Решение № 2186 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5348/2009 г.

Решение № 2186 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5348/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на област с административен център Благоевград против решение по адм. д. № 1227/2008 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Иска отмяна на решението като незаконосъобразно с доводи за нищожност на решение № 94 на Общински съвет Сатовча, поради липсата на правомощия за прекратяване на договор за аренда. Общинският не е страна по договора, защото такава е общината. Решението не възлага конкретни правомощия на кмета, липсват доказателства дали е налице неизпълнение на договора. Ответната страна Общински съвет Сатовча и "Лар" ООД не изразяват становище . Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото общинският съвет не е страна по договора за аренда. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1227/8.01. 2009 г. по описа на АС - Благоевград, първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователно оспорването от страна на областния управител на решение № 94 от 17.09.2008 г. на Общински съвет Сатовча, с което е "дадено съгласие за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя, общинска собственост, сключен на 18.11.2002 г. с "ЛАР" ЕООД. Прието е, че решението е взето в рамките на правомощията на общинския съвет, предвид чл. 21, т. 8 от ЗМСМА, което е предпоставка за разваляне на договора от страна на кмета по чл. 87 от ЗЗД, включително по съдебен ред. Решението е правилно и следва да се остави в сила. В производството по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА съдът може да извърши проверка на законосъобразността на решението на общинския съвет. Тъй като в случая се касае за решение взето в условията на оперативна самостоятелност, правилно проверката е ограничена до компетентността на общинския съвет. Неоснователно е твърдението за нищожност поради липсата на правомощие. Този извод се налага от разпоредбите на чл. 21 от ЗМСМА, които очертават правомощията на общинските съвети и чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА регламентиращи правомощията на кмета. Общината е собственик на земеделски земи, дадени под аренда с договор от 18.11.2002 г. за срок от 25 години. Даването под аренда и прекратяването на арендния договор представлява управление на общинско имущество по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. По смисъла на чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА кметът представлява общината, но не може да вземе решение за управление на общинско имущество и да формира еднолично воля за прекратяване договор за аренда. Дали са налице основания за прекратяване на облигационния договор, в случая остава извън проверката на административния съд, защото засяга граждански правоотношения. Това би имало значение, ако прекратяването на договора се извършваше със заповед, издадена по реда на АПК. Но съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за аренда в земеделието /ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г./ развалянето става по съдебен ред, ако договорът е за срок по-дълъг от 10 години, следователно в производство пред гражданския съд. Поради това е ирелевантен за предмета на спора дали договорът е бил изпълняван или не от арендатора. Това ще се установи в производството пред гражданския съд. Дали има или няма решение за възлагане на кмета на общината на конкретни правомощия във връзка с развалянето на договора също е извън предмета на делото, защото касае упражняването на право на иск пред гражданския съд. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,