Решение № 180 от 23.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1166/2011 г.

Решение № 180 от 23.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1166/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. Й. И., от [населено място], депозирана лично от него и чрез защитника му- адв. Д. Х., срещу въззивна присъда № 1 от 14.01.2011 г., на Благоевградския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 219/2010 г., с която изцяло е отменена присъда № 1065 от 5.11.2009 г., на Районен съд- гр. Петрич, по НОХД № 1676/2010 г., по описа на съда, и е постановена нова. В касационната жалба на подсъдимия З. Й. И. се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното с нея наказание е явно несправедливо - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. link Искането е за отменяване на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване размера на наказанието. Касаторът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Жалбата се поддържа от неговия служебен защитник, назначен в настоящото производство, по съображенията в нея, като се изтъква също, че присъдата е необоснована. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, link за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия З. Й. И. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Районният съд- [населено място], е признал подсъдимия З. Й. И., за невиновен в това, че на 16.07.2008 г., на ГКПП- Кулата, на изходящо трасе, направил опит да преведе през границата на страната едно лице, български гражданин - В. И. И., от [населено място], без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 304 НПК, link го е оправдал по обвинението по чл. 280, ал. 2, т. 4, предл. 1, вр. ал. 1, link вр. чл. 18, ал. 1 НК. link Постановил е разпореждане с веществените доказателства. Постановил е разноските по делото да останат за сметка на държавата. С обжалваната въззивна присъда, Благоевградският окръжен съд, на основание чл. 334, т. 2, link вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, link е отменил изцяло цитираната първоинстанционна оправдателна присъда, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия З. Й. И. за виновен в извършване на гореописаното деяние, по предявеното му обвинение по чл. 280, ал. 2, т. 4, предл. 1, link вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, link за което и във вр. чл. 54 НК, link е осъдил на две години лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затвор, и глоба в размер на 1500 лв. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. Цитираната присъда е постановена при второ по ред въззивно разглеждане на делото, след като с решение № 248 от 23.04.2010 г., link по н. д. № 187/2010 г., ВКС на РБ, III н. о., е отменил предходния второинстанционен акт, а именно - въззивна присъда № 42 от 29.01.2010 г., по ВНОХД № 602/2009 г., на ОС- гр. Благоевград, и е върнал делото за ново разглеждане. Поддържаният от служебния защитник на подсъдимия довод за необоснованост на въззивната присъда, не подлежи на обсъждане и оценка по същество в настоящото производство, тъй като необосноваността е изцяло извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК link касационни основания. Релевираните в касационната жалба отменителни основания не са мотивирани, а предложената от него аргументация в касационното производство подкрепя единствено изтъкваната необоснованост, която, както вече се посочи, не съставлява касационно основание. Съображенията на подсъдимия и неговия служебен защитник се изчерпват с тезата им, че новата осъдителна присъда е постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. ВКС не разполага с правомощието да проверява фактите по делото, доколкото последната инстанция, оторизирана от закона да стори това, е въззивната. Тя може да събира и проверява доказателствата със същите способи, уредени за първата инстанция, както и въз основа на тях да приема нови фактически положения, различни от констатираните от предходната. Контролните правомощия на касационната инстанция са ограничени до проверка на приложението на закона- материален и процесуален, но безусловно изключват всякаква ревизия на приетите от съдилищата фактически положения. Обратното би означавало да се подмени вътрешното убеждение на инстанциите, компетентни да събират, проверяват и оценяват доказателствата, поставени в основата на техните фактически и правни изводи. ВКС може (и следва) да се намеси тогава, когато намери, че доказателствата са събирани в нарушение на установените процесуални правила, че са интерпретирани изопачено, едностранчиво или тенденциозно, или когато фактите по делото са приети на базата на негодни доказателствени средства или на несъществуваща доказателствена основа. В настоящия случай обаче такива данни по делото няма. Доводът за нарушение на материалния закон е немотивиран, но е и неоснователен. Не е вярно, че подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл. 280, ал. 2, т. 4, предл. 1, link вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, link без да е имало основание да се ангажира неговата наказателна отговорност. В този смисъл, ВКС в настоящия си състав констатира, че съобразно приетите за доказани по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно от въззивната инстанция. Законосъобразно окръжният съд е намерил, че действията на касатора субсумират обективните и субективни признаци на инкриминирания му престъпен състав. Ето защо, обжалваната присъда е съответна на материалния закон. Благоевградският окръжен съд, надлежно сезиран с протест на прокурора, е упражнил правомощията си по чл. 334, т. 2, link вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, link и като е намерил, че проверяваната от него първоинстанционна оправдателна присъда е незаконосъобразна и необоснована, правилно я е отменил, постановявайки нова, с която е признал подсъдимия за виновен и го е осъдил по предявеното му обвинение. Наложеното на касатора наказание е отмерено законосъобразно и справедливо, при стриктното съблюдаване на критериите по чл. 54 НК, link в синхрон с целите на наказанието, визирани в нормата на чл. 36 НК, link и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. link Отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, степента на обществената опасност на деянието и на дееца, без относителната тежест на което и от тях да се е оказала преекспонирана или подценена. В този смисъл, липсва основание искането му за намаляване на наказанието да бъде удовлетворено, доколкото и двете наложени му кумулативни санкции са в размер, близък до установения в закона специален минимум. Освен всички релевантни обстоятелства, окръжният съд е съобразил, че деецът е осъждан (справка с приложени бюлетини - л. 60 - 66, НОХД № 1676/2008 г., на РС- Петрич), изтърпявал е ефективно наказания лишаване от свобода, поради което и актуалното му наказание не съдържа характеристиките на явната несправедливост, така, както същата е дефинирана с нормата на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. link Основание за приложение на правилата на чл. 55 НК link в конкретния казус няма - съществуващият и констатиран от окръжния съд превес на смекчаващите обстоятелства не сочи на наличието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Не е изпълнена и втората кумулативна предпоставка- и най-лекото предвидено в санкционната част на нормата от Особената част на НК link да се оказва несъразмерно тежко. Ето защо, при констатираната от касационния съдебен състав неоснователност на доводите в жалбата на подсъдимия И., обжалваната нова въззивна присъда, като съответна на закона, следва да бъде оставена в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, link Върховният касационен съд, трето наказателно отделение