Решение № 13555 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3873/2017 г.

Решение № 13555 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3873/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Г., против решение № 268 от 23.12.2016 г. постановено по адм. дело № 384/2015 г. по описа на Административен съд К., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-100-2600/2969 от 26.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащани за кампания 2014 г., с което по заявлението на "Агро МГ1" ЕООД е отказано финансово подпомагане за сумата от 22734,36 лв по СЕПП и 1251,25 лв по НР2. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна - "Агро МГ1" ЕООД, чрез процесуалния му представител адвокат Г. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна и иска от съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд К. е образувано по жалбата на "Агро МГ1" ЕООД, срещу уведомително писмо изх. № 02-100-2600/2969 от 26.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащани за кампания 2014 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта с която по подадено от дружеството заявление за подпомагане с УИН 10/200514/52331 за кампания 2014, е отказано частично финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер 22734.36 лв и по мярката "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските" (НР2) - 1251.25 лв. С уведомителното писмо е прието, че от декларираните за подпомагане земеделски площи по СЕПП в размер на 663,84 ха, недопустими за подпомагане се явяват 16,01 ха, които съставляват 2,47 % наддеклариране, а по НР2 от декларираните 536,88 ха площи за подпомагане, недопустими са за подпомагане са 9,91 ха, които съставляват 1,88 % наддеклариране. Тези изчисления са довели до частично намаляване на поисканата от земеделския производител субсидия съгл. чл. 58 от Регламент 1122/2009 (чл. 16 от Регламент № 65/2011 за НР2). С обжалваното решение, съдът е отменил уведомителното писмо в атакуваната част и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане и повторно произнасяне по подаденото заявление, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултата съдът е приел за установено, че "Агро МГ1" ЕООД е подало заявление за подпомагане за 2014 г. с УИН 10/200514/52331 от 09.05.2014 г., с което е кандидатствало по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схемата за преразпределително плащане /СПП/, по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя /СНДП/, по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински район /НР1/ и мярка Плащания на земеделските стопани за природни ограничения в райони, различни от планинските /НР2/. Въз основа на извършени административни проверки по подаденото заявление за подпомагане са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. С уведомително писмо и приложена към него таблица за площи, декларирани от повече от един стопанин и опис на предоставените документи, дружеството-заявител, чрез управителя му, е уведомено за установените застъпвания и за необходимостта в срок до 20 работни дни от датата на получаване на писмото съответен представител на кандидатстващия земеделски стопанин да се яви и представи документи, доказващи правното основание за ползване на определената застъпена площ. С подадена от управителя на "Агро МГ1" ЕООД декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, са потвърдени част от установените двойно декларирани площи, заявени с първоначалното заявление за подпомагане, като са представени и съответни документи съгласно чл. 2а от Наредба № 5/27.02.2009 г., а останалата част са отказани. Подписана е и декларация от 02.10.2014 г. за запознаване с определенията за нередност от управителя на дружеството. При така провелото се административно производство е издадено и оспореното уведомително писмо. За изясняване на фактическата обстановка съдът е назначил съдебно техническа експертиза. Според заключението на вещото лице няма санкционирана площ БЗС на основание недопустими площи, а цялата санкционирана с уведомителното писмо площ е следствие застъпвания с други бенефициенти. Към заключението на вещото лице са приложени разяснения в табличен вид. За да отмени уведомителното писмо в оспорената част първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в предвидената писмена форма, но без задължителни реквизити в съдържанието си. Счел е, че административният орган не е спазил императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК за мотивиране на административния акт и липсва конкретна разпоредителна част. Предвид изложеното съдът е отменил уведомителното писмо в оспорената част като е приел, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилно административният съд е приел при обсъждане законосъобразността на уведомителното писмо, че същото е немотивирано. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Освен това следва да се посочи, че словесната и табличната част на писмото представляват едно цяло. В тях са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят на акта е намалил размера на плащането по схемите за директни плащания. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него административно право. В случая са правени единствено административни проверки и няма данни да е правена проверка на място, видно от таблиците към уведомителното писмо, където колона 4 е празна. Следва да се спомене, че проверките на място са един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане, но същите не са задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Съобразно изготвеното и неоспорено пред първоинстанционния съд заключение на вещото лице няма санкционирана площ БЗС на основание недопустими площи, а цялата санкционирана с уведомителното писмо площ е следствие застъпвания с други бенефициенти. Като основание в писмото изрично е посечено чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Конкретните размери на площта на парцелите след разрешаване на двойно заявената площ са посочени в колона 3 на таблицата на стр. 2 (за СЕПП) от уведомителното писмо и на стр. 4 (за НР2) отново колона 3. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Г. трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая, при извършените кръстосани административни проверки на заявлението е констатирано застъпване, за чието отстраняване има създаден нарочен правен ред. Според него от земеделските стопани се изискват доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, и въз основа представените от тях документи се прилага включително правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 /в приложимата редакция по ДВ, бр. 16/2015 г./, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато никой от тях не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19 от Д. Р. (ЕС) № 640/2014 г. Процедурата във връзка с констатираните застъпвания при административните проверки е отделен етап от развиващото се административно производство. Следва да се отбележи, че при наличието на спор относно правото на ползване на имотите, административният орган не може да го разреши в провеждането пред него производство, а и от данните по делото се установява, че е спазена процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция, в т. ч. като са извършени проверките, визирани в чл. 17 и чл. 18 от същата. Предвид изложеното следва да се приеме, че след изпълнение на процедурите по чл. 17 и чл. 18 /в приложимата редакция/ от Наредба № 5/27.02.2009 г. и извършени повторни проверки, административният орган правилно е отказал изплащане на субсидии за застъпените площи, на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. В настоящия случай нито в първоинстанционната жалба, нито в касационната не са посочени конкретни възражения по отношение на застъпените и неотстранени в полза на "Агро МГ1" ЕООД площи. Заключението на вещото лице е потвърдило изцяло изчисленията на административния орган. Тук следва да се отбележи и това, че направените в оспореното решение изчисления на съда, са абсолютно неправилни. Действително санкционираната част по СЕПП в случая е 32,02 ха, но не по този начин (посочен в решението) се изчислява намаляването на поисканата субсидия. Коефициентът по СЕПП (300,958504) се умножава не по санкционираната част, а по оторизираната площ 615,81 (разликата между установената площ 647,83 ха и санкционираната площ 32,02 ха) и в случая се получава 185333,25634824 лева. От тази сума 185333,25634824 лева на осн. чл. 40, ал. 4 от ЗПЗП (отм., но действал за кампания 2014), се изважда сумата, изчислената на база наложен коефициент на редукция 8279,33 лева (получена като произведение на 185333,25634824 х 4,467267741 - второто число е коефициентът на редукция за кампания 2014) и се получава оторизираната сума - 177053,93 лева. Накрая намаленията в табл. 1 от уведомителното писмо се изчисляват като разлика между поисканата от земеделския производител сума и оторизираната от административния орган сума, в случая 199788,29 лева - 177053,93 лева = 22734,36 лева. По отношение на НР2 изчисленията са същите, с изключение на разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗПЗП (отм.), която е приложима само за СЕПП. Ето защо настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че съществува неяснота в изчислението на размера на отказаната субсидия. Както бе споменато по-горе констатациите от административния акт напълно са потвърдени и от приетото по делото и неоспорено заключение на вещото лице. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства и влиза в противоречие с чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, поради което като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, е отказал плащане на сумата от 22734,36 лв по СЕПП и 1251,25 лв по НР2, по подаденото от дружеството заявление за кампания 2014 г., и при липсата на установен съществен порок при постановяване на административния акт, жалбата на "Агро МГ1" ЕООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, в определен от съда размер общо от 200 лв - по 100 лв за всяка инстанция на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, както и на сумата от 200 лв - изплатена от ДФ "Земеделие" за вещо лице по първоинстанционното дело. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение