Решение № 2107 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11581/2008 г.

Решение № 2107 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11581/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Бойко Иванов Георгиев от гр. Благоевград, срещу решение № 587/21.07.2008 г., по адм. д. № 898/2007 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената от него Заповед № ДК-02-БД-17/10.09.2007 г. на н-ка на РДНСК гр. Благоевград. Ответникът, н-к на РДНСК гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Бойко Иванов Георгиев срещу Заповед № ДК-02-БД-17/10.09.2007 г. на н-ка на РДНСК гр. Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне установен незаконен строеж "масивна сграда, дървен навес и барбекю", изграден в близост до вилна сграда с пл. № 103, кв. 2 по плана на м. "Септемврийче", землище с. Бистрица, община гр. Благоевград. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38, ДР на ЗУТ, за който не са издавани строителни книжа, построен е в общински имот като няма отстъпено право на строеж и не е бил деклариран по реда на § 184 ЗИДЗУТ, поради което, като незаконен подлежи на премахване. Решението е правилно. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че строежът, предмет на оспорената заповед, е такъв по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Това е така, с оглед размерите на строежа и височина, както и с оглед материалите на извършването му - с бетонови колони, тухлена зидария и стоманобетонна плоча, което е установено от съставените констативни актове № 52/14.08.2006 г., послужил за издаване на Заповед № 1254/18.09.2006 г. за спиране строителните и монтажни работи по строежа, както и № БЛ-454-2/13.06.2007 г., въз основа на който е издадена процесната заповед. Обстоятелството, че тухлената зидария е покрита с дървен навес не променя извода, че се касае за строеж. Освен това този констатиран строеж не може да се приеме, че съвпада с паянтовата постройка по договорът от 1988 г. По делото не е установено за строежът да са издавани строителни книжа, както и в полза на жалбоподателя да е отстъпвано право на строеж от собственика на земята, т. е. от общината, както и той да е деклариран по реда на § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ от 2003 г. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че се касае за незаконен строеж, който подлежи на премахване и че процесната заповед е законосъобразно издадена. Без значение е обстоятелството кога е извършено строителството, тъй като за случая е неприложима разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ. Условие за това е преди всичко строежът да е допустим по действуващия ПУП, което предполага да е извършено строителство без строителни книжа, но да е налице отстъпено право на строеж от собственика на земята, както и да е предвиден в застроителния план, като при наличие на тези условия, се обсъжда въпросът за годината на строителството. Собственикът на земята не е длъжен да търпи незаконен строеж, изграден в собствения имот, след като не е давал съгласие по съответния ред за това, поради което само на това основание строежът не може да се преценява, че е допустим и евентуално търпим. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК