Решение № 3732 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14947/2008 г.

Решение № 3732 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14947/2008 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Александър Атанасов Ласков - началник на РПУ - гр. Ветово, чрез пълномощника му - адв. Иванов, срещу решение № 224/28.10.2008 г., постановено по преписка № 106/2007 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД (Комисията). Жалбоподателят развива оплаквания за незаконосъобразност на решението на КЗД поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на акта с материалноправните разпоредби. Счита, че правото му на защита в административното производство е нарушено. Сочи, че вмененото му деяние не е конкретизирано в диспозитива на акта по време и по място. Позовава се на неяснота във волеизявлението на органа, поради липса на произнасяне по въпроса за наличието или липсата на дискриминация по признаците "пол" и "етническа принадлежност", за разследване на които е образувана преписката. Твърди, че разпоредителната част на обжалваното решение излиза извън предмета на производството, т. к. отговорността му по ЗЗДискр. е ангажирана и за нарушение спрямо лицето Акиф Мадан, което няма качеството на жалбоподател или засегната страна в спора. Като порок на акта се изтъква постановяването му след законоустановения за това срок. Според жалбоподателя Комисията не е обсъдила ангажираните от него гласни доказателствени средства за разлика от тези на насрещната страна, което е довело до необективност в преценката й и е рефлектирало върху постановения краен резултат. Поддържа тезата, че не са налице законовите предпоставки за квалифициране на поведението му като сексуален тормоз и като преследване по смисъла на антидискриминационното законодателство, което се установява от доказателствения материал в неговата съвкупност. По изложените в жалбата и преповторени в допълнително представена писмена защита съображения се иска отмяна на решението в цялост и решаване на спора по същество. Срещу решението на КЗД е подадена жалба и от министъра на вътрешните работи, в която се съдържат доводи за незаконосъобразност на акта, в частта, с която му е дадена препоръка да разработи правила, осигуряващи своевременното регистриране на устни и писмени сигнали и жалби за дискриминация, подадени от служители на министерството, уведомяване за тях на оправомощените лица, както и правила, осигуряващи обективност на проверките с цел предотвратяване на дискриминация и неравенство в третирането при упражняване на правото на труд от държавните служители в МВР. Жалбоподателят счита, че не се явява пасивно легитимирана страна в материалноправния спор, поради което конституирането му като ответник по преписката е неправилно. Въз основа на анализ на събраните доказателства обосновава становище за отсъствие на пряка или непряка дискриминация в случая. По отношение на дадената му препоръка се позовава на липса на фактически основания в мотивите на решението, аргументиращи постановяването на такава. Сочи, че формулираната в диспозитива на акта препоръка по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. има декларативен характер и е лишена от предмет. Моли за отмяна на административния акт в тази му част и за произнасяне по съществото на спора. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител - юрк. Горянова, оспорва жалбите. Излага доводи за недопустимост на оспорването от страна на министъра на вътрешните работи, като моли производството по делото да бъде прекратено в тази част. Счита жалбата на началника на РПУ за неоснователна и претендира за отхвърлянето й. Заинтересуваната страна - Янина Николаева Златкова, чрез пълномощника й - адв. Станева, изразява становище за законосъобразност на атакуваното решение на КЗД и моли за оставяне на жалбите без уважение. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, при проверка на предпоставките за допустимост на жалбите, констатира следното: Жалбата на министъра на вътрешните работи е процесуално недопустима. Безспорно е, че министърът не е пасивно легитимирана страна в конкретния материалноправен спор, поради което и не е ангажирана отговорността му за нарушение по ЗЗДискр., в какъвто смисъл изрично се е произнесла Комисията. Във връзка с установения случай на дискриминационно третиране от началника на РПУ - гр. Ветово обаче, с оглед правомощията й по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. да отправя предложения и препоръки до държавните и общински органи, КЗД е направила препоръка до министъра в качеството му на едноличен централен орган на изпълнителната власт със съответна компетентност. Видно от съдържанието й, процесната препоръка има за цел осигуряване предотвратяването на дискриминация при упражняване на правото на труд на служителите в структурите на МВР. Анализът на правомощията на КЗД по чл. 47 от ЗЗДискр. и съпоставката на този законов текст с разпоредбите на чл. 65 и чл. 76, ал. 1 от с. з., налага извод, че в атакуваната от министъра