Решение № 9004 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12586/2013 г.

Решение № 9004 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12586/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ню ейдж студио" ООД, гр. Елин Пелин против решение № 4634 от 09.07.2013 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 4198/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2101104593/28.07.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 631/26.03.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град София. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на чл. 71 от ЗДДС във връзка с чл. 114 от ЗДДС. Счита, че при преобразуване на финансовия резултат на дружеството неправилно е приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 10 от ЗКПО. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Згурева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспорения ревизионен акт на "Ню ейдж студио" ООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 44192.05. лева и съответните лихви, произтичащи от отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 36 377.44 лева за данъчни периоди от 01.07.2007 г. - 31.12.2007 г. и от 01.02.2008 г. до 30.04.2008 г., от 01.10.2008 г. до 31.12.2008 г., м. 02.2009 г., м. 03.2009 г., м. 06., м. 11 и м. 12.2009 г., м. 03. и м. 12.2010 г. по фактури, издадени от Стонисто строй ЕООД Депо копи ЕООД, Дион груп ЕООД, СиС ЕООД, Проект инженеринг 2009 ЕООД, СИД 97-И-ко ЕООД Версус Дизайн ЕООД, Стейф ЕООД, Смарт Ентъртеймънт ЕООД, Ви Ес Вижън ЕООД Електрострой - монтаж 89 ЕООД, Глобал консулт 2001 ЕООД, Агрозем 71 ЕООД и АБВ - плюс ЕООД по доставки с предмет "сценарии за рекламно събитие, за рекламен клип", "участие в рекламно събитие", "изработка на рекламен филм", "изработка на видеопродукт", "обработка на видеоматериал, изработка на 3D ефекти и композитинг", "озвучаване на рекламни клипове, адаптация на клип", "изработка на сценарии за събитие", "изработка на дизайн за автореклама", "печат на плакати, листовки", "предмет печат на рекламни материали по договор", "кастинг на гласове и актьори" изработка на декор и украса за рекламно събитие, компютърна изработка на уеб сайт и т. н. С размера на разходите отчетени по по спорните фактури, е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2007, 2008 и 2009 г. и е определено допълнително задължение за корпоративен данък в общ размер на 19 394.02 лева и съответните лихви. За да отхвърли жалбата административният съд е възприел изцяло фактическите констатации в ревизионния акт, които е обсъдил във връзка със заключението на съдебно - счетоводната експертиза. На това основание е приел, че не се доказва реалното осъществяване на спорните доставки на услуги, чиято специфика изисква не само наличие на техника и персонал, но и съответния опит в организацията и осъществяването на такива събития. По съображения основани на националния закон и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в практиката на СЕС, в решението е обоснован краен извод, че за ревизираното дружество не са възникнали материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит. По приложението на ЗКПО с ревизионния акт финансовият резултат за 2007 г. е увеличен със сумата от 27 590 лева, на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - непризнати разходи по фактури, издадени от Депо копи ЕООД и СиС ЕООД. В резултат е определен корпоративен данък за период в размер на 2 759 лева и съответните лихви. За 2008 г. увеличението на финансовия резултат е със сумата от 55 690.33 лева, с възнагражденията по фактури, издадени от Депо копи ЕООД, СиС ЕООД, Дион груп ЕООД и Смарт ентъртеймънт ЕООД. На това основание е начислен корпоративен данък в размер на 5569.03 лева и съответните лихви. За 2009 г. е доначислен корпоративен данък в размер на 10 965.99 лева, в резултат на увеличение на финансовия резултат със сумата от 109 660 лева. Непризнатите разхода за този период са по фактури, издадени от СиС ЕООД, Стонисто Строй ЕООД, Проект инженеринг 2009 ЕООД, СИД 97-И-ко ЕООД, Версус Дизайн ЕООД, Стейф ЕООД, Ви Ес Вижън ЕООД Електрострой - монтаж 89 ЕООД. Въз основа на фактическите установявания за липса на реално осъществени доставки по фактурите от посочените дружества, съдът е приел, че е осъществена хипотезата на отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО и е обосновал извод за законосъобразност на ревизионния акт и в частта на определените преки данъци. Решението е правилно. Оплакванията в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото и нарушение на конкретни правни норми от приложимите материални закони, са неоснователни. По ЗДДС: Надлежното възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68 и сл. от ЗДДС предполага установяването на реално осъществени доставки на стоки и услуги и използването им за целите на облагаемата дейност на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС моментът на възникване на правото на приспадане е моментът на изискуемост на данъка. Данъкът добавена стойност е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС към момента на настъпване на данъчно събитие. При доставки на услуги, каквито са и процесните, данъчното събитие настъпва към момента на извършването им. При така действаща уредба и в съответствие с практиката на СЕС, законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд, че основната и водеща предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е извършването на услугите по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС. Съдът, макар и с лаконични мотиви, правилно е установил от фактическа страна, че по делото липсват доказателства за осъществен резултат от фактурираните услуги. Неоснователно е оплакването на касатора, за нарушение на чл. 71 във връзка с чл. 114 от ЗДДС. Наличието на фактура не е достатъчно, за да се признае правото на приспадане, тъй като то удостоверява съществуването на правоотношение между страните, посочени в нея, но не и неговото изпълнение. Съдът е отчел специфичният предмет на услугите - "обработка на видеоматериал, изработка на 3D ефекти и композитинг", "озвучаване на рекламни клипове, адаптация на клип", "изработка на сценарии за събитие", и правилно е приел, че не е доказано изпълнението им. По-голяма част от доставчиците не са намерени в хода на ревизията. От представените по делото доказателства - договори, приемо - предавателни протоколи и фактури не се установява изработване на възложеното. Приемо - предавателният протокол представен във връзка с изпълнението на услуги по фактура, издадени от Агрозем -71 ЕООД с предмет изработка на декор и украса на рекламно събитие и приемо - предавателният протокол представен във връзка с услуги по изработка на сцена за рекламно събитие от Електрострой - монтаж - 89 ЕООД представляват празни бланки, подписани от страните по доставката и не удостоверяват изпълнение на сключените от Ню ейдж студио ООД договори съответно от 15.02.2010 г. и от 12.12.2009 г. По фактурата от АБВ плюс ЕООД е представен договор от 15.12.2009 г. и приемо - предавателен протокол от 29.12.2009 г. за предаване на определен брой химикалки, календари, папки, фланелки с лого, както и изработка на лого. За резултатът от изработката не са представени доказателства. Описанието на предадените стоки не може да бъде свързано със счетоводни записвания при страните и с предмета на сключения договор. За останалите доставки по делото не са налице доказателства, че е изработено фактурираното - липсват данни за създадени сценарии, рекламни клипове, уеб сайт, компютърна графика и дизайн. В хода на ревизията дружествата, издатели на фактурите не са открити. Видно от заключението на вещото лице, проверка в счетоводството на доставчиците не е извършена, поради неоткриването им. Неоснователно е възражението на касатора, че изработката на печатни материали, флаери и др. от СиС ЕООД е доказана от представените доказателства. Действително по делото са налични преписи от спорните фактури, представени са и предходни фактури за изпълнение на работата от подизпълнител Дита - ММ ООД. От приложените приемо - предавателни протоколи и писмени обяснения от предходния доставчик е видно, че дружеството е изработило доставените печатни материали в печатница, с която разполага и е предоставило същите на СиС ЕООД с приемо - предавателни протоколи. По делото не са представени доказателства, че така изработените материали са предоставени от прекия доставчик на Ню ейдж студио ЕООД. По отношение на доставките от Дион Груп ЕООД и Депо копи ЕООД, възраженията в касационната жалба се основават само на представените по делото фактури. Както се посочи по-горе наличието на фактура удовлетворява условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, но е достатъчно да установи изпълнението на доставките. С оглед на изложеното крайният извод на съда, че не са налице предпоставките по чл. 68 и сл. от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит се отнася и за тези доставки. Правилно съдът е приел, че спрямо фактите в настоящото производство не е приложимо решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против отказът на правото на данъчен кредит следва да се остави в сила. По ЗКПО: Нормата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО предвижда, че възнаграждението, платено за услуги, които не са реално извършени се счита за отклонение от данъчно облагане. С оглед установена липса на реални доставки на услуги по изброените по-горе фактури, правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на извършеното с ревизионния акт увеличение на финансовия резултат с отчетените разходи за възнаграждения по тези фактури и установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2007, 2008 и 2009 г. Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО. Цитираната норма е приложима относно формирането на финансовия резултат за 2006, който период не е предмет на настоящия съдебен спор. Нормата на чл. 23, ал. 2 от действащия ЗКПО не съдържа т. 10 с посоченото от касатора съдържание и е неотносима към правилността на решението. Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на "Ню ейдж студио" ООД, следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация, но предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден от чл. 161 от ДОПК размер, повторно такова не следва да се определя. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,