Решение № 560 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6144/2008 г.

Решение № 560 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6144/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Данаил Петров Петров от гр. Сандански, срещу решение № 119/4.03.2008 г., постановено по адм. д. № 492/2007 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът - началник на ДНСК София, не изразява становище по касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна за производството страна и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото, във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна по съществото си. С обжалваното решение първоинстанционният административен съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е отхвърлил жалбата на Петров срещу заповед № РД 14-216/10.05.2007 г. на Зам. началника на ДНСК -София, с която, на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ разширение на съществуваща тераса и преустройството й в чакалня и външно стълбище към лекарски кабинет, намиращ се в УПИ VIII, кв. 80 по плана на гр. Сандански, като изпълнителят Петров е задължен да възстанови съществувалата тераса и източната фасада на блока в предходния им вид. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на процесната заповед не са нарушени административнопроизводствени правила и че е издадена в съгласие с материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразна. Решението е правилно, касационни основания за отмяната му не са налице. По делото от фактическа страна безспорно е установено и не се спори, че процесният строеж - преустройство на стая, от жилищна такива в лекарски кабинет, е извършено от касационния жалбоподател, като допълнително съществувалата тераса е разширена и са изпълнени отвън масивни стълби за достъп до чакалнята и лекарския кабинет, терасата е оградена и преустроена в чакалня, като е излята масивна плоча, а над стълбището има стоманобетонова козирка. Несъмнено тези изменения съставляват строеж по смисъла на ЗУТ (§ 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ ) и ЗТСУ (отм.) - чл. 55 и чл. 56, ал. 2, т. 1, както с основание е приел съдът. Същият е изграден от касационния жалбоподател без необходимите строителни разрешения, не е поискано и получено от Общинския съвет - гр. Сандански право на строеж върху завзетата общинска собственост. В този смисъл изложените в касираното решение задълбочени и обосновани изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се подчертае невярност на твърдението, че съдът не е преценил законността на строежа спрямо действалите към датата на изграждането му разпоредби. Напротив, изрично е посочено в мотивите, че и по ЗТСУ ) (отм., но действал към момента на осъществяването на строежа) и по правилата на ЗУТ, ) при действието на който е издадена заповедта - предмет на съдебния контрол, за изграждането на строежа са били необходими строителни книжа, каквито в случая не са налице преди осъществяването му. Доводът за придобита собственост по давност е абсурден и не следва да се обсъжда, а по отношение на твърдението за наличие на условията за търпимост съдът също е изложил обосновани и правилни съображения защо са неприложими. Що се отнася до новопредставените пред ВАС доказателства, те не могат да повлияят на законосъобразността на оставения в сила административен акт, тъй като са издадени след него, а и липсва разрешение за строеж, проектите не са утвърдени и пр., затова и така предприетите действия биха могли да се съобразят само при евентуалното изпълнение на заповедта. С оглед изложеното, се налага преценката, че съдът е постановил обоснован съдебен акт, като е приел фактическа обстановка в съответствие със събрания доказателствен материал, а изложените правни изводи кореспондират с него - решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,