на вътрешните работи част, решението на КЗД няма белезите на годен за обжалване административен акт. В тази част волеизявлението на Комисията има препоръчителен характер, с него не се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата, като дали и доколко последният ще се съобрази с препоръката зависи само от неговата воля. За разлика от задължителните предписания, които представляват принудителни административни мерки, препоръките и предложенията по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., нямат задължителен, правнообвързващ ефект и изпълнението им не е скрепено с държавна принуда. Още по-малко препоръките и предложенията могат да се отъждествят със санкция (неблагоприятно въздействие в правната сфера на санкционирания, свързано с едностранно принудително ограничаване на негови субективни права), каквато може да бъде налагана само на субекта на нарушението при безспорно доказано осъществяване на такова. В настоящия случай Комисията е изпълнила една сигнално-охранителна функция, насочена към превенция. В качеството си на независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, в изпълнение на контролната си функция по прилагането и спазването на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането, Комисията е сезирала друг държавен орган за предприемане на превантивни мерки в рамките на неговата компетентност за недопускане на дискриминационни актове на работното място при упражняване правото на труд на служителите в органите на Министерството на всички нива. Следователно, по правната си същност дадената препоръка не е проява на субординация, на отношения на власт и подчинение, характеризиращи административните правоотношения, а е израз на хоризонтални публични отношения, на координация между държавни органи в качеството им на такива. Предвид отсъствието на иманентните белези на административния акт, оспорването от страна на министъра на вътрешните работи на диспозитива на решението на КЗД, в частта, с която на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. му е дадена препоръка за разработване на правила, следва да се остави без разглеждане като недопустимо, а производството по делото да се прекрати в тази част. По отношение на жалбата на Александър Ласков, с която се атакува решението на КЗД в неговата цялост, съдът счита, че същата е допустима в частта й срещу решението, с което е установено, че Ласков е извършил сексуален тормоз по отношение на Янина Златкова и неравно третиране на Акиф Реджеб Мадан, явяващо се и преследване на свързано лице и на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. му е дадено задължително предписание да се въздържа от действия, които нарушават чл. 5 и чл. 20 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр., поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество в тази й част. Досежно постановената с решението препоръка до министъра на вътрешните работи по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., оспорването на Ласков се явява процесуално недопустимо в тази му част, поради липса на пряк и непосредствен правен интерес у жалбоподателя, както и поради отсъствието на подлежащ на съдебен контрол административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Съществуването на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като за наличието й във всяко положение на делото съдът служебно следи. Задължително конституционно условие за възникване на правото на съдебно обжалване на административния акт е същият да засяга лицето, което го атакува, т. е. да създава задължения или да нарушава или застрашава негови права и законни интереси. В този аспект оспореният от началника на РПУ диспозитив на решението в частта, с която е направена препоръка до друг правен субект, не се отразява по никакъв начин на постановения по отношение на Ласков правен резултат. Същият не разполага с активна процесуална легитимация да я обжалва, т. к. не е адресат на тази част от акта и не може да се позове на свое собствено нарушено право или законен интерес. Произнасянето не рефлектира в правната му сфера - не създава права и задължения и не засягат негови лични и преки субективни права и законни интереси. След като за началника на РПУ не възникват непосредствени правни последици от административния акт в частта, с която съгласно чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. е направена препоръка на министъра на вътрешните работи, то същият не е процесуално легитимиран да я оспорва. Извън аргументите за липсата на процесуалноправен интерес, като допълнително основание за недопустимост на жалбата в тази й част следва да се посочи липсата на предмет на оспорването, т. к. волеизявлението на КЗД по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. не носи елементите на административен акт, съображения за което бяха изложени по-горе по повод жалбата на министъра на вътрешните работи. Предвид изложеното, жалбата на Александър Ласков в частта й срещу решението на КЗД, с което на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. е дадена препоръка на министъра на вътрешните работи да разработи правила, осигуряващи своевременното регистриране на устни и писмени сигнали и жалби за дискриминация, подадени от служителя на министерството, уведомяване за тях на оправомощените лица, както и правила, осигуряващи обективност на проверките с цел предотвратяване на дискриминация и неравенство в третирането при упражняване на правото на труд от държавните служители в МВР, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото подлежи на прекратяване в тази му част. За да се произнесе по съществото на жалбата на началника на РПУ - гр. Ветово в останалата й част, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство пред КЗД, в рамките на което е постановено атакуваното решение, е образувано по жалба на Янина Николаева Златкова срещу началника на РПУ - гр. Ветово, съдържаща конкретни оплаквания за дискриминационно отношение спрямо нея при упражняване правото на труд. С оглед изнесените в същата данни комисията е започнала разследване по признаците "сексуален тормоз, пол, етническа принадлежност". В жалбата до КЗД Златкова сочи, че заема длъжността "дознател" от 10.04.2006 г. и е изпълнявала служебните си задължения в РПУ - гр. Ветово, като от момента на назначаването й същата е била обект на подчертано по-различно отношение от страна на началника на РПУ - Александър Ласков, дължащо се на засилен личен интерес от негова страна към нея. Твърди, че под предлог за работа по разпределените й дознания Златкова е викана на чести и продължителни разговори в кабинета на Ласков, несвързани с дознанията, като дългите й престои при началника са станали предмет на обсъждане и подигравки от служителите. Според жалбоподателката, въпреки нежеланието й, Ласков я е задължавал да присъства на всички празненства и да си тръгва с него. В разговорите помежду им й обръщал внимание да не общува със сержантския състав, т. к. не е на нивото й, а ако има нужда да излезе на питие, да се обръща към него. Често й правел комплименти, които й били неприятни и я смущавали - че е хубава жена, рядко срещана комбинация на красота и ум, че името на колата й ("Опел Тигра") й подхожда. Жалбоподателката сочи, че по настояване на Ласков двамата отишли с нейния автомобил в заведение в с. Смирненски, като в хода на проведения извънслужебен разговор Ласков й правел комплименти, разпитвал я по лични теми и й споделял лични неща от своя страна. Притеснена от развитието на разговора, Златкова уведомила свой колега от с. Смирненски, който пристигнал в заведението, но Ласков не му позволил да седне на тяхната маса. По данни на жалбоподателката през лятото на 2006 г. по време на организирано за служителите празненство, продължило в ресторант в гр. Ветово, на което присъствала и Златкова, Ласков е разпоредил същата да се яви в РПУ и да й бъде направена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, въпреки че тя не била консумирала алкохолни напитки, нито е управлявала МПС. Проверка не била извършена, а след проведен разговор в стаята на патрула, същият преминал само между двамата в друга стая, като Ласков заявил, че ще й прости провинението и ще й даде, каквото поиска, за да има удобства - нова, по-голяма стая, нови рафтове и т. н. Пред Комисията са наведени оплаквания, че през същия период Златкова била поканена от Ласков на вечеря в ресторанта в гр. Ветово, на която присъствала и съпругата му. След проведен телефонен разговор Ласков напуснал заведението с обяснението, че има работа и казал на Златкова да изчака съпругата му и да я прибере вкъщи. Междувременно Златкова била уведомена, че целият състав е вдигнат под тревога, но при обаждането й до Ласков същият заявил, че тревогата не се отнася за нея. По-късно същата вечер началникът на РПУ - гр. Ветово й позвънил и я уведомил, че като дежурен дознател тя трябва да го придружи, т. к. щяло да има работа, след което я взел от центъра на града и двамата обиколили с личния му автомобил селата от района на РПУ, където се провеждала специализирана полицейска операция. През цялото време в хода на обиколката Ласков се опитвал да води изключително лични разговори с дознател Златкова. Жалбоподателката сочи, че е била принудена от ответника да си вземе отпуск в точно определен момент, въпреки, че не е имала право на такъв, който е съвпаднал по време с неговия отпуск. В тази връзка, притеснена от отношението му, Златкова е информирала началника на "Криминална полиция" и началника на Регионално звено "Полиция" при ОДП - Русе, които я посъветвали да се обърне към директора на ОДП. В жалбата до КЗД се акцентира на обстоятелството, че след така проведения разговор в ОДП, отношението на началника на РПУ - гр. Ветово към Златкова рязко се е променило. Същият престанал да разговаря с нея, демонстрирал агресивно поведение, възпрепятствал работата й, като личният конфликт се пренесъл и на професионална основа. Тенденциозно й бил отказван служебен транспорт до гр. Русе за изпълнение на служебните задължения, била обвинена в некомпетентност. По повод интимната й връзка с мл. полицейски инспектор Акиф Мадан, Ласков й заявил, че връзката с колегата й е недопустима и уронва престижа на институцията, т. к. Мадан не бил на нейното ниво, а от "низшия" (сержантския) състав и от малцинствена група, като й намекнал, че ако е необходимо, "ще се разделяме с някои хора". Около месец след това на приятеля й било наложено дисциплинарно наказание "порицание" във връзка с нерегистриране на произшествие, въпреки установената в РПУ практика по този въпрос и разпореждане на такива действия от самия Ласков при сходни случаи. В жалбата до КЗД се сочи, че пред квартирата на Златкова в гр. Ветово често минавали патрулни коли, които имали за задача да проверяват и да докладват на началника на РПУ кой е паркирал пред дома й. Като израз на неравно третиране на Янина Златкова и на приятеля й Акиф Мадан от страна на началника на РПУ се сочи извършена през м. май 2007 г. по негово нареждане нарочна проверка за употреба на алкохол с "Дрегер" от специално сформиран за това екип. Мадан и Златкова (която не управлявала автомобила) отказали да дадат проба и поискали да им бъде даден талон за медицинско изследване. От репликите на спрелия ги полицейски патрул заключили, че проверката действително е преднамерена и целенасочена. По този случай Златкова твърди, че е била предупредена от колега за намерението на Ласков да ги "хване" двамата с Мадан с алкохол, като собственикът на заведението, което най-често посещавали е трябвало да се обади, за да сигнализира, че употребяват алкохол и шофират. В жалбата на Златкова до Комисията са изнесени данни за употреба на алкохол в присъствието на Ласков в работно и извънработно време, в служебните помещения и извън службата, както и за управление на служебните автомобили след употреба на алкохол, което показвало нееднаквото отношение на началника на РПУ. Твърди, че за времето на работата си в РПУ - гр. Ветово е станала свидетел на експлоатиране на част от състава, толериране на бездействието на някои служители, проверки с цел уволнение на други, прикриване на престъпления, както и извършване на такива. Поддържа оплакване, че постоянно е била подложена на тормоз от началника на РПУ-Ветово, поради връзката си с Акиф Мадан, който е от турски произход и служител в сержантския състав, а Мадан непрекъснато е следен и се търсят начини да бъде уволнен, заради тази връзка. Началникът на РПУ - гр. Ветово отрича да е осъществена проява на дискриминационно отношение спрямо жалбоподателката за периода, през който същата е била дознател в ръководеното от него РПУ. Счита, че изложеното в жалбата не отговаря на действителното положение, че действията му нямат дискриминационен характер и от съдържанието им не се установява диференциран подход към жалбоподателката или други служители. Дава подробни обяснения относно описаните от Янина Златкова обстоятелства, като поддържа становището, че претенциите на служителката са недоказани и неоснователни. С оглед съдържанието на жалбата, за пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка по случая, в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища от страните и доказателства от участниците в производството, подробно описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. Към преписката са приобщени материалите от приключени по случая проверки от Дирекция "Инспекторат" при Министерство на вътрешните работи и пр. № 977/2007 г. по описа на Варненска военноокръжна прокуратура. В хода на административното производство са разпитани свидетели, посочени и от двете страни. След приключване на проучването страните са уведомени писмено за възможността да се запознаят със събраните доказателства и да представят нови такива. Видно от приложените по делото протоколи, съгласно чл. 60 и сл. от ЗЗДискр. са проведени открити заседания (при закрити врати), последното от които - на 16.06.2008 г., за които страните са били надлежно призовани. В съответствие с чл. 62 от ЗЗДискр. на страните е била предоставена възможност да се помирят, изслушани са направените от присъстващите искания и изложените пред Комисията съображения по същество, предоставена е възможност за депозиране на заключителни писмени становища. Като е преценила събраните в административното производство доказателства в тяхната съвкупност, Комисията е заключила, че спрямо жалбоподателката Златкова и свързаното с нея лице Акиф Мадан е извършена дискриминация по смисъла на закона. Приела е, че описаните в жалбата на Златкова фактически обстоятелства, са доказани и не се опровергават от ангажираните от ответната страна доказателства. Счела е, че поведението на началника на РПУ - гр. Ветово спрямо жалбоподателката осъществява състава на забраненото дискриминационно третиране под формата на сексуален тормоз, а действията му по отношение на Акиф Мадан се отъждествяват с неравно третиране, представляващо и преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. За предотвратяване и преустановяване на установената дискриминационна практика, на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на Ласков е дадено задължително предписание да се въздържа от действия, които нарушават чл. 5 и чл. 20 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, извършвайки служебна проверка за законосъобразността на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира жалбата на Александър Ласков срещу решението на КЗД за неоснователна. Административният акт, постановен в специалното производство пред КЗД, е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не се споделя възражението за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство във връзка със събирането и интерпретирането на доказателствения материал. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Установената от Комисията фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на обективната истина. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства, съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр., а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила задълбочено обясненията и възраженията на страните, като е развила доводи защо ги кредитира или не. В тази връзка необосновано е оплакването, че Комисията е игнорирала съображенията на жалбоподателя и снетите от посочените от негова страна свидетели показания. Органът е взел отношение по всички релевирани от страните доводи и по ангажираните от тях доказателства. Следва да се отбележи, че при установяване на релевантните факти Комисията е кредитирала показанията на свидетелите, разпитани по искане на жалбоподателя, в частта, в която същите кореспондират на останалите доказателства, установяващи определено обстоятелство, съответно - не е дала вяра на тези, които не се подкрепят от останалия доказателствен материал, преценен в неговата съвкупност. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че КЗД е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Развитите в жалбата до съда доводи не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации. Възражението, че в диспозитива на акта нарушението не е индивидуализирано по време и по място, не е основание за неговата отмяна, т. к. действията, осъществяващи противоправното деяние са подробно описани във фактическите констатации на Комисията, вкл. е отразено времето и мястото на извършването им. Не се споделя и тезата за неяснота на волеизявлението на органа, произтичаща от непроизнасянето му по всички признаци ("пол" и "етническа принадлежност") на претендираната в жалбата множествена дискриминация. От съдържанието на атакуваното решение е видно, че органът е формирал ясна и категорична воля по релевантните за спора факти и по правната им квалификация, като в диспозитива на решението е постановен крайният правен резултат - установено нарушение на антидискриминационното законодателство под формата на сексуален тормоз върху потърпевшата Златкова и неравно третиране на свързаното с нея лице - Мадан, представляващо и преследване по смисъла на закона. Не намира правна опора твърдението на Ласков, че като е установила дискриминация по отношение на Акиф Мадан, Комисията е излязла извън предмета на административното производство. Още в жалбата на Златкова до КЗД са наведени оплаквания за упражняван от Ласков тормоз и преследване на приятеля й, като по-неблагоприятното му третиране в сравнение с останалите колеги е продиктувано именно от интимната връзка между двамата. Съдържанието на жалбата и извършените от Комисията процесуални действия сочат, че отношението на началника на РПУ - гр. Ветово към подчинения му служител е част от предмета на разследването, поради което доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Що се отнася до оплакването, че решението на КЗД е постановено след изтичане на срока по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр., същото не води на извод за порок на акта. Срокът за издаване на административните актове е инструктивен по своя правен характер, поради което с изтичането му не се преклудира правомощието на органа да се произнесе с решение по въпроса, с който е сезиран. Неспазването му не е съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, т. к. не се отразява на съдържанието на волеизявлението и не променя крайния правен резултат. Съдът намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателя за противоречие на решението с материалния закон. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. сексуалният тормоз и преследването, дефинирани съответно в § 1, т. 2 и т. 3 от на ДР на ЗЗДискр., също се смятат за дискриминация. В глава II, раздел I на закона са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя задължения, свързани със: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др. Нормата на чл. 20 от ЗЗДискр. задължава работодателя да прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон. Анализът на приложимите към установената фактическа обстановка материалноправни разпоредби води на извод, че в конкретния случай са налице предпоставките за квалифициране на действията на жалбоподателя Александър Ласков като дискриминация на лицата Янина Златкова и Акиф Мадан. В настоящия случай разследваните от Комисията действия на началника на РПУ - гр. Ветово сочат на упражняван сексуален тормоз спрямо Янина Златкова. Налице са данни за съзнателно нежелано поведение спрямо нея, базирано на признака "пол" и лична връзка, изразено словесно и с конклудентни действия, с което се накърнява достойнството й и се създава враждебна, обидна, унизителна и застрашителна среда, както и действия, целящи принуда към подобно поведение, които са от естество да повлияят на вземането на решения, засягащи лицето. Позоваването в жалбата на Ласков, че самата Златкова е отрекла да е получавала от него предложения от интимен характер, не изключва наличието на сексуална дискриминация, с оглед неговото цялостно поведение към служителката и реакцията му след оплакването й до ОДП - Русе. Доводите на жалбоподателя, че легалната дефиниция на понятието "сексуален тормоз" предпоставя нежеланото поведение да се отнася пряко и единствено до секс, до полови отношения и до прояви, свързани с удовлетворяване на полово влечение, каквито не били установени, поради което не бил налице сексуален тормоз, не се споделят от настоящия състав. Обстоятелството, че Ласков не е заявил на Златкова директно намеренията или желанията си, както и че не са осъществени интимни контакти между двамата, не означава, че с действията си не е осъществил състава на сексуалния тормоз. От данните по делото е видно, че използвайки служебното си положение под предлог за съвместна работа, воден от подчертано личен интерес към новопостъпилата служителка, Ласков е търсел начин да осъществи и поддържа по-близки контакти със същата, несвързани със службата. Ответното поведение на Златкова, вкл. търсенето на защита срещу натиска на началника на РПУ-Ветово показва, че действията му са възприемани от нея като нежелани, обидни, смущаващи, унизителни, създаващи заплашителна за нея среда. Анализът на фактите по спора води на извод, че нежеланото поведение към Златкова не може да се квалифицира като друго, освен като такова от сексуално естество, а действията на Ласков след оплакването й в ОДП сочат на частната хипотеза по § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр., а именно - когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето, както и на тормоз и преследване по смисъла на закона. Жалбоподателката пред КЗД е доказала безусловно, че за времето на работата си като дознател в процесното РПУ е била третирана различно в сравнение с останалите служители, работещи в същото управление. За по-особено отношение на Ласков към Златкова, изразяващо се в прояви на специален интерес от негова страна и действия за установяване и поддържане на по-близки, лични, непрофесионални отношения с дознателката, както и за намеса в личния й живот (следене кой гостува в квартирата й, тормоз върху интимния й приятел след като връзката й с Акиф Мадан става известна), свидетелстват показанията на служителите (бивши и настоящи) в РПУ - гр. Ветово - Добринка Митева, Делян Димов, Радостин Стойков, Росица Йорданова, които предават свои собствени, преки впечатления, както и сведения за коментарите на техни колеги по случая. Според Митева, Димов и Стойков от назначаването й в РПУ - гр. Ветово, Янина Златкова е станала обект на засилено внимание и интерес от страна на Ласков. Същите потвърждават наличието на чести и продължителни престои в кабинета на началника и на посещения на произшествия на Златкова заедно с Ласков. Св. Димов твърди, че многократно е виждал Златкова и Ласков заедно в заведения в работно и в извънработно време, както и че е засичал двамата както с неговия, така и с нейния автомобил. Сочи, че няколко пъти е виждал Златкова да плаче в кабинета си. Същата му е споделила, че е разстроена, т. к. не иска и не й е приятно да излиза с Ласков, но няма избор. Свидетелят дава информация, че по време на банкет, на който лично е присъствал, е чул началникът на РПУ да казва на Златкова да става и да тръгва с него. Противно на доводите на началника на РПУ, от показанията на св. Стойков; Заповед № з 109 от 23.06.2006 г. за полагане на труд над нормативно определеното работно време от служители на РПУ - гр. Ветово; план с рег. № ВТ 3847 от 23.06.2006 г. се доказва достоверността на твърденията в жалбата на Златкова, а именно - че след вечерята с Ласков и съпругата му в ресторант в гр. Ветово, Златкова е присъствала на проведената специализирана полицейска операция през нощта на 23.06.2006 г. срещу 24.06.2006 г., като заедно с Ласков са били на обиколка на постовете. Според преките възприятия на св. Акиф Мадан, с който Златкова започва интимна връзка известно време след назначаването й в РПУ - гр. Ветово (около средата на 2006 г.), Ласков често се е обаждал на приятелката му по мобилния й телефон в извънработно време и късно нощем. По време на гостуванията му в дома на Златкова, същият е чул лично и непосредствено разговорите между нея и Ласков, в които се съдържали покани от страна на началника на РПУ до Златкова да излязат на дискотека, по заведения. Отчитайки факта на личните взаимоотношения между жалбоподателката пред КЗД и св. Акиф Мадан, съдът намира, че показанията на лицето Мадан следва да се кредитират, т. к. кореспондират на останалия доказателствен материал по делото в неговата съвкупност. За няколко прослушани разговора между Златкова и Ласков, записани на мобилния й телефон, свидетелстват и разпитаните като свидетели служители от община Ветово (Йордан Ангелов и Красимир Колев). Преки сведения за целенасочени проверки от патрулни коли на РПУ-то покрай квартирата на Златкова в гр. Ветово дават Йорданова, Стойков и Мадан. По данни на Стойков и Мадан по време на посещения в дома на Златкова същите са видели патрулни автомобили пред квартирата й. В показанията си сочат, че са научили от техни колеги за неофициално разпореждане на Ласков да се следи и да му се докладва дали, кога и от кого е посещавана Златкова. Освен предаването на утвърденото в състава на РПУ впечатление относно проверките на дома на Златкова, което съставлява косвено доказателство; преки сведения за това обстоятелство, базирани на лични наблюдения, се съдържат в обясненията на мл. полицейски инспектор Росица Йорданова. Служителката съобщава, че при специализирана полицейска операция с Й. Дочев, Д. Димитров и Тотев, с обяснението, че трябва да разберат кой гостува на Златкова, служебният автомобил е бил отклонен съзнателно и целенасочено, за да мине покрай квартирата на същата, въпреки, че служебната задача е била в друга посока. На възмущението на Йорданова, че личният живот на колежката не ги интересува, горепосочените лица са заявили, че като хора от ръководния състав трябва да знаят всичко. По преписката е установено безспорно, че Ласков двукратно е правил опит за проверка на Златкова за употреба на алкохол, но не за образуване на дисциплинарно производство срещу нея, а за преследване на лични цели и целенасочено въздействие върху същата. По повод празненство на 5.05.2006 г., на което е присъствала и Златкова, след 22:30 часа по разпореждане на Ласков същата е била извикана да се яви в РПУ - гр. Ветово. Свидетелите Николай Божанов и Мануш Димитров потвърждават, че в процесната вечер дознателката не е употребявала алкохол, а е консумирала само кафе. От събраните свидетелски показания е видно, че Ласков не е знаел за това обстоятелство. По данни на св. Димитров Ласков му е разпоредил да подготви техническия уред за изпробване на Златкова за наличие на алкохол. Същата е изразила готовност да й бъде взета проба, т. к. не е употребила алкохол. Пред Димитров началникът на РПУ е попитал Златкова дали е адекватна и й е обяснил, че не трябва да употребява алкохол по време на дежурство, след което е наредил на Димитров да прибере уреда и да напусне стаята. Другият случай на целенасочена проверка, извършена на Златкова и приятеля й Акиф Мадан, установена безпротиворечиво от събраните в административното производство доказателства, е тази от 22.05.2007 г. По твърдения на Ласков за получен сигнал от "възмутен гражданин", че Златкова и Мадан употребяват алкохол в заведение в с. Смирненски, същият е разпоредил да бъде изпратен патрул (Дочев, Василев, Гинев) на пътя от селото до гр. Ветово, който да извърши проверка за употреба на алкохол на Златкова и приятеля й. На проверката е присъствал и Ласков. Автомобилът, управляван от Мадан, в който е била и Златкова, е бил спрян от полицейския екип. Двамата са отказали да дадат проби за алкохол, като организираната прямо тях акция е квалифицирана от Златкова като унизителна и обидна. На Мадан е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и му е даден талон за медицинско изследване. Няма спор, че Златкова не е шофирала автомобила. При опит да защити приятеля си същата е заплашена от Ласков, че ще бъде проверена с дрегера, но при отказа й за това талон за изследване не й е даден. От разпита на присъствалите на проверката служители, както и от показанията на св. Наумов, може да се направи обосновано заключение за тенденциозност и преднамереност на горепосочената проверка, т. к. не са известни други случаи в РПУ за спиране на полицаи за проверка за употреба на алкохол с цел да бъде проверено дали изпълняват заповедите на министъра в тази насока. Освен това от снетите свидетелски показания става ясно, че част от служителите в изпратения да извърши проверката екип не са били на смяна по това време, което обуславя извод, че по нареждане на началника Ласков са били специално ангажирани за случая. Следователно под предлог за проверка на изпълнението на заповед на министъра на вътрешните работи - МЗ Iз-1161 от 28.07.2006 г. (непредставена по делото), началникът на РПУ - Ветово е организирал горепосочената проверка на двамата служители, за да документира тяхно нарушение и по този начин да ги злепостави. За различните критерии, прилагани спрямо различните служители, сочат резултатите от извършената от дирекция "Инспекторат" при МВР проверка, според която самият Ласков е