Решение № 1475 от 9.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Личева подадена чрез пълномощник адвокат В. Личев срещу решение 168 от 16.06.2022 г. по адм. дело 135/2022 г. на Административен съд- Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излагат се твърдения за недоказаност на недобросъвестността при получаване на осигурителните плащания. Моли съда да отмени първоинстанционното решение. Ответникът директорът на Териториално поделение на НОИ-Смолян (ТП на НОИ Смолян) изразява становище за неоснователност. Представя писмен отговор в подкрепа на обжалваното съдебно решение, споделяйки изцяло изводите на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С решение 168 от 16.06.2022 г. по адм. дело 135/2022 г., Административен съд- Смолян е отхвърлил жалбата на С. Личева срещу решение 2153-20-69/29.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Смолян, с което е потвърдено разпореждане 201-00-1423-12/23.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ Смолян, с което на основание чл. 54 ж, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 22.12.2017 г. до 31.03.2018 г. в размер на 5 719.56 лв. (главница) и 2 289.60 лв. (лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на оспорваното разпореждане), и е присъдил разноски. Изложени са мотиви, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при съобразяване с целта на закона и в съотвествие с материалния закон. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със заявление на основание чл. 54а от КСО с per. 201-00-1423 от 28.12.2017 г., С. Личева е поискала парично обезщетение за безработица, като е декларирала, че правоотношението й със SERV.AGRICOLAS LYUBO, SLU, CR VALLADOLID 5 BJ, BURGOS, LA CUEVA DE ROA, c.p.09135 e прекратено, считано от 22.12.2017 г. От жалбоподателката е подадено и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава- членка на ЕС със СЕД U002 от 28.12.2017 г. до директора на дирекция ЕРМД в ЦУ на НОИ - София, в което е посочено, че й е необходимо за удостоверяване осигурителните периоди във Испания, за периода от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г. в Испания, и е работила като наето лице от работодател в Испания. С разпореждане 201-00-1423-1 от 03.01.2018 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Смолян, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, поради започнато производство по удостоверяване на осигурителен стаж в държава-членка на ЕС. С разпореждане 201-00-1423-2 от 22.03.2018 г., от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Смолян е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, поради отпаднало основание за спиране. С разпореждане 201-00-1423-3 от 23.03.2018 г., от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Смолян на С. Личева е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 22.12.2017 г. до 21.10.2018 г. в размер на 86,66 лв. дневно, предвид заявление вх. 201-00-1423/28.12.2017 г., с последно прекратяване на осигуряването от 22.12.2017 г., прекратено осигуряване за безработица на основание чл. 325, ал. 1, т. 3-5 от КТ, с регистрация в АЗ на 22.12.2017г., с осигурителен стаж след 31.12.2001 г. - 11 г. и 3 месеца. С писмо per. 328600-30041-3 от 19.04.2018 г. на заместник- директора на Главна дирекция Национална полиция към МВР, директорът на ТП на НОИ - Смолян е уведомен за задграничните пътувания на посочените в писмото лица, живущи на територията на област Смолян, вкл. на С. Личева. С разпореждане 201 -00-1423 -4 от 09.05.2018 г., на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Смолян на основание чл. 54г, ал. 4 КСО, е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на С. Личева, считано от 01.04.2018 г. С решение 1012-20- 69# 1 от 29.06.2018 г., на директора на ТП на НОИ Смолян е потвърдено горното разпореждане. Решението на директора на ТП на НОИ е влязло в сила с решение на Административен съд Смолян по адм. дело 204/2018 г. С писмо вх. 1029-20-811#1/06.07.2018 г. на Главна агенция Инспекция по труда , ТП на НОИ е уведомено, че от страна на осигурителя SERV.AGRRICOLAS LYUBO, SLU не са постъпвали заявления за командироване на 50 български граждани на територията на Р. България, за извършване на дейности като временни работници , в изпълнение на чл. 12, ал. 1 от НУРКИРСРПУ. С писмо с вх. 1030-20- 749/20.09.2019 г. на дирекция ЕРМД към ЦУ на НОИ от испанската служба за връзка в гр. Бургос, е установено изготвянето на доклади за анулиране на осигурителните периоди на заетост на жалбоподателката от 08.12.2017 г. до 21.12.2017 г. С писмо вх. 1029-20-783#5/01.10.2019 г. на ОД на МВР - Смолян е изпратено писмо от дирекция Международно оперативно сътрудничество относно проверка и предприети действия спрямо осигурителя SERV.AGRRICOLAS LYUBO, SLU от страна на испанските власти. С разпореждане 201-00-1423-5/04.11.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица административното производство е възобновено. С разпореждане 201-00-1423-6/05.11.2019 г. на адм. орган, е отменено разпореждане 201-00-1423-3/23.03.2018 г. за отпускане на ПОБ за периода от 22.12.2017 г. до 21.10.2018 г. в дневен размер 86.66 лв.; разпореждане 201-00-1423-7/05.11.2019 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал.1 във връзка с чл. 10 от КСО и разпореждане 201-00-1423- 8/05.11.2019 г., издадено на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО. Жалбоподателката е оспорила по административен ред горните разпореждания, като подадените жалби са уважени с решение 1012-20-111# 1/17.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ. С писмо с вх. 1029-20-2110#2/29.11.2021 г. до в ТП на НОИ - Смолян е изпратен доклад на Инспекция по труда и социалната сигурност/Провинциална инспекция по труда и социалната сигурност на Бургос, в който е посочено, че решението на испанските осигурителни органи за анулиране на осигурителния период и доход за С. Личева, е окончателно. При тези обстоятелства е издадено разпореждане 201-00-1423-12/23.03.2022 г., на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ Смолян, потвърдено с решение 2153-20-69/29.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Смолян на основание чл. 54 ж, ал. 3 връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО. С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на С. Личева срещу решение 2153-20-69/29.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Смолян. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и нарушения на материалния закон настоящата инстанция намира за неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика. Съдът е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО вр. чл. 54ж, ал.3 вр. чл. 114, ал. КСО. Точно са изяснени релевантните за спора факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурените социални рискове. В настоящия случай през процесния период не е налице валидно трудово правоотношение и не е упражнявана трудова дейност от лицето за осигурителя SERV.AGRRICOLAS LYUBO, SLU . Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, като за възстановяването на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Не се споделят от настоящата инстанция съображенията на жалбоподателката, че сумите са получени добросъвестно, предвид наличието на валидно трудово правоотношение. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. От казаното по-горе се установява несъмнено, че лицето не е полагало реално труд, което обстоятелство е било известно на същото. Следователно изводът, че не е налице недобросъвестност на лицето при получаване на осигурителните плащания е необоснован и неправилен при липсата на реално престирана трудова сила. Съгласно константната съдебна практика, защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Процесните административни актове са издадени след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период жалбоподателката не е полагала труд SERV.AGRICOLAS LYUBO, SLU, CR VALLADOLID 5 BJ, BURGOS, LA CUEVA DE ROA, c.p.09135, което изключва качеството й на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. От събраните данни по извършени проверки от ОДМВР Пловдив и от компетентните органи в Кралство Испания и в Република България е доказано по несъмнен начин, че за декларирания период на осигуряване в Кралство Испания, С. Личева не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и § 1 т. 3 от ДР на КСО вр. с чл. 1 б. в от регламент /ЕО/ 883/2004 г. Ирелевантни за правния спор са оплакванията изложени в касационната жалба относно липсата на обявена от съда недействителност на трудовия договор на жалбоподателката. Правилно административният съд е приел за установено, че за посочения период на трудова заетост в Испания, лицето е било в България, както и че в Кралство Испания са анулирани осигурителните периоди на множество лица, в т. ч. и за Личева. Заличаването на данните за извършвана трудова дейност в държавата - членка и анулиране на документи, издадени от компетентните органи в Кралство Испания, както и резултатите от извършената проверка на Държавната служба Инспекция по труда и социалната сигурност на Испания, потвърждават факта, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност като заето лице за периода от 08.12.2017 г. до 21.12.17 г. в Кралство Испания. Предвид гореизложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на от 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение