Решение № 3592 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2024 г.

Производството е по чл.209 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на К. С. С. и М. С. С. и двамата от гр. Велико Търново, чрез адв.А.Дамянов, против решение 673 от 26.02.2024г., постановено по адм.д. 517/2023г. по описа на Административен съд- Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на първата касаторка срещу Разпореждане за прилагане на ПАМ вх. 08-00-204/16.06.2022г., издадено от арх. М.Момчев - главен инспектор в ГД Инспекторат за опазване на културното наследство / ГД ИОКН/ в Министерство на културата /МК/. Касационните жалбоподатели твърдят неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК . Молят решението да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени издаденото от административния орган разпореждане за прилагане на ПАМ със законните последици. Претендират разноски за касационната инстанция. Редовно призвани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели не се явяват.Представляват се от адв. Дамянов, който поддържа касационната жалба на доверителите си, а по същество твърди неправилност на обжалвания с нея съдебен акт по съображения, подробно изложени в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, главният инспектор при ГД ИОКН в МК, редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск. Шишков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно- правилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени устно в хода по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура заема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира жалбата за предявена от надлежни страни, за които подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил като неоснователна предявената от К. С. С. от гр. Велико Търново жалба срещу Разпореждане за прилагане на ПАМ по чл.192, ал.1, т.2, б. а от ЗКН по вх. 08-00-204/16.06.2022г. на главен инспектор при ГД Инспекторат за опазване на културното наследство при МК, с която на собствениците на сграда 10447.508.168.2, област Велико Търново, община Велико Търново, находяща се на адрес:п.к.5000, [улица], е разпоредено в 4- месечен срок от връчване на разпореждането за прилагане на ПАМ да демонтират поставените 4 /четири/броя климатични тела по северозападната фасада на гореописаната сграда до одобряване на инвестиционен проект или искане за намеса за поставянето им след съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН във вр. с чл.83,ал.1, т.2, б. в от ЗКН. За да стигне до този правен резултат и след подробен анализ на всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни и съдебно-техническа експертиза- поотделно и в тяхната цялост, съдът е констатирал, че сградата, описана в административния акт е собственост на двамата касатори. Същата не притежава статут на единична недвижима културна ценност, но е разположена в охранителната зона на единична културна ценност- Сграда на [адрес],кв.300,пл.1241, без определена предварителна категория и режим на опазване, като, едновременно с това, попада и в обхвата на територия с културно- историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност- Архитектурно-строителна зона Вароша ,част от Историческо селище Велико Търново, с категория национално значение . Законосъобразно реновираната жилищна сграда е собственост на касаторите, видно от представен по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 2019г.- надлежно вписан в Агенция по вписванията. От събраните по делото доказателства се установява, че на северозападната фасада на сградата са монтирани 3 броя външни климатични тела- съответно на ниво партер ,средно и най-горно ниво, за поставянето на които жалбоподателката, въпреки че в рамките на административното производство по издаване на ПАМ й е било указано да представи надлежни доказателства за наличие на съгласуване с органите на МК по реда на чл.83, ал.2, б. в от ЗКН, не е представила такъв съгласувателен документ. При горните факти е издаден обжалвания административен акт, който според административния съд е издаден от компетентен по см. на чл.15 и чл.192 от ЗКН административен орган, при спазване на изискванията за форма, реквизити и мотивираност, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Безспорно по делото е установено, че адресат на административния акт е собственик на сграда, попадаща в обхвата на ЗКН.Според административния съд разпоредбите на чл.151, ал.2 от ЗУТ и чл.83, ал.1,т.2, б. в от ЗКН предписват извършването на предварителна съгласувателна процедура с компетентните за това административни органи на МК и в случаите на поставяне на външни битови климатици върху сграда част от групова културна ценност по реда на ЗКН, независимо от това на коя фасада на сградата същите се поставят. Административният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателката за това, че в случая такова съгласуване не се изисква, доколкото разпоредбата на чл.83, ал.1,т.2, б в от ЗКН предвиждала подобна намеса само в случаите на монтиране на външни климатични съоръжения , относими към климатизацията на големи промишлени и търговски обекти или цели многоетажни жилищни сгради, но не и в случаите на поставянето на подобни обикновени,битови климатични външни тела на жилищна сграда на два етажа. По горните съображения АС- Велико Търново е приел обжалваното разпореждане за прилагане на ПАМ за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на К. С. С. срещу същия административен акт. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло направените от АС-Велико Търново фактически и правни изводи, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Ирелевантна за съществото на спора е евентуалната грешка в броя на монтираните климатици- не 4/четири/ броя, както е установено в констативния протокол, послужил като основание за издаване на разпореждането за прилагане на ПАМ, а 3/три/ броя, както се установява от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и показанията на разпитания свидетел. Тази фактическа неточност не води до липса на предмет на разпореждането за налагане на ПАМ,както неправилно твърдят касаторите, доколкото броя на монтираните външни климатични тела не променя обстоятелството,че такива са монтирани на северозападната фасада на сградата и за монтирането им не е поискано предварително съгласуване по смисъла на чл.83, ал.1, т.2, б. в от ЗКН. Не може да бъде споделен и доводът на касаторите за неправилност на съдебното решение поради неотчитането от страна на съда на обстоятелството, че законовата разпоредба на чл.83,ал.1,т.2, б. в от ЗКН изисква предварително одобрение от органите на МК за поставяне не на обикновени битови климатици, а на друг вид външни климатични съоръжения- такива, осигуряващи климатизация на цели промишлени, търговски или многоетажни жилищни сгради. Подобно разграничение не е направено нито в закона, нито от съдебната практика, поради което неоснователни са развитите в касационната жалба твърдения за неприложимост на разпоредбата на чл.83,ал.1,т.2, б. в от ЗКН в конкретния случай. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на направените в производството съдебни разноски е основателна. На главния инспектор в ГД Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерство на културата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100/сто/ лв юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение