Решение № 5370 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14601/2018 г.

Решение № 5370 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14601/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Северна морска в А. М., в качеството му на правоприемник на Началника на М. В., чрез процесуален представител, срещу решение № 1905 от 15.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1005/2018 г. по описа на Административен съд - В., с което по жалба на "Милки груп Био" ЕАД е отменено Решение с рег. № 32-78870/16.03.2018 г. към MRN 18 BG002002 H0012110/23.01.2018 г. на Началника на Митница - В.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда са формирани в противоречие със събраните по делото доказателства. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи, представя писмени доказателства и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт, а в условията на евентуалност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба – "М. Г. Б." ЕАД, чрез процесуален представител, с писмено отговор и в о. с. з. оспорва основателността й, поради което иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - В. е законосъобразността на Решение с рег. № 32-78870/16.03.2018 г. към MRN 18 BG002005 H00012110/23.01.2018 г. на Началника на Митница – В., с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 23.01.2018 г; определена е нова митническа стойност на внасяната от "Милки груп Био" ЕАД стока – палмова мазнина, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 37 лв. /кг., установена по декларация от друг вносител МRN 18 BG002002 H0010882/19.01.2018 г.; разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00 в размер на 8381. 93 лв., за доплащане от което – 2463. 45 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавното вземане, като на основание чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за длъжник е определен "Милки груп Био" ЕАД. Решаващият състав е приел за установено, че на 23.01.2018 г. в МП "П. В." при М.-В. била представена MRN 18 BG002002 H0012110, за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стоки" – палмова мазнина IFFCO HQPO 40/42, 3399 колета по 20 кг. нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. В кл. 22 от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 37830. 87 USD, при валутен курс за митнически цели 1, 65119 лв. за 1 $. Дружеството е представило договор за продажба, проформа фактура и търговска фактура. Разяснило е, че продажната цена е фиксирана към момента на сключване на договора, като съобразно уговорената кредитна линия стоката подлежи на отложено плащане 60 дни от датата на коносамента. Въпреки представените от дружеството документи и обяснения, митническите органи са приели, че не са отпаднали съмненията относно митническата стойност на стоката. Посочили са, че липсват част от необходимите документи, както и че след допълнително извършен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г. е установено, че митническата стойност на внасяната стока е значително по- ниска спрямо тези на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. Според митническите органи за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки, поради което е направена справка в системата МИСЗА за стоки, с произход Малайзия, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време и е установена декларирана и приета митническа стойност на сходни стоки по MRN 18 BG002002 H001882 от 19.01.2018 г. – СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмова масло; RBD – рафинирано, избелено, дезодорирано; 5250 кашона по 20 кг. – нето 105000 кг., с митническа стойност 1, 37 лв. за 1 кг. При анализ на данните от придружаващите стоката анализни сертификати, при идентични методи, са установени сходни стойности за свободни мастни киселини, влага, пероксид, точка на кипене. По така изложените съображения и позовавайки се на Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15, началникът на Митница – В. е издал обжалваното решение, с което въз основа на MRN 18 BG002002 Н00102110/23.01.2018 г. за процесната стока е определена митническа стойност в размер на 1, 37 лв. за кг. и е установено мито /А00 за доплащане в размер на 2463, 08 лв., ведно с лихви за забава. По делото е проведена ССЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта реално платената и подлежаща на плащане цена за процесните стоки е в размер на 75661. 74 USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод, като е налице съответствие както между фактурирания и декларирания вид стока, така и между декларираната стойност по митническата декларация и реално платената. При горната фактическа установеност първоинстаницонният съд е приел, че дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка "Товари по време на превоз", за извършени транспортни разходи. Преценил е, че митническите органи необосновани не са ги кредитирали, с оглед на което са достигнали до неправилния до извод за наличието на съмнения в справедливостта на декларираната митническа стойност. Според съда цената от 1, 37 лв. за кг. е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на "Г. Л." ЕООД, като не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 19.01.2018 г. и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане (60 дни за "Милки груп био" и 90 дни за "Глобъл линкс"), на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Предвид наличието на съществена разлика между договорените количества, съдът е приел, че макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, то това не е достатъчно да се приеме, че продажбите са на едно и също търговско равнище. Съдът не е кредитирал статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS, с аргумента, че няма как от посочените данни за количества и цени да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки. По тези съображения решаващият състав е достигнал до заключението, че неприемайки декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определяйки нова такава, по декларация на трето лице, началникът на Митница – В. е постановил незаконосъобразен административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо известно прецизиране на изложените мотиви. Спорът по делото се концентрира върху размера на митническата стойност, посочена в МRN 18 BG002002 H0012110/23.01.2018 г. за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стоки" – палмова мазнина, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. Основният въпрос е дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент(ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74 § 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Първоинстанционният съд вярно е установил приложимото право и е посочил, че съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Правилно е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Действително разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая, митническият орган не е разграничил основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Така, позовавайки се на решението на Съда по дело С-291/15 администрацията го е интерпретирала превратно. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки, като е възприел съществуването на елементи на договорната стойност, които не са включени в декларираната митническа стойност и е оспорил банковият суифт за плащането. Съобразен с цитираното решение на Съда /вж. т. 31 от него/ е подходът на митническия орган да не търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи, с оглед на което настоящият състав намира, че са установени предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Независимо от горния извод обаче, изцяло споделими са мотивите на първоинстанционния съд относно неправилния избор на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. "а" и "б" от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките /конкретната доставка е част от по-голяма уговорено количество при значителния пазарен дял на задълженото лице на допуснатите до свободно обращение стоки - 83. 63%/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което правилен и изводът на съда, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки противоречи на материалния закон. Последното заключение не се опровергава от представените от касатора пред настоящата инстанция писмо от Директора на отдел В1- Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661 от 03.09.2018 г., както и получен от Малайзийските власти списък на съответните пратки със сравнение на стойностите, посочени в износните митнически декларации. Сам по себе си този списък не установява, че съпоставените стоки са сходни, а и съгласно представения от "Милки груп Био" ЕАД отговор от Генералния директор на ОЛАФ, докладите от проверките съдържат информация, която е пряко свързана с предприетите действия по инспекцията, но не следва да се бъркат с окончателният доклад от разследването на ОЛАФ. Поради това, представените доказателства се явяват неотносими към спора и не променят правилността на крайния извод на пръвоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение. Като е отменил същото, АС- В. е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на "Милки груп Био" ЕАД следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, след редуциране на начисления ДДС съгласно разясненията, съдържащи се в решението на СЕС по съединени дела С-427/16 и 428/16 г. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,