Решение № 14428 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2017 г.

Решение № 14428 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Предявено е искане от Е. И. М., в качеството му на управител на "Химем" ЕООД, гр. В., за отмяна и прогласяване на нищожност на решение № 4114/14.06.2016 г., както и на решение № 7154/16.11.2016 г., постановени по адм. д. № 6742/2015 г. по описа на Административен съд С. град. И. не сочи конкретно основание от регламентираните в нормата на чл. 239 АПК. Ответникът - директор на А. М., е депозирал писмено становище с претенции за разноски. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното. Молбите за отмяна са подадени в срока по чл. 240 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. С решение № 4114/14.06.2016 г., постановено по адм. д. № 6742/2015 г. по описа на Административен съд С. град е отхвърлен иск, с правно онование чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, предявен от дружеството, представлявано от Минев, с искане за прогласяване на нищожност на определение № 15711/23.12.2014 г., по адм. д. № 15698/2014 г. на ВАС, осмо отделение. С решение № 7154/16.11.2016 г., по същото дело, решаващият съд е изменил решение № 4114/14.06.2016 г., в частта му за разноските, като е осъдил "Химем" ЕООД да заплати направени разноски за юрисконсултско възнаграждение 300 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. "Химем" ЕООД е страна по делото като постановените съдебни актове са неблагоприятни за него. Ето защо искателят може да иска отмяна на тези решения. Това обаче може да стане само при наличието на една или няколко от предпоставките, изброени изчерпателно в текста на чл. 239 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито се твърдят нови обстоятелства, нито са представени нови писмени доказателства. Предвид липсата на конкретика в исканията за отмяна, следва да бъдат съобразени и останалите, визирани в чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 АПК материалноправни предпоставки, посочени като правни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В разглежданите искания за отмяна не се съдържат твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, а по образуваното въз основа на исканията за отмяна производство не се съдържат данни, сочещи на наличие на някоя от предвидените предпоставки. Поради това не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. Съдебните решения не са основани и на признат по надлежния ред за подправен документ, както и не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание, противоречащо на решенията, чиято отмяна се иска. Не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие, нито пък има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основаните свободи. От друга страна недопустимостта и незаконосъобразността са основания за касационен контрол на невлязъл в сила съдебен акт, а не основания за отмяна като извънреден способ за ревизия на влязъл в сила съдебен акт. В това производство не може да има произнасяне и касателно валидноста на обжалваните съдебни актове. С оглед горното искането за отмяна на всички предвидени в закона основания е неоснователно и като такова ще следва да бъдат отхвърлено. Съобразно изхода на делото и предвид своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника директор на А. М. следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия тричленен състав