Решение № 11197 от 22.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10218/2011 г.

Решение № 11197 от 22.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10218/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 26, ал. 7 от Изборния кодекс. Образувано е по жалба с вх. № ВАС-41 от 18.08.2011 г. на ЦИК, подадена от "Движение за права и свободи", представлявано от упълномощен представител Юмер Мустафа Хамза за област Пазарджик против решение № 382-ПВР/МИ от 17.08.2011 г. на Централната избирателна комисия, което е относно назначаване на Общинска избирателна комисия в община Септември, област Пазарджик за изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове на 23.10.2011 г. Излагат се подробни съображения в жалбата за неправилност на посоченото решение. Жалбоподателят моли настоящата инстанция да го отмени. Ответникът по така подадената жалба - Централната избирателна комисия, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Претендира потвърждаване на атакувания административен акт. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите в жалбата, данните по преписката и мотивите на обжалваното решение, преценява следното: Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 382-ПВР/МИ от 17.08.2011 г. Централната избирателна комисия е назначила Общинска избирателна комисия в община Септември, област Пазарджик в състав от 17 членове, като за председател е избран Владимир Ангелов Кадийски, зам. председател - Павлина Александрова Чеширова и секретар: Александра Георгиева Бонева. В жалбата са развити съображения за неправилност на решението на ЦИК по отношение на определените лица в ръководството на ОИК. Обжалваното решение касае назначаване на Общинска избирателна комисия в община Септември, област Пазарджик за изборите за президент, вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове на 23.10.2011 г. То е мотивирано с представените пълен набор от документи по чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от ИК, Решение № 30/18.07.2011 г. на ЦИК, включително протоколи за проведени консултации. В атакуваното решение е прието, че не е постигнато съгласие между участниците в консултациите по отношение предложенията за секретар на ОИК община Септември. Централната избирателна комисия е приела, че е налице хипотезата на чл. 30, ал. 1, 2, и 9 от Изборния кодекс, не е постигнато съгласие между представителите на парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, поради което е назначена ОИК в община Септември. Видно от протоколите на проведените при Кмета на община Септември консултации присъствувалите упълномощени представители на парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент са постигнали съгласие по следните въпроси - членове на ОИК да бъдат 17 на брой, включително и за председател и заместник председател. Не е постигнато съгласие за секретар. Протоколите - № 1 и 2 съответно от 25.07.2011 г. и 28.07.2011 г. са подписани от всички участвали лица, като протокол № 2 е подписан с особено мнение от представителя на Коалиция за България. При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира за установено от правна страна следното: Разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 от Изборния кодекс регламентират определяне състава на избирателните комисии, като ал. 3 и ал. 4 на чл. 30 от ИК предвиждат консултации при кмета, в резултат на които да бъде определен състава на комисията. В тези текстове избора на ръководни органи не е поставен под специален режим, той е равнозначен на избора на останалите членове на комисията и представлява част от консултациите. В случаите когато не е постигнато съгласие, ЦИК назначава ОИК по направените предложения. Това правомощие е уредено в чл. 30, ал. 9 от ИК и не се съдържа друга по - подробна регламентация. Единствените изисквания, регламентирани по отношение на ръководните органи и състава на ОИК, са залегнали в разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, ал. 2 от ИК, а именно: представителите на една партия или коалиция от партии не могат да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия; председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии; лицата да са с висше образование, които отговарят на условията - да са български граждани, навършили 18 г. към датата на изборите; нямат друго гражданство; не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Към делото са представени доказателства, че лицата, избрани в ръководните органи на ОИК, включително и секретаря отговарят на изискванията, а именно диплом за завършено висше образование и декларации за изпълнени условия по чл. 3, ал. 1 от ИК. Спазено е и изискването за различно представителство, залегнало в чл. 15, ал. 3 от ИК. При липсата на други регламентирани специални критерии за избор на ръководни органи в състава на ОИК, в правомощията на ЦИК е да назначи членовете на комисиите, включително и ръководните органи. Изпълнена е и препоръката на чл. 16, ал. 4 от ИК за лицата включени в ръководните органи да са по възможност юристи. Относно направеното възражение за извършване на разпределяне на ръководните длъжности в общинската избирателна комисия съобразно съотношението межу парламентарно представените партии коалиции от партии, това изискване на чл. 31, ал. 3 от Изборния кодекс се отнася за назначаването на членовете по ал. 2 на чл. 31, но не се отнася за ръководните длъжности. Поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на кодекса. В чл. 30, ал. 3 от Изборния кодекс се сочи прилагане на мотивите на участниците в изборите, но те нямат задължителна сила и не обвързват ЦИК да постанови решение в този смисъл. Законодателят говори за препоръчителност и не създава императиви, затова всеки конкретен случай следва да бъде самостоятелно преценен. Право на ЦИК е при равни условия на кандидатите, да реши кой от тях да назначи. Изразените становища имат характер на мнение, а не на съгласие, определящо съдържанието на административния акт. Жалбата е неоснователна, тъй като при постановяване на обжалваното решение Централната избирателна комисия не е допуснала нарушение на Изборния кодекс. Предвид изложените мотиви, Върховен административен съд, четвърто отделение