Решение № 2243 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12391/2008 г.

Решение № 2243 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12391/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Регионална митническа дирекция - гр. София и началника на Митница - Кулата срещу решение от 12.03.2008 г., постановено по адм. д. № 2180/2005 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № Б-44/9.06.2005 г. на директора на РМД - гр. София, ведно с потвърденото с него ППС № 6/20.01.2005 г. на началника на Митница - Кулата за определени на "Биндинг БГ" ООД мито в размер на 8 009 лв. и ДДС в размер на 13 600 лв. и лихвите за просрочие, вследствие определена нова митническа стойност. И в двете касационни жалби са релевирани като отменителни основания всички, посочени в чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касаторите, че фактурата, представена от гръцките митнически власти е действителната относно митническата стойност на внесените алкохолни напитки, тъй като именно тя е вписана и в износната митническа декларация. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на "Биндинг БГ" ООД, както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът "Биндинг БГ" ООД - гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител. Постъпило е писмено становище от адв. Айдарова за правилност на обжалваното решение и с искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са процесуално допустими и основателни по същество по следните съображения: Софийски градски съд е установил, че "Биндинг БГ" ООД е реализирал внос на 6.03.2002 г. на различни видове уиски, джин и узо с произход от Великобритания, като вносът е извършен от Гърция. Прието е от съда, че при деклариране на стоките с ЕАД вносителят е представил фактура № 6/1.03.2002 г. на обща стойност 12 971, 04 евро, издадена от "MARIA S. A", както и са представени и други изискуеми митнически документи. Съдът е установил, че декларираната от вносителя митническа стойност е в размер на 25 369, 15 лв. и въз основа на това са определени от вносителя и платени от него 5 077 лв. мито, 6 856 лв. акциз и 7 470 лв. ДДС. Относно изразеното от митническите органи съмнение и представените доказателства от гръцките митнически власти - фактура № 7/1.03.2002 г. от същия износител - "MARIA S. A" първоинстанционният съд е установил, че митническата стойност по тази фактура е различна - 43 539, 12 евро, а също и ЧМР и сертификат EURO-1, като въпреки дадените указания, митническият орган не е представил описаните доказателства в легализиран превод, поради което съдът ги е изключил от доказателствата по делото. Съдът е обсъдил и представената по делото проформа-фактура със същите стойности, както са отразени те във фактура № 6/1.013.2002 г., а също и банков превод на същата сума. Направените изводи от съда, обосноваващи поставения от него резултат са, че декларираната от вносителя митническа стойност е действителната по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗМ. Освен това съдът се е позовал и на допуснатата и изслушана от него съдебно-счетоводна експертиза, която е потвърдила, че банковия превод е относно сумата по фактура № 6/1.03.2002 г., както и е констатирано от вещото лице последващото реализиране на внесените от вносителя стоки на по-висока от вносната митническа стойност (въпреки, че митническият орган не е оспорил, че реализираните стоки са продавани на по-ниска стойност), поради което е приел, че незаконосъобразно митническите органи са определили митническата стойност на процесните стоки по реда на чл. 35, ал. 2 ЗМ. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наистина, както правилно е установил Софийски градски съд по делото са налице две фактури - № 6/1.03.2002 г. и № 7/1.03.2002 г. с различни стойности на внесените стоки. Относно представените от митническия орган в хода на първоинстанционното производство доказателства, наистина последният въпреки указанията на съда да ги представи в легализиран превод на български език, не ги е изпълнил. Сега, в настоящето касационно производство касаторите са представили фактура № 7/1.03.2002 г. и износната митническа декларация в легализиран превод на български език. От тях се установява, че стойността по фактура № 7/1.03.2002 г. е по-голяма стойност от декларираната от вносителя. Последната като първичен счетоводен документ представлява частен документ, който се ползва с формална, но не и с материална доказателствена сила. В същото време обаче с касационната жалба, както беше посочено по-горе е представена и износната митническа декларация, която представлява официален документ и именно в него е цитирана фактура № 7/1.03.2002 г. с по-високата митническа стойност, а не представената от вносителя при деклариране на стоката - № 6/1.03.2002 г. Тези доказателства са от съществено значение за делото, но поради неизпълнение от страна на митническата администрация на указанията на първоинстанционния съд, последният не ги е обсъдил. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че тези доказателства следва да бъдат обсъдени от първоинстанционният съд, за да се установи действителната митническа стойност на внесения алкохол, поради което ще следва първоинстанционното решение да се отмени, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе коя е действителната митническа стойност на внесените стоки. Некоректно касаторите се позовават, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 147, изр. 2 ГПК (отм.), след като изрично съдът е задължил процесуалния представител на митническия орган да представи доказателствата в легализиран превод на български език, което той е сторил едва с касационните си жалби. Въпреки това ще следва обжалваното решение да се отмени на посоченото по-горе основание по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и да изпълни указанията, дадени в настоящето решение по обсъждане на посочените доказателства. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,