Решение № 4937 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2019 г.

Решение № 4937 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ч. срещу Решение № 2171 от 29.03.2019 г. постановено по адм. дело № 13110/2018 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 84 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България, с което е отменена регистрацията на марка, регистров № 37001, ААБ – Авангард (AAB – Avangard), словна, за всички стоки, за които е регистрирана, с действие на отмяната 28.06.2012 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното съдебно решение за нищожно, недопустимо и неправилно, противоречащо на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и необоснованост. Сочи, че решението е постановено по спор относно несъществуваща регистрация на марка (липсващ предмет на спора) и без ясно установена заинтересована страна, с недоказан правен интерес. Прекратяването на действието на марката по отношение на част или на всички стоки и услуги преклудира породените от регистрацията й права и лишава от предмет търсената съдебна защита. Евентуалното отменяне на регистрацията на вече прекратената регистрация на марка, регистров № 37001, няма да подпомогне на заинтересованата страна да придобие права върху идентична или сходна на процесната марка. Липсата на правен интерес обосновава и с факта, че заинтересованата страна не е подала искане по чл. 26 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО, понастоящем отменен), за заличаване на регистрацията на марката, а искане за отменяне на регистрацията по чл. 25 ЗМГО (отм.);. Поради това на основание чл. 28, ал. 3 ЗМГО (отм.); регистрацията на марката би била заличена само пет години назад, а не изначално, което би било по-изгодно за молителя. Извличането на правен интерес на всеки молител по искане по чл. 25, ал. 1 ЗМГО (отм.); с нормата на чл. 28, ал. 1 ЗМГО е нелогично и противоречи на смисъла на закона. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е вътрешно противоречиво и необосновано по отношение на уведомяването на жалбоподателя от Патентно ведомство. Представената от Патентно ведомство пред първоинстанционния съд жалба не отговаря на изискванията на чл. 150, 151 и 152 АПК. Посочената от Патентно ведомство заинтересована страна "ААБ Авангард" АД (в ликвидация) не е действителният молител по процесното искане, вх. № 70073286 от 28.06.2017 г., по което е издадено обжалваното решение. Счита, че представената от Патентно ведомство преписка е непълна и неточна, а някои от съдържащите се в нея документи са с недостоверни дати. Сочи, че са налице основателни причини за неизползване на процесната марка. Оспорва като прекомерни присъдените на заинтересованата страна разноски. Прави искане решението на първоинстанционният съд, както и решението на председателя на Патентно ведомство, да бъдат обявени за нищожни/недопустими, евентуално, да бъдат отменени като неправилни. Претендира направените в производството разноски. Ответникът – Председателят на Патентно ведомство, счита касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Сочи, че допуснатата техническа грешка при изписването на името на заинтересованата страна "ААБ Авангард" АД (в ликвидация) вместо "АББ Авангард" АД (в ликвидация), не води до порок при конституирането на страните. Заинтересованата страна е обосновала правния си интерес за отмяна на регистрацията на процесната марка. Макар чл. 25, ал. 1 ЗМГО (отм.); да предвижда, че искането за отмяна може да се подаде от всяко лице, доколкото процесната марка е с прекратено действие към датата на подаване на искането, искателят е обосновал правния си интерес. Същият произлиза от наличието на висящо гражданско дело, имащо за предмет установяване на нарушение на правото върху процесната марка от заинтересованата страна, в период, в който същата е била действаща. Действията по уведомяване на маркопритежателя са в съответствие с разпоредбите на закона и той е редовно уведомен за възможността да представи доказателства за използването на процесната марка. Прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "АББ Авангард" АД (в ликвидация), оспорва касационната жалба. Излага съображения за наличието на правен интерес от иницииране на производството пред Патентно ведомство, като същевременно сочи, че чл. 25, ал. 1 ЗМГО (отм.); дава право на всеки да отправи искане за отмяна на регистрацията на една марка. Сочи, че уведомяването на Ч. в административното производство е редовно. Същият, въпреки дадените му в хода на административното производство указания, не е представил доказателства за ползването на процесната марка. Цитираните от жалбоподателя документи не са част от административната преписка. Заинтересованата страна е ясно индивидуализирана. Противно на твърденията в касационната жалба първоинстанционният съд се е произнесъл по всички искания на Ч. Прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Ч. срещу Решение № 84 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отменена регистрацията на марка, регистров № 37001, ААБ – Авангард (AAB – Avangard), словна, за всички стоки, за които е регистрирана, с действие на отмяната 28.06.2012 г. и го е осъдил да заплати на "ААБ Авангард" АД (в ликвидация) 720, 00 лв. разноски по делото. За да постанови решението си съдът е приел, че производството пред административния орган е образувано по искане, вх. № 70073286 от 28.06.2017 г., на "ААБ – Авангард" АД за отмяна на регистрацията на марка, регистров № 37001, ААБ – Авангард (AAB – Avangard). В искането е посочено, че не е установено използването на марката за означение на стоките, за които е регистрирана, за непрекъснат период от пет години. Допълнително е посочено, че марката е с прекратена регистрация, но правният интерес от искането се определя от чл. 28, ал. 1 ЗМГО (отм.); , касаещ отмяна на регистрацията за предходен период. С уведомление екземпляр от искането е изпратен на притежателя на марката, като му е даден 3-месечен срок за становище и представяне на доказателства за използване на марката. Такова не е постъпило, предвид което със Заповед № 334 от 10.07.2017 г. на председателя на ПВ е назначена комисия по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗМГО (отм.); за разглеждане на искането и изготвяне на становище, съобразно правомощията по чл. 42, ал. 3 ЗМГО (отм.);. Издадено е Решение № 84 от 10.04.2018 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отменена регистрацията на марка с рег. № 37001 ААБ – Авангард (AAB – Avangard), словна, за всички стоки, с които е регистрирана, с действие на отмяната 28.06.2012 г. За да постанови своя акт, председателят на ПВ е приел, че до подаване на заявлението – 28.06.2017 г., са изминали повече от пет години, в които използването на марката не е било установено. От доказателствата по делото съдът е установил, че процесната марка, регистров № 37001, ААБ – Авангард (AAB – Avangard), словна, е заявена на 01.10.1996 г. и регистрирана на 09.12.1999 г. със срок за защита до 01.10.2016 г. на името на А. Ч. за стоки и услуги от класове 07 и 09 на МКСУ. По повод искане, вх. № 1330532 от 21.07.2016 г., от А. Ч. по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗМГО (отм.); е постановено Решение от 05.08.2016 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е прекратена регистрацията на марка, регистров № 37001, ААБ – Авангард (AAB – Avangard), поради пълен отказ от правата върху марката за всички стоки и услуги, за което е регистрирана на територията на Република България. Постановено е да се впише в Държавния регистър на марките при Патентно ведомство "пълен отказ от права на А. Ч. върху марка, рег. № 37001, ААБ – Авангард (AAB – Avangard), словна. Същото е отразено и в Официален бюлетин на Патентно ведомство № 9/2016 г. При така установеното съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, с оглед разпоредбата чл. 45, ал. 4 ЗМГО (отм.); , в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е, че правният интерес на оспорващия се извлича от разпоредбата на чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.); , доколкото предмет на изследване е предходен пет годишен период, когато регистрираната марка е била действаща и валидна. От същите разпоредби е достигнал до извода за наличие на правен интерес на заинтересованата страна да иска отмяна на марката, независимо, че с решение от 05.08.2016 г. на председателя на Патентното ведомство е прекратена регистрацията й. Посочил е, че правният интерес на заинтересованата страна се свежда до това, че е налице гражданско дело, изходът на което се обуславя от преюдициалното решаване на въпроса с отмяната на регистрацията на марка, регистров № 37001, ААБ – Авангард (AAB – Avangard), и конкретно ползвана ли е по смисъла на чл. 19 ЗМГО (отм.);. Предвид това съдът е достигнал здо извод а неоснователност на възраженията за нищожност на административния акт поради липса на предмет, както и поради произнасяне по ненадлежно искане. След анализ на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1, чл. 19, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗМГО (отм.); , първоинстанционният съд е приел, че процесното решение е издадено и в съответствие с материално правните норми на ЗМГО (отм.);. Изложил е, че не са представени доказателства за използването на марката в релевантния 5-годишен период. Не се твърди, нито са представени доказателства, от които може да се направи извод, че съществуват основателни причини за неизползване на марката. Решението е правилно. Валидно е това съдебно решение, което е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, когато е в писмена форма и е подписано. Обжалваното съдебно решение е издадено от надлежно функциониращ състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, постановено е в писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. С оглед на това то е валидно и не са налице основания за обявяване на неговата нищожност. Допустимо е това съдебно решение, което отговаря на изискванията, при които делото може да реши по същество. В случая съдът е бил сезиран с допустимо и редовно искане, при наличие на изискуемите процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство и при липса на отрицателни предпоставки, поради което решението е допустимо и не са налице основания за обезсилването му. Обжалваното решение е и правилно - постановено е в съответствие с материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновано. Видно от депозираното от "АББ – Авангард" АД (в ликвидация) искане, вх. № 70073286 от 28.06.2017 г., дружеството (с неправилно посочено в административното и съдебното производство име, а именно "ААБ – Авангард" АД) е заявило претенции за отмяна на регистрацията на марка, регистров № 37001, ААБ – Авангард (AAB – Avangard), за всички стоки в класове 07 и 09 от МКСУ, за които е регистрирана, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.); , поради неползването й в 5-годишен период до датата на подаване на искането. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.); регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 ЗМГО (отм.);. В нормата на чл. 19 ЗМГО (отм.); е регламентирано, че когато в срок пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.); не обвързва валидността на искането с наличие на правен интерес. Доколкото обаче в настоящия случай към момента на подаване на искането марката, регистров № 37001, ААБ – Авангард (AAB – Avangard), е с прекратена регистрация, правният интерес на "АББ Авангард" АД (в ликвидация), се определя от чл. 28, ал. 1 ЗМГО (отм.); , регламентиращ, че отменянето на регистрацията на марка по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.); има действие от началото на петгодишния период на неизползване. В случая, марката, регистров № 37001, ААБ – Авангард (AAB – Avangard), е с прекратена регистрация считано от 08.08.2016 г., поради отказ на притежателя й от правото върху нея. Релевантният 5-годишен период, в който се цели установяването на неползването на марката е от 28.06.2010 г. до 28.06.2017 г. Фактът, че отменянето на регистрацията на марката има действие от началото на 5-годишния период, който предхожда прекратяването на регистрацията й, обосновава наличие на правен интерес от искането, независимо от обстоятелството, че към датата на депозирането му регистрацията на марката е прекратена. Предвид посоченото неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че органът се е произнесъл по недопустимо искане и при липса на предмет. За да е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО е необходимо за релевантният период от пет години марката да не е използвана реално по смисъла на чл. 19 ЗМГО, освен ако не е съществувала основателна причина за неизползването. С оглед на предмета и характера на административното производство, доказателствената тежест за установяване липсата на елементите от фактическия състав по чл. 19 ЗМГО е за притежателя на атакуваната марка през релевантния период. В случая нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство касаторът е твърдял използване на марката в релевантния период, нито е посочил наличието на основателна причина за неползването й. поради това верен е изводът на първоинстанционния съд за недоказано реално използване на марката в относимия период от 28.06.2010 г. до 28.06.2017 г. за стоките, за които е регистрирана. Правилно е прието наличието на фактически основания, обуславящи отмяна на регистрацията на марката за стоките от класове 07 и 09 от МКСУ от началото на петгодишния период на неизползване – 28.06.2012 г., съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗМГО. Дори и да се приеме, че опитът за уведомяването на касатора на неговия адрес е нередовен, то същият е уведомен за искането на известните на административния орган негови имейл адреси, като му е предоставен тримесечен срок за възражение и представяне на доказателства за използването на марката. Видно от чл. 26, ал. 2 АПК (ред. ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.), един от възможните начини за уведомяване на заинтересованите лица, за началото на административното производство, е електронната поща. Наред с това в хода на съдебното производство касаторът не е твърдял реално използване на марката, което да не е успял да установи в административното такова. Посоченото води до неоснователност на твърдението в касационната жалба за неотчетено от съда съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователен е направеният в касационната жалба довод за липса на яснота относно заинтересована страна. Допуснатата техническа грешка в изписването на името на молителя по искането и заинтересована страна в съдебното производство "АББ – Авангард" АД (в ликвидация), посочено като "ААБ – Авангард" АД (в ликвидация), при нужда може да бъде поправена по реда на чл. 62, ал. 2 и на чл. 175 АПК. Оспорването на редовността и допустимостта на собствената на Ч. жалба не може да бъде основание за отмяна на първоинстанционното решение. Противно на доводите в касационната жалба всички релевантни за спора документи, съставляващи част от административната преписка, са представени по делото. В хода на първоинстанционното производство Ч. не е направил възражение за прекомерност на претендирните от заинтересованата страна разноски. Предвид посоченото направеното такова едва с касационната жалба е несвоевременно. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост. Въз основа на тях е достигнал до правилен извод за законосъобразност на решението на председателя на Патентно ведомство. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника – председателят на Патентното ведомство искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ведомството 150, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Направеното от процесуалния представител на "АББ Авангард" АД (в ликвидация) искане за присъждане на адвокатско възнаграждение също е основателно, като своевременно предявено и доказано по размер. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на "АББ Авангард" АД (в ликвидация) 600, 00 лв., представляваща направени разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,