Решение № 13224 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9962/2013 г.

Решение № 13224 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9962/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни приходи" при община Монтана, против решение № 390 от 7.06.2013 г. по адм. дело № 311/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Монтана. По изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради материална незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се претендира отмяната му. Ответната страна - Петър Иванов Джоков, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неснователна, по следните съображения: С обжалваното решение състав на АС - Монтана е отменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 61/20.03.2013 г. на орган по приходите при Община Монтана, потвърден с решение № 6/15.04.2013 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Монтана, като е изпратил преписката за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е приел, че органът по приходите е нарушил разпоредбата на чл. 19а, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана (наричана по-долу за краткост Наредбата), във връзка с т. 1.7 от Решение № 414 по протокол № 15/18.12.2012 г. на ОбС - Монтана и чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци такси (ЗМДТ). Счел е за необосновани изводите, че посоченият в декларацията по чл. 19а, ал. 1 от Наредбата съд - собствена кофа, има обем от 0,1 куб. м., както и че следва да се събира не в посочената цикличност, съобразена с действителното количество на отделяните от имота отпадъци - 4 пъти в годината, а 3 пъти седмично или общо 156 пъти в годината. Позовал се е на липсата на доказателства относно честотата на извозването на битовите отпадъци, както и най-вече за обема на съда за събиране на отпадъци, както и на събраните гласни доказателства относно обстоятелството, че услугата "Сметосъбиране и сметоизвозване" не се предоставя в порядъка, който се приема в обжалвания акт - 156 пъти в годината. Въз основа на това е приел за незаконосъобразно определена таксата в размер от 479,46 лева за целия имот (съответната част на жалбоподателя - 223,91 лева), която е повече от два пъти над размера на таксата за двете предходни години 2011 - 2012 г. при непроменено предназначение на имота. Изтъкнал е, че повишаването на размера на таксата не е обвързано с повишаването на разходите за предоставяне на услугата, поради което е налице е явна несъразмерност между предоставяната услуга и събираната такса. Решението съответства на закона. Механизмът за определяне на размера на дължимата такса за битови отпадъци (ТБО) е уреден с разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ. Съгласно ал. 1 на цитираната законова норма, размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет (ал. 2). Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, съобразно одобрената план-сметка, включваща съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ необходимите разходи за почистване на уличните платна, площадите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. В контекста на нормативната уредба, относима към спорното правоотношение, правилен е изводът на съда, че определянето на ТБО става в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи, детайлно описани в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 3 ЗМДТ. В случая, когато данъчнозадълженото лице избере режим на облагане по реда и условията на чл. 67 ЗМДТ, таксата се образува от два компонента: 1). такса в левове в зависимост от броя и вида на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, като в тази такса се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗМДТ; 2). такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, определена пропорционално върху данъчната оценка на имота - чл. 67, ал. 4 ЗМДТ, като в нея се включват и разходите по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. В конкретния казус таксата за сметосъбиране и сметоизвозване е изчислена на база наличен съд за битови отпадъци, а дължимата такса за поддържане на ДТБО и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване е определена пропорционално върху данъчната оценка на декларирания имот. По делото няма спор, че имотът на жалбоподателя попада в район, определен с издадената на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ заповед № 2406/2012 г. на кмета на община Монтана и се намира в регулационния план на гр. Монтана, като със заповедта са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ за съответните услуги, както и честотата на сметоизвозването. С Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана се регламентира реда за събиране на местната ТБО. Актът урежда два способа за декларирането и изчисляването на размера на таксата смет - по количеството на битовите отпадъци (чл. 19а, ал. 1) и по данъчната оценка на имота (чл. 19а, ал. 3). С решение № 414 по протокол № 15 от заседание на 18.12.2012 г. на Общински съвет - Монтана е одобрена план-сметка за разходите за дейностите по третиране на битови отпадъци и почистване на площи за обществено ползване и определяне на годишен размер на такса за битови отпадъци за 2013 г. В т. 1.7 от цитираното решение № 414/2012 г. Общински съвет - Монтана е определил ТБО за 2013 г. по отделните видове услуги и тя е 4.1 промила върху облагаемата стойност, като включва и ТБО в размер на 25 лева на куб. м., в зависимост от количеството битов отпадък. При данните по делото съдът правилно е приел, че АУЗД е постановен в нарушение на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, чл. 66 и чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, т. к. размерът на таксата не е определен според количеството битови отпадъци за жалбоподателя. В подадената декларация по чл. 19а, ал. 1 от Наредбата, Петър Иванов Джоков е посочил изрично, че ТБО ще се определя в зависимост от количеството битови отпадъци, като сметосъбирането и сметоизвозването се осъществява посредством собствения му съд - кофа и то 4 пъти годишно. Във връзка с така подадената декларация, органът по приходите е приел, че услугата "Сметосъбиране и сметоизвозване" за жалбоподателя е предоставена 156 пъти в годината. Липсват обаче писмени доказателства за реално извършване на услугата и честотата на предоставянето й. Няма и доказателства за наличие на депо на територията на общината, поради което да е дължима таксата за поддържането му, както и за почистване на местата, предназначени за обществено ползване, макар по тези компоненти на таксата страните да не спорят. Не е установено количеството на отпадъците, респ., че с оглед обемът на съда е било необходимо 156 пъти да се извозват отпадъци. Определената по този начин ТБО не отговаря на действително предоставените услуги, поради което правилно актът е приет за незаконосъобразен. Противно на оплакванията в касационната жалба, тълкувайки разпоредбите на чл. 62, чл. 66 и чл. 71 ЗМДТ, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. В тежест на общината, в качеството на издател на акта и изпълнител на въпросните услуги е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса. В този смисъл тя трябва да установи, че имоти на задълженото лице се намират на нейна територия и на тази територия тя предоставя определени видови услуги, в т. ч. честотата на извозването на битовите отпадъци и обема на съдовете за събиране на отпадъци. От друга страна в процеса на обжалване задълженото лице следва да установи, че в района, в който се намират имотите му общината не предоставя тези услуги (но не и че общината ги предоставя, но то не ги ползва) или да установи, че нежилищните имоти, от типа на процесния, са ползвани по своето предназначение и не са създавали битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. Процедирайки по описания начин, съдът не е допуснал твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане и решаване на спора. При липса на релевираните касационни основания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и изрично направеното искане от ответника по касационната жалба, на основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК в негова полза се дължат направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева, съгласно приложеното на л. 15 от делото пълномощно от 7.10.2013 г. Разходите за пътни на процесуалния представител не се обхващат от обективната отговорност на загубилата спора страна за репариране на съдебните разноски, поради което и не следва да се присъждат. В същия смисъл виж определение по адм. дело № 3752/2013 г. и константната практика на ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение