Решение № 10490 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1365/2011 г.

Решение № 10490 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1365/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цветомир Найденов против решение № 523/7.12.2010 г., постановено от Великотърновския административен съд по адм. д. № 109/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 150900516/02.11.2009 г. на ТД на НАП - Плевен, потвърден с решение № 18 от 14.01.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - В. Търново. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер 421,32 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради което се иска отмяната му. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ" - В. Търново изразява становище в писмен отговор на касационната жалба за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Извършена е ревизия на жалбоподателя по приложението на ЗДДС за периода 15.11.06 г. - 17.03.09 г. С РА, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд на жалбоподателя е определен за внасяне ДДС за периода м. 10.07 г. в размер на 3343,60 лв. и лихва върху тази сума в размер на 939,432 лв. Данъкът е начислен на осн. чл. 102, ал. 3 от ЗДДС въз основа на констатациите, направени от органа по приходите, че от м. 10.06 г. жалбоподателят е достигнал задължителния оборот за регистрация по ЗДДС, който е поддържал до м. 10.07 г. Въз основа на подадената ГДД за 2006 г. е установено, че лицето е регистрирало оборот от дейността му като земеделски производител в размер, надхвърлящ минималния за задължителната регистрация по ЗДДС. Установено е, че лицето не се е регистрирало по ЗДДС към този момент, а е регистрирано по инициатива на органа по приходите считано от 18.03.2009 г. Поради липса на изискани от лицето счетоводни документи, органът по приходите е приел, че е налице предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и е определил облагаемата данъчна основа по ЗДДС за ревизирания период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. За облагаемия оборот през 2007 г. е съдено по данните от ГДД за тази година. Възраженията на жалбоподателя са били, че обработваните от него площи са в по-малък размер от приетото, както и че реализираните обороти не са в размера на декларираните, а така също, че в декларациите по чл. 41 от ЗОДФЛ и чл. 50 от ЗДДФЛ са налице поправки, които не са на жалбоподателя. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА приемайки, че данните в РА почиват на данните от ГДД, подавани от жалбоподателя, като последните доколкото установяват неизгодни за него факти се приемат като доказателства. Съдът е приел за неустановено твърдението на жалбоподателя, че в декларациите са вписани неверни обстоятелства. Прието е, че жалбоподателят посредством разпитания по делото свидетел и събраната графологична експертиза не доказва оспорването на декларацията му за 2006 г. Съдът е приел, че са налице основанията за извършването на ревизията по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Прието е също така, че правилно са определени относимите критерии за определянето на облагаемата данъчна основа. Данъчната основа е определена въз основа на данни от представени по делото документи, както и след като са взети предвид характера на извършваната дейност, подадените ГДД, приходите, данни за добива в региона. Въз основа на този анализ на събраните документи съдът е приел, че РА е законосъобразен. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Изводите на съда се основават на обективно установена фактическа обстановка, поради което са обосновани и правилни. Въз основа на тях правилно е приложен материалния закон - чл. 102 от ЗДДС. Съдът е направил правилна преценка на представените по делото ГДД на жалбоподателя, в това число и относно доказателствената им сила за изявленията в тях. Съдържанието на декларациите обосновава констатациите в РД и РА. Съдържанието на тези декларации не е опровергано нито от приетата по делото съдебно-агрономическа експертиза, нито от графологичната експертиза. Съдебно-агрономическата експертиза съдържа констатации относно средния добив на вино през 2006 г. за региона, в който са земите на жалбоподателя, както и за средната цена за винено грозде през 2006 г. Това обаче са прогнозни резултати, които не могат да се приемат за конкретни и за дейността на жалбоподателя. Жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване на констатациите в РА, поради което основателно административният съд е преценил жалбата му като недоказана, а оттам и като неоснователна. Не се установиха поддържаните касационни основания от касатора, поради което обжалваното решение като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,