Решение № 3888 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14193/2008 г.

Решение № 3888 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14193/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Елена Аврамова срещу решение на Административен съд - Пловдив № 919 от 29.09.2008 г., постановено по адм. д. № 69/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 1551/29.11.2007 г. на Началника на Митница Пловдив за определена нова митническа стойност в размер на 173 901 лв. и определено задължение за доплащане на ДДС в размер на 2741 лв. ведно с лихвата, считано от 30.10.2006 г., дължими от "Агрокемикъл" - ЕООД по внос на стока-препарати за растителна защита по ЕАД № 3000/4-64626/30.10.2006 г. В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, възнагражденията, дължими от "Агрокемикъл" - ЕООД на "Клакстън" са пряко свързани с доставката на стоката по ЕАД № 3000/4-64626/30.10.2006 г. и представляват възнаграждения за посредничество по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за митниците (ЗМ), поради което с решението на Началника на Митница Пловдив правилно е определена нова митническа стойност и е определено задължение за доплащане на ДДС, ведно с лихвата, считано от 30.10.2006 г. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "Агрокемикъл" - ЕООД срещу решението на Началника на Митница Пловдив. Ответникът по касационната жалба - "Агрокемикъл "ЕООД - гр. Асеновград, чрез процесуалния представител адв. М. Лулчева оспорва същата по съображения, изложени устно в съдебно заседание, в представено в срок писмено възражение по касационната жалба и в представени писмени бележки. Заинтересованата страна-Директорът на ТД на НАП - Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение приема за процесуално допустима касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отмени като незаконосъобразен обжалвания пред него акт - решение на началника на Митница Пловдив, първоинстанционният административен съд е приел, че прибавената към декларираната от дружеството-вносител митническа стойност, изплатената на "Клакстън" ООД сума по фактура № 2006510/30.12.2006 г., съответстваща на конкретния внос, не е възнаграждение за посредническа услуга и не следва на основание чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМ да се прибавя към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки по чл. 35 при определяне на митническата стойност, поради което е незаконосъобразно допълнително определеното задължение - ДДС в размер на 2741 лв. ведно с лихвата, считано от 30.10.2006 г. Решението е правилно. За осъществен внос по ЕАД № 3000/4-64626/30.10.2006 г. от "Агрокемикъл" ЕООД на препарат за растителна защита митническите органи са определили нова митническа облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМ, различна от декларираната, която са завишили със стойността на плащането по фактура № 27/27082057/18.10.2006 г. - възнаграждение по договор № 11/17.04.2002 г., сключен между "Агрокемикъл" ЕООД и "Клакстън" ООД, което митническите органи са приели, че е възнаграждение за посредничество. Основният спор по делото се свежда до установяване характера на плащането, във връзка с клаузите на договора и анекса към него, по силата на които е извършено то, за да се отговори на въпроса дали е възнаграждение за посредническа услуга, за да е приложима разпоредбата на основание, на която е издаден митническия акт - чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМ или е за гарантиране плащанията на дружеството към Dow Agro Sciences Ltd., както твърди жалбоподателя. За да възприеме възраженията на жалбоподателя, че това плащане не следва да се прибавя към декларираната митническа облагаема стойност и да отмени решението на началника на митницата като незаконосъобразно, първоинстанционният административен съд е анализирал клаузите на договор № 11/17.04.2002 г., сключен между "Агрокемикъл" ЕООД и "Клакстън" ООД, както и на Анекс от 20.08.2005 г. При последователния анализ на разпоредбите на основния договор и анекса към него съдът е направил извод за наличието на поети две различни по своя характер задължения от страна на "Клакстън" ООД като изпълнител, за престиране на две различни услуги - за посредничество и за гарантиране плащанията на възложителя към Dow Agro Sciences Ltd. Изводите на съда са правилни. Според т. 1.01. от договор № 11/17.04.2002 г. възложителят - "Агрокемикъл" ЕООД възлага, а изпълнителят - "Клакстън" ООД приема да извърши посреднически услуги за постигане на търговски договорености между възложителя и производителите, респ. търговците на пестициди при по-благоприятни условия за доставка и заплащане на продуктите. По т. 1.2 от договора изпълнителят се е задължил да поеме всички рискове от неплащането на задълженията на възложителя към Dow Agro Sciences Ltd., възникнали след 29.12.2001 г., както и да заплаща неговото задължение при невъзможност от погасяване в срок. Според чл. 1 от Анекс с дата 20.08.2005 г., т. 1.2 от основния договор не се променя. По аналогичен начин са уредени задълженията на страните и в чл. 5 от основния договор, като съдържанието на този текст се запазва и след изменението му, направено със същия анекс. Договореното в т. 1.2 не представлява посредничество за разлика от договореното в т. 1.1, а по същността си е встъпване в дълг или поемане на дълг от едно трето лице като съдлъжник, като кредиторът запазва претенцията си към стария длъжник и се сдобива с още една претенция за дължимото спрямо встъпилото лице. Контрактите, сключени между "Агрокемикъл" ЕООД и "Клакстън" ООД, съответно на 17.04.2002 г. и 20.08.2005 г., съдържат в себе си два различни договора - договор за поръчка и договор за встъпване в дълг. Различен е и договореният в чл. 9 от договора и анекса към него размер на дължимата от "Агрокемикъл" ЕООД насрещна парична престация при предоставянето на двата вида услуги. Според чл. 9.2 от договор № 11/17.04.2002 г., сключен между "Агрокемикъл" ЕООД като възложител и "Клакстън" ООД като изпълнител, "относно предоставените услуги от изпълнителя за обезпечаване и гарантиране плащанията на възложителя към Dow Agro Sciences Ltd. за реализираните през една календарна година доставки на стоки, възнаграждението се определя годишно в размер на 9% на база на реализираните доставки към възложителя от Dow Agro Sciences Ltd., изчислени до 30.12. на всяка година. Във фактура № 2006510/30.12.2006 г., издадена от "Клакстън" ООД, изрично е посочено, че основанието за плащането е "гарантиране на задължение по договор № 11/17.04.2002 г.". Към фактурата има справка за дължимото възнаграждение по признати гаранции върху задълженията на "Агрокемикъл" ЕООД, съгласно договор № 11/17.04.2002 г. за периода 1.01.2006 г. - 30.12.2006 г., като са изброени 24 фактури и съобразно тяхната стойност е определено възнаграждението в размер на 9%. Това възнаграждение е различно от договореното в чл. 9.1 от договора за посредническите услуги, което е еднократно в размер на 10.5 % от стойността на доставките през първата година на договорните взаимоотношения между възложителя и всеки нов контрагент. По делото липсват данни за това "Клакстън" ООД да е извършвало посреднически услуги. В подкрепа на това е и фактът, че представляващият Dow Agro Sciences Ltd. е декларирал, че единствен негов представител за територията на България, който може въз основа на комисионни възнаграждения да посредничи в България при сключването на договори за продажба на пестициди, произведени от Dow Agro Sciences Ltd., е "Смарт Агро Мир" ЕООД - гр. София. При така уредените договорни взаимоотношения, правилно е прието от Пловдивския административен съд, че плащането по процесната фактура не представлява възнаграждение за извършени посреднически услуги по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗМ, а е плащане във връзка с осъществената от "Клакстън" ООД гаранционна дейност. В тази връзка правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 35, ал. 5 от ЗМ, чийто текст касае именно гаранционните дейности. Заплащането на възнаграждение по договора за встъпване в дълг, макар и да е във връзка с конкретния внос на стоки, не попада в нито една от хипотезите на чл. 38 от ЗМ и тази сума не следва да се прибавя към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки. Изброяването в чл. 38 от ЗМ е изчерпателно. Затова в ал. 3 на същия законов текст е посочено, че при определяне на митническата стойност към реално платената или подлежащата на плащане цена не могат да се правят други добавки, освен предвидените в този член. Следва да се съобрази и нормата на чл. 35, ал. 5 от ЗМ, в която е посочено, че действия, включително маркетингови, предприети от купувача за негова сметка, различни от тези, за които е предвидена корекция в чл. 38, не следва да се смятат за косвено плащане на продавача даже и когато те могат да се разглеждат, че са в полза на продавача или са били предприети в резултат на споразумение с него и разходите за тях не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена. "Маркетингови действия" по смисъла на тази алинея са всички действия, свързани с рекламирането и насърчаването на продажбата на остойностяваните стоки и всички гаранционни дейности по отношение на стоките. По изложените съображения доводите на касатора за необоснованост и нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение са неоснователни. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. М. Лулчева на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 200 лв., представляващо платено адвокатско възнаграждение, удостоверено с представения Договор за правна защита и съдействие № 030651 от 15.12.2008 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение