Решение № 1777 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12364/2008 г.

Решение № 1777 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12364/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Васко Стоянов - Електроник Комерсиал", представлявано от Васко Асенов Стоянов срещу решение от 11.04.2008 г., постановено по адм. дело № 2757 по описа за 2003 г. на СГС, АК, III-з състав, с което е била отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА № 593 от 25.11.2002 г. на ТДД - София, потвърден с Решение № 984 по 28.05.2003 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му. Ответникът - директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител я оспорва и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред градския съд е бил ДРА № 593 от 25.11.2002 г. на ТДД - София, потвърден с Решение № 984 по 28.05.2003 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, издаден на търговеца, с който акт са му били определени данъчни задължения по ЗОДФЛ за периода 1998 - 2000 г. и по ЗДДС за данъчни периоди м. 5, 8 и 11.1998 г., както и м. 12.2001 г. и м. 8.2002 г. За да отхвърли жалбата съда е приел, че съдебното производство не са били оборени по никакъв начин констатациите в ДРА (производството е било по ДПК сега отм.) и задълженията са били правилно определение. Съдът е направил законосъобразен извод и решението му не страда от визираните в касационната жалба пороци - нарушение на материалния закон и необоснованост. Фактите са правилно установени. В касационната жалба не се навеждат доводи, повтаря се изложеното пред градския съд, на което е отговорено. съгласно чл. 23, ал. 2, т. 4 от ЗКПО (действащ за периода) финансовият резултат се увеличава с разходите, несвързани с дейността на данъчния субект, поради което сумите по направените от данъчно задълженото лице разходи за два броя мобилни апарати, са били правилно прибавени към финансовия резултат за съответната година - 1998 и 1999 г. Увеличение на финансовия резултат за 2000 г. е направено с разходи, които не могат да бъдат доказани документално - по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (действащ за периода). След като жалбоподателя не е представил никакви доказателства, свързани с направените разходи по фактури от посочения период за извършен ремонт на сграда, която не е собствена или наета, то правилно съда е достигнал до извода, че няма необходимата документална обоснованост. Няма данни и доказателства за различни факти и по отношение на начисления ДДС, поради което като цяло решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Тъй като представител на ответника е имало в съдебното заседание, следва да му се присъдят разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение