Решение № 2514 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11112/2009 г.

Решение № 2514 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11112/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диагностично консултативен център I - Сливен" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен срещу решение № 82 от 22.06.2009 г. по адм. д. № 102/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Сливен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 82 от 22.06.2009 г. по адм. д. № 102/2009 г., Административен съд - гр. Сливен е отхвърлил жалбата на "Диагностично консултативен център I - Сливен" ЕООД срещу Заповед № РД-09-225 от 30.03.2009 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен. Обжалваният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. По първоначалното дело е било безспорно установено, че д-р Димитър Бушандров е издал на ЗЗОЛ Георги Василев Гиндев амбулаторен лист № 1496 за извършен първичен преглед на 13.11.2008 г., независимо че към тази дата лицето е било хоспитализирано в Болнична база за активно лечение-Сливен към Военномедицинска академия-София. Касаторът не оспорва така установената фактическа обстановка. Той твърди, че прегледът е реално извършен и погрешно посочената дата не представлява нарушение. Некоректното попълване на датата на прегледа съставлява нарушение на т. 174, т. 175.1 и т. 178 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на НЗОК. Несъмнено амбулаторният лист е първичен медицински документ, който трябва да съдържа достоверна дата. Санкцията правилно е наложена на основание чл. 238, ал. 1, т. 4 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите на България, 2006 г. /НРД 2006 г./ - за нарушение на установения ред за работа с първични медицински документи. Същият амбулаторен лист е бил представен с месечния отчет за периода 1.11.2008 г. до 30.11.2008 г., което представлява некоректно отчетена за заплащане медицинска дейност в спецификацията, тъй като се дублира с периода на хоспитализация на ЗЗОЛ, която е от 12.11.2008 г. до 28.11.2008 г. Налице е нарушение на т. 183, т. 185 и т. 187 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на НЗОК. Спецификацията е финансово-отчетен документ и при неправилно попълване на данни в нея се налага санкция по чл. 238, ал. 1, т. 6 от НРД 2006 г. - за нарушение на установения ред за работа с финансови отчетни документи. Неправилно касаторът не отчита, че това е друго нарушение, което подлежи на самостоятелна санкция. Стигайки до същите фактически и правни изводи първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното от РЗОК гр. Сливен искане и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК в полза на ответника по касация се присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,