Решение № 4396 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13825/2017 г.

Решение № 4396 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13825/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Михайлова, подадена против решение № 153 от 6.10.2017 г. по адм. дело № 159/2017 г. на Административен съд - Кюстендил (АСК), с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 99/7.03.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). С това решение е оставена без уважение жалбата на Михайлова срещу кмета на община Радомир с изложени оплаквания за по-неблагоприятно третиране по признаци "лично положение", политическа принадлежност" и "убеждение". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подадена е и частна жалба от Михайлова срещу постановеното от АСК решение в частта за разноските, дължими от жалбоподателката на КЗД в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът КЗД оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Ответникът кмет на община Радомир не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението и за неоснователност на частната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: За да е осъществен състав на нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), трябва да е установено различно третиране на лицето по признаците "лично положение", "политическа принадлежност" и "убеждение" и това третиране да е осъществено при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В този смисъл е необходимо да се установи както по-неблагоприятно третиране на лицето, така и че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците в посочената разпоредба. Установено е от КЗД, чиито мотиви АСК е споделил, че не е осъществена дискриминация спрямо Михайлова по никой от защитените признаци при назначаването през 2014 г. на три лица в общината на длъжностите "шофьор", "главен инженер" и "директор" на Дом за стари хора. В случая обосновано съдът приема, че липсват сравними сходни обстоятелства, тъй като няма доказателства жалбоподателката от 2013 г. до момента на подаване на жалбата пред КЗД през 2016 г. да е подавала заявления за назначаване или участие в конкурс за заемане на свободни длъжности в община Радомир. Предходни нейни заявления за назначаване на работа в общината преди 2013 г. са ирелевантни, тъй като са извън давностния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. Решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е установил фактическата обстановка в съответствие със събраните по делото доказателства, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. При направения подробен анализ на доказателствата АСК обосновано е приел, че твърденията на касаторката не се потвърждават с надлежни доказателства. Съдът е направил подробен анализ на различно третиране по всеки един от визираните признаци. Доколкото са налице недоказани факти за нееднаквото третиране на касаторката от страна на кмета на общината спрямо други лица в сходно положение като условие за наличието на дискриминация, първоинстанционният съд е изложил обосновани аргументи по всеки един от визираните признаци, че липсва различно третиране, основано на някой от защитените признаци, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Поради изложеното оспореното решение е издадено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. Производството по частната жалба следва да бъде прекратено и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. При този изход на спора основателно е искането на КЗД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, платими от касационната жалбоподателка. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,