Решение № 5978 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2015 г.

Решение № 5978 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надежда Стоицова Бирова и Каролина Кирилова Саргалиева от с. Рилци, община Благоевград, срещу решение № 164 от 11 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 864/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 17-507/05 ноември 2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Благоевград и са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Борис Стоилов Биров, чрез пълномощника си адв. Немчева, намира касационната жалба за неоснователна. Другият ответник - началникът на СГКК Благоевград, не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е частично неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Надежда Стоицова Бирова и Каролина Кирилова Саргалиева срещу заповед № 17-507/05 ноември 2014 г. на началника на СГКК Благоевград, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград по отношение на сгради с идентификатори 04279.613.6.1 и 04279.613.6.2. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са нарушени материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Изводът на решаващия съд за наличието на спор за материално право, представляващ пречка за вписване на исканите от жалбоподателките изменения в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, състоящи се в заличаване на сграда с идентификатор 04279.613.6.2; коригиране формата на сграда с идентификатор 04279.613.6.1 и нанасяне на самостоятелен обект с проектен идентификатор 04279.613.6.1.2, се основава на наличието на изрично противопоставяне за това от страна на заинтересованото лице Борис Биров, като съдът подробно е изследвал предпоставките за прилагането на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и изключенията от общото правило, визирани в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При формиране на решаващите си изводи съдът не е изследвал предпоставките на приложимия в случая закон, тъй като не е съобразил, че към датата на издаването на оспорената заповед е налице изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър, глава шеста, с което съществено и изменен реда и начините на отразяване на промените в одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри. С изменението в закона отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки като предпоставка за изменение на кадастралната карта, когато тя съдържа непълноти и грешки. При новата уредба, по аргумент от чл. 15, ал. 3 от ЗНА, изцяло е неприложима процедурата по чл. 62 от Наредба № 3/28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, която в тази си част е в противоречие с предвижданията на закона. Като е приложил закона в предишна редакция, която не е приложима в случая, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е изложил съображенията си съгласно приложимата материалноправна норма. Поради това оспореното решение като неправилно ще следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който при постановяване на решението си ще следва да съобрази изложеното по-горе. По искането за присъждане на разноски, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,