нарушил МЗ Iз-1161 от 28.07.2006 г., като е допускал употребата на алкохол в работните помещения на РПУ - гр. Ветово. Заключението на КЗД, че в случая е налице неравно третиране на жалбоподателката Златкова и приятеля й, се подкрепя и от данните за аналогичен случай с лицето Найден Андреев, което е било спряно за проверка и е отказало да бъде проверено за алкохол, но АУАН не му е съставен. Така установените обстоятелства се отъждествяват с нежелани действия от страна на Ласков, които могат да се квалифицират като принуда, която може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето (по аргумент на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр.). Третирането на Златкова и Мадан от началника на РПУ - Ветово безспорно създава за двамата служители враждебна и застрашаваща среда. По делото не е спорно, че през лятото на 2006 г. дознател Златкова е уведомила служители от ръководния състав на ОДП - Русе за по-особеното отношение, което началникът на РПУ - Ветово демонстрира към нея, както и че директорът на ОДП е провел разговор с Ласков, като му е указал, че ако Златкова е навлязла достатъчно в работата, да коригира отношението си и да се отнася към всички служители по един и същи начин. В тази връзка, съдът намира за доказани твърденията на Златкова, че след оплакването й в ОДП - Русе, Ласков е предприел поведение спрямо същата, с което я е поставил в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите служители. От материалите по делото е видно, че дискриминационните му действия са мотивирани от нежеланието и отказа на Златкова за близост и по-лични отношения между двамата, от една страна, а от друга - от интимната й връзка с Акиф Мадан - служител в същото РПУ и подчинен на Ласков. Данните в преписката сочат, че след уведомяването на ОДП - Русе за случая, Ласков не е осигурявал на Златкова служебен транспорт до гр. Русе, необходим за изпълнение на служебните й задължения, като служителката е трябвало да пътува "на стоп" със спрени от колегите й попътни неслужебни автомобили. На 16.08.2006 г. със заповед на началника на РПУ - Ветово на приятеля на Златкова - Акиф Мадан е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за неизпълнение на служебните задължения във връзка със сигнал от Юсние Съртмачева за инцидент на 22.03.2006 г. Видно от приложените доказателства, Съртмачева е подписала декларация, че няма претенции към органите на МВР - РПУ, гр. Ветово и отказва да подава жалба. По повод данни за наличие на практика в РПУ - Ветово при ниска стойност на щетите и опасност от неразкриване, да се беседва с пострадалите, с цел да подпишат декларация и да не се образува заявителски материал, са констатирани няколко такива случая, в два от които не са заведени преписки, именно поради действието или бездействието на Ласков. Анализът на фактите в контекста на отношенията между страните сочи, че образуваното срещу Мадан дисциплинарно производство е в резултат на целенасочена проверка върху дейността му, като при аналогични случаи на нарушение, извършени от други служители на РПУ, подходът на Ласков не е бил такъв. В тези случаи началникът на РПУ не е предприемал съответни мерки срещу нарушителите или сам е разпореждал извършването на такива нарушения. При това положение изводът на КЗД за извършено от Ласков нарушение на чл. 20 от ЗЗДискр. се явява законосъобразен, т. к. същият в качеството си на дисциплинарнонаказващ орган не е приложил еднакви критерии при ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя Мадан, с което го е поставил в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите му колеги и със себе си, поради връзката му със Златкова. Както правилно е преценила Комисията, налагането на дисциплинарно наказание на Мадан освен неравно третиране носи белезите и на преследване на свързано лице във връзка с данните за търсена от Златкова защита срещу началника на РПУ - гр. Ветово. Ето защо, като е приел, че е налице дискриминация по отношение на Янина Златкова под формата на сексуален тормоз и неравно третиране на свързаното с нея лице Акиф Мадан, явяващо се и преследване в хипотезата на § 1, т. 3, б. "б" от ДР на ЗЗДискр., и като е уважил жалбата на същата срещу началника на РПУ - гр. Ветово, административният орган е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че решението на КЗД е законосъобразно. Жалбата на Ласков срещу него е неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора в настоящата фаза и предвид направеното от процесуалния представител на заинтересованата страна по жалбите искане за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите Александър Атанасов Ласков и Министерство на вътрешните работи следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Янина Златкова направените в това производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (двеста лева), съгласно договор за правна защита и съдействие - серия А, № 0820295/16.02.2009 г. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 и чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,