Решение № 2436 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14264/2018 г.

Решение № 2436 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14264/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на П. Първанов против решение № 511 от 12.10.2018 г. по адм. дело № 290/2018 г. на Административен съд - Монтана. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – началникът на Гранично полицейско управление – Чипровци, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Монтана е отхвърлил жалбата на П. Първанов против заповед № 4506 з-58/15.05.2018 г. на началника на Гранично полицейско управление – Чипровци, с която на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 4 и т. 11, предл. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Съдът е установил следните фактически обстоятелства: Жалбоподателят П. Първанов, полицай в група "ОДГ" на ГПУ – Чипровци към РДГП - Драгоман е дисциплинарно наказан за това, че на 26.04.2018 г. в 08: 30 часа в местостоянката на група "ОДГ" в село Гаврил Геново се е явил на работа за дневна смяна в състояние, непозволяващо му изпълнението на служебните задължения, причинено от употребата на алкохол (0. 63 промила на хиляда в издишания въздух). С извършеното деяние служителят е нарушил забраната по т. 2 от заповед № 8121 з-396/5.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служителите на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, с която се забранява явяването на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употребата на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество. Действията на служителя са определени от наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Заповедта е издадена на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 4 и т. 11, предл. второ ЗМВР. Съдът, след като е обсъдил доказателствения материал по делото в светлината на релевантните нормативни разпоредби, правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на защита на дисциплинарно наказания служител и съставляващи основания за отмяната на оспорената заповед не намират подкрепа в доказателствения материал по делото. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 ЗМВР преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. С правилото на чл. 206, ал. 1 ЗМВР се гарантира правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице в дисциплинарното производство. Законосъобразното му прилагане означава да се даде възможност на служителя да представи позицията си по вмененото му дисциплинарно нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание. За да реализира в пълен обем правото си на защита, дисциплинарно привлеченото лице следва да има възможност да се запознае с фактическите и правни установявания, въз основа на които се ангажира дисциплинарната му отговорност и даде писмени или устни обяснения по тях пред дисциплинарно наказващия орган. В обсъждания случай, служителят е дал писмени обяснения рег. № 4506 р-1299 от 26.04.2018 г., в които е отразено, че се дават във връзка с извършена проверка за употреба на алкохол преди и по време на работа, в изпълнение на МЗ № 8121 з-396/5.08.2014 г., извършена от младши инспектор Н. Дамянов и младши инспектор М. Добренов, младши автоконтрольори към сектор "ПП" при ОД на МВР – Монтана с Алкотест "Дрегер", фабричен номер №ARD 0007 в местостоянката на ГОДГ с. Гаврил Геново в 08: 48 часа. В писмените си обяснения по случая, Първанов е представил позицията си във връзка с дадената от същия проба от 0. 63 промила на хиляда в издишания въздух на 26.04.2018 г. в 08: 48 часа. Писмените обяснения са адресирани до дисциплинарно наказващия орган, който ги е приел и обсъдил при издаване на оспорената заповед. По този начин изискванията на закона се изпълнени и правото на защита на служителя не е накърнено. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че не е спазен редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. В т. 7 от заповед № 8121 з-396/5.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи е предвидено, че за установяване и доказване употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В конкретния случай, на служителя е извършена проверка с предвиденото годно техническото средство Алкотест "Дрегер" 7510, фабр. №ARBB 0007 (погрешно изписано в оспорената заповед Алкотест "Дрегер" 7510, фабр. №ARDM 0007), успешно преминало последваща проверка на средствата за измерване анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОД на МВР – Монтана (видно от протокол за анализатори на алкохол л. 57 от делото) и същият не е възразил относно отчетения от техническото средство резултат. Поради това съдът правилно е приел, че концентрацията на алкохол е установена въз основа на дадените от служителя показания на техническото средство. Действително, химически анализ не е извършен, но в случая е достатъчно релевантният факт – концентрацията на алкохол в кръвта на служителя, да е установено по начин и средство, които са допустими от закона. Доводите в касационната жалба, че наличието на алкохол в кръвта на служителя е следвало да се потвърди с кръвно изследване са неоснователни, т. к. няма такова императивно изискване в заповед № 8121 з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Хипотезите на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), в приложимата редакция, не намират приложение в обсъждания случай, защото съгласно чл. 1, ал. 1 от същата, с тази наредба се урежда редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства (МПС), трамваи или самоходни машини. Изложените съображения от първоинстанционния съд на плоскостта на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. са встрани от предмета на делото, но не обуславят друг правен резултат в случая. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че административният орган не е представил доказателства за отчетената пробата с показания от 0. 63 промила на хиляда в издишания въздух на служителя и за необоснованост на изводите на съда за яснота по този въпрос. Дадените от Първанов показания от 0. 63 промила на хиляда в издишания въздух са отразени в приложената по преписка докладна записка относно изпробване на служители на група ОДГ при ГПУ – Чипровци за алкохол, изготвена от младши автоконтрольор М. Добренов от 26.04.2018 г., които се потвърждават и от останалите данни по административната преписка. Установената концентрацията на алкохол от 0. 63 промила в дадената проба е показана и видяна от служителя, което е потвърдено и отразено от същия в неговите писмени обяснения рег. № 4506 р-1299 от 26.04.2018 г., като в допълнение, за посоченото свидетелстват и колеги на Първанов – В. Скалеков, Р. Атанасов, Т. Витанов, Т. Тодоров, А. Антов, А. Димитров, К. Кирилов, които не са заинтересовани и показанията им напълно подкрепят установеното. Така установените фактически обстоятелства са потвърдени от събраните гласни и писмени доказателства при съдебното дирене, правилно кредитирани като достоверни от съда. Не се споделят релевираните доводи от касатора, че служителите от сектор "Пътен контрол" при ОД на МВР – Монтана не разполагат с правомощия да извършват вътрешноведомствен контрол. Съгласно т. 12 от заповед № 8121 з-396/5.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи е възложено на държавните служители на ръководни длъжности в МВР да организират постоянен контрол и предприемат ефективни мерки спрямо техните подчинени за недопускане нарушения на служебната дисциплина, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества. По делото е установена, че такива проверки за извършвани регулярно на служителите в ГПУ - Чипровци. В изпълнение на това задължение е и извършената от служителите от сектор "Пътен контрол" при ОДМВР – Монтана проверка. В тази насока са събраните гласни доказателства по делото, които съдът правилно е кредитирал. Правилни и обосновани за изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Служителят е длъжен да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените функции и задачи. Неизпълнението на тези задължения, причинено от употребата на алкохол, представлява нарушение на служебните задължения по см. на чл. 200, ал. 1, т. 4 ЗМВР, за което служителят носи дисциплинарна отговорност. Преценката осъществен ли е фактическият състав по чл. 200, ал. 1, т. 4 ЗМВР - явяване на служителя на работа в състояние, което не позволява да изпълнява възложените задачи, причинено от употреба на алкохол, е обусловена от изискванията към служителите в МВР, регламентирани в нормативните, вътрешно служебни актове и длъжностна характеристика. С т. 8 от заповед № 8121 з-396/5.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи е разпоредено за неспазване на забраната по т. 1 и 2 от същата заповед на държавните служители в МВР да се търси дисциплинарна отговорност, съответно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 2-ро ЗМВР (неизпълнение на заповед) или по т. 4 ЗМВР, като и в двете хипотези е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание". В случая, в съответствие със законовите разпоредби и заповедта на министъра на вътрешните работи, дисциплинарно наказващият орган правилно е приел, че установеното количество алкохол в кръвта на служителя не му позволява да изпълнява служебните си функции и задачи, поради което го е отстранил от работа и му е наложил оспореното дисциплинарно наказание "порицание" за минималния срок от шест месеца. Неотносими към спора са релевираните доводи в касационната жалба относно представения и неоспорен болничен лист № Е20180909747 за временна неработоспособност от 26.04.2018 г. до 30.04.2018 г., тъй като в случая няма данни, че касаторът не е бил в състояние да изпълнява възложените му задачи поради временна неработоспособност поради заболяване или да е уведомил някого за такова на 26.04.2018 г., сутринта в 08: 30 часа, когато същият се е явил на работа за дневна смяна в местостоянката на група "ОДЧ" в село Гаврил Геново и на същия е проведен инструктаж. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,