Решение № 76 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 89/2013 г.

Решение № 76 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 89/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор на Република България е направил искане да се възобнови нохд № 1296/12 г. на Районния съд - гр. Плевен, отмени определението от 25.09.2012 г., в частта, с която е одобрено споразумение с А. И. М., а делото - върне за ново разглеждане. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането.

Осъденият лично няма възражения към искането на главния прокурора, а защитата му намира същото за неоснователно.

За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С определение № 557 от 25.09.2012 г. по нохд № 1296/12 г. ПРС одобрил постигнатото споразумение между Районна прокуратура-гр. Плевен, представлявана от прокурора В. Фердинандов, адв. М., като защитник на подсъдимия А. И. М. и със съгласието на подс. Ю. Н. П. и защитника му - адв. П., с което подс. А. М. се признал за виновен в това на неустановена дата в периода от 23.10. до 30.10.2011 г. в [населено място], Плевенска област, след предварителен сговор с подс. О. В. и Ю. П., в немаловажен случай, при условията на повторност, да е извършил кражба на вещи на обща стойност 690 лева, собственост на Х. П. В. - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 28, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК се съгласил да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието бъде отложено за срок от три години. Със същото определение ПРС прекратил наказателното производство по нохд № 1296/12 г. предвид постигнатото споразумение спрямо подсъдимите О. В. и А. М.

Посоченият съдебен акт влязъл в сила на 25.09.2012 г. - чл. 384, ал. 1, във връзка с чл. 382, ал. 9 и чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК. Същият не е проверяван по касационен ред.

Искането на главния прокурор е постъпило в ПРС на 07.01.2013 г.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд установи:

Искането е допустимо, а по същество - основателно.

I. Същото е подадено от правоимащия по чл. 420, ал. 1, в срока по чл. 421, ал. 1, и е насочено срещу съдебен акт от кръга по чл. 419, ал. 1, във връзка с чл. 382, ал. 7 и чл. 384, ал. 1 НПК, който не е проверяван по касационен ред.

II. С искането се възразява, че е нарушен закона, тъй като института на условното осъждане не може да намери приложение спрямо осъдения М.

А. М. е осъждан, както следва:

1. с влязла в сила на 10.10.2006 г. присъда по нохд № 299/06 г. на ПРС, за деяние, извършено на 07.11.2005 г., на основание чл. 197 НК на пробация;

2. с влязла в сила на 19.06.2007 г. присъда по нохд № 346/06 г. на ПРС, да деяние, извършено на 13.08.2005 г., на основание чл. 194 НК на пробация.

С определение по чнд № 3083/08 г., влязло в сила на 20.03.2008 г., на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 НК на М. е определено едно общо наказание по посочените две влезли в сила присъди, като му е наложено най-тежкото от тях, а именно пробация, включваща три пробационни мерки.

С определение по чнд № 359/08 г., влязло в сила на 18.09.2008 г., остатъка от наказанието пробация, наложено на М. с посоченото по-горе определение, е заменен изцяло с наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца и 3 дни, като е постановено изтърпяването му при първоначален общ режим. Това наказание лишаване от свобода М. изтърпял за времето от 31.03.2011 г. до 01.09.2011 г.

Деянието, инкриминирано с атакуваното определение на ПРС е извършено в периода от 23.10. до 30.10.2011 г., или след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

С Тълкувателно решение № 79 от 1983 г. на ОСНК на ВКС е указано, че когато се преценява дали едно лице е осъждано на лишаване от свобода или не, трябва да се взема предвид не наложеното с присъдата наказание поправителен труд или задължително заселване, а фактически изтърпяното, с което първоначалното наказание е било заменено, т. е. лишаването от свобода. Със същото ТР е прието, че лицата, на които наложените наказания поправителен труд или задължително заселване са заменени с лишаване от свобода по реда на чл. 43, ал. 7 и 8 и чл. 48, ал. 6 НК ( в редакцията от Дв., бр. 31 от 20.04.1982 г.), се считат за осъждани на лишаване от свобода. Коментираното тълкувателно решение на ВКС не е изгубило своето значение и днес. То естествено следва да бъде четено съвместно с чл. 42а, ал. 2, т. т. 1, 3 и 5, чл. 43а, т. 2 от НК и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост.

Изложеното не е съобразено от ПРС, а тъкмо то препятства положителния извод за законосъобразност на споразумението (по смисъла на чл. 384, ал. 1, във връзка с чл. 382, ал. 7 НПК), в частта по приложението на чл. 66, ал. 1 НК за осъдения М.

Констатираното налага съответна отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Водим от горното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение