Решение № 4247 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1890/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Н. С. от [населено място], Община Карнобат, подадена чрез пълномощника адв. Грозев, срещу решение № 9273 от 28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 937/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 251з-2074/16.04.2024 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - гр. Бургас и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед. Ответникът – директор на ОД на МВР – гр. Бургас, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител юрк. Владимирова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. С. против заповед № 251з-2074/16.04.2024 г. на директора на ОД на МВР - гр. Бургас, с която на основание чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № 8121з-433/16.03.2017 г. за професионално обучение на служителите от МВР, чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „в“ от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, чл. 13, ал. 4 от Наредба № 8121з-311/17.07.2014 г. за прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители в МВР /Наредба № 8121з-311/2014 г./ е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност „младши инспектор“ - стажант от ОД на МВР – гр. Бургас, считано от 19.03.2024 г. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на изисквания за форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Прието е от съда също така, че доколкото преди издаване на оспорената заповед със заповед № 4581з-775/19.03.2024 г. на ректор на Академията на МВР жалбоподателят е бил отстранен от ЦСПП - Варна при Академията на МВР, преди завършване срока на обучение поради слаб успех и със заповед № 8121к-4536/09.04.2024 г. на главния секретар на МВР е прекратено участието му в курс за първоначално професионално обучение преди завършване срока на обучение поради слаб успех, считано от 19.03.2024 г., то в случая безспорно е налице материално-правната предпоставка по чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „в“ от ЗМВР. Според съда незавършването на курса на обучение обосновава несъвместимост на служителя със заемането на държавна служба в МВР и е основание за прекратяване на служебното правоотношение. За неоснователни съдът приема възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като към момента на издаването й заповед № 4581з-775/19.03.2024 г. на ректор на Академията на МВР и заповед № 8121к-4536/09.04.2024 г. на главния секретар на МВР не са били влезли в сила, тъй като в съответствие с чл. 142, ал. 2 от АПК съдът е задължен при извършваната от него проверка за законосъобразност на обжалвания административния акт да съобрази всички факти и обстоятелства имащи значение за правилното разрешаване на спора. Според съда при влезлите в сила в хода на съдебното производство обуславящи заповеди, безспорен е изводът, че участието на жалбоподателя в курса е прекратено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изисквания за форма. Правилно съдът приема също така, че при издаване на оспорената заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е спазена и процедурата по чл. 13, ал. 4 от Наредба № 8121з-311/2014 г. Правилен е и решаващият извод на първоинстанционния съд, че при издаване на административния акт са осъществени и материално-правните предпоставки за прекратяване на правоотношението със служителя, предвидени в чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „в“ от ЗМВР, обратно на твърдяното в касационната жалба. Съгласно цитирания текст служебното правоотношение се прекратява при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си поради незавършване курса за първоначална професионална подготовка. Нормата е императивна и задължава компетентния орган при установяване на предвидените в текста предпоставки да прекрати служебното правоотношение със съответния служител. В случая изискванията на цитирания текст са изпълнени - поради слаб успех участието на касационния жалбоподател в курса за първоначална професионална подготовка е прекратено предсрочно, като в тази връзка са били издадени заповед № 4581з-775/19.03.2024 г. на ректора на Академията на МВР за отстраняване на служителя от ЦСПП – Варна, преди завършване на срока за обучение, поради слаб успех, и заповед № 8121з-4536/09.04.2024 г. на главния секретар на МВР, с която е прекратено участието на служителя в курса за първоначално професионално обучение, преди завършване срока на обучение поради слаб успех, считано от 19.03.2024 г. Действително цитираните заповеди към момента на прекратяване на служебното правоотношение не са били в сила, но с оглед постановените съдебни решения на Административен съд - Бургас и на ВАС, с които съдебното оспорване на тези заповеди, е отхвърлено, то същите са влезли в сила и са породили своето действие, както и правилно приема административният съд. Доколкото по отношение на тези две заповеди е упражнен съдебен контрол и същите са влезли в сила, то се явява ирелевантно в процесния случай последвалото оспорването пред съда на разпоредби от Правилата за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР, за което оспорване само и се твърди в касационната жалба, без представяне на доказателства за това. С оглед на това незавършването на курса на обучение обосновава несъвместимост на служителя със заемането на държавна служба в МВР и е основание за прекратяване на служебното правоотношение. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че изискванията на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „в“ от ЗМВР са изпълнени и правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с касационния жалбоподател е упражнено в нормативно очертаните рамки. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, както и доводи и възражения на страните, а изводите на съда за наличие на основанието за прекратяване на служебното правоотношение на касационния жалбоподател са мотивирани. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 40.90 евро /80 лева/, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,