлявани от адв. И. И., за отмяна на влязло в сила решение № 187 от 01.02.2022 г. по гр. д. № 5858/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителите срещу П. В. Ч. иск за делба на апартамент № 7, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, с площ от 45, 75 кв. м, ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 8, 19 кв. м, както и с 1, 763 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата. Молителите излагат твърдения, че с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 25.09.2022 г. с рег. № 6489/2020 г. на нотариус М. Т., рег. № 464 на НК, са упълномощили адв. А. Ж. С. да ги представлява и да води преговори с другия съсобственик на посочения недвижим имот, както и да заведе от тяхно име дело за него. Поддържат, че на 07.05.2021 г., преди депозиране на исковата молба, по която е образувано горепосоченото дело, са оттеглили пълномощното си към адв. А. С., поради което същата е подадена без знанието им от лице без представителна власт и по този начин те са били лишени от участие в процеса, а освен това считат, че е налице извършено „престъпно действие” от страна на адвоката спрямо тях. Ответникът по молбата П. В. Ч. счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: С определение № 89 от 23.01.2023 г. настоящият състав на ВКС е приел, че молбата за отмяна е допустима. Производството по гр. д. № 5858/2021 г. на Бургаския районен съд е образувано по подадена на 19.08.2021 г. от адвокат А. С., в качеството му на пълномощник на Г. И. Д. и Г. И. Д., срещу П. В. Ч. искова молба за делба на недвижим имот. С исковата молба е представено нотариално заверено на 25.09.2020 г. пълномощно /рег. № 6489/, с което ищците са предоставили на адвокат А. С. редица права, в т. ч. да предявява от тяхно име граждански искове (включително по дело за делба), да подава жалби и да се явява от тяхно име по делата. В исковата молба адресът на адвокатската му кантора е посочен като съдебен адрес, поради което призовката за проведеното на 19.01.2022 г. открито съдебно заседание, както и всички съобщения до ищците са изпратени на този адрес, респ. са получени от адв. С.. С молбата за отмяна е представен акт за оттегляне на посоченото пълномощно, считано от 07.05.2021 г., получен от пълномощника на същата дата. Разпитан като свидетел в настоящото производство, адвокат А. С. заявява, че на посочената дата пълномощното действително е било оттеглено от упълномощителите, когато те са се намирали в България, тъй като са смятали да разрешат спора си за имота с ответника извънсъдебно. Поради това, че молителката живее и работи в САЩ, а молителят е международен шофьор, той е контактувал основно с тяхната майка, която е поискала да заведе делото, а пък когато те си дойдат в страната през есента, ще му потвърдят пълномощното или ще му направят ново, което не е било сторено. Твърди, че по този начин е бил подведен да заведе делото за делба на имота, по което се е легитимирал като пълномощник с нотариално завереното пълномощно, което и след оттеглянето му е останало у него. Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователна Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на изрично изброените в закона основания. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Във всички посочени случай неправилността на решението, чиято отмяна се иска, е в резултат на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде проведено. В случая влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК по делото не са представени от молителите, нито същите твърдят да са били постановени. Ето защо молбата за отмяна на влязлото в сила решение на това основание следва да бъде оставена без уважение. Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна. Съгласно посочената разпоредба заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато тя, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, което не е могла да преодолее. При посочените по-горе данни следва да се приеме, че макар молителите да са представлявани в делбеното производство от адвокат А. С., който се е легитимирал като техен пълномощник с нотариално заверено пълномощно, процесуалното представителство е осъществявано при липса на представителна власт, доколкото още преди предявяването на иска за делба на имота пълномощията му са били оттеглени от тях. По този начин, в резултат на проявена недобросъвестност от страна на адвоката, е била нарушена разпоредбата на чл. 33 ГПК. Преценени при условията на чл. 172 ГПК неговите показания се кредитират от съда, тъй като не се опровергават от други доказателства по делото. Поради липсата на представителна власт за адв. А. С. следва да се приеме, че молителите не са били редовно призовани и за проведеното по делото единствено открито съдебно заседание, на което са разпитани сочените от ответника свидетели и е даден ход на устните състезания, като са били лишени от възможността да участват в делото. От изложеното следва, че е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 и предл. 2 ГПК, поради което влязлото в сила решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на Бургаския районен съд за ново разглеждане от друг състав, което следва да започне от проверка редовността на исковата молба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,