Решение № 7743 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2031/2009 г.

Решение № 7743 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2031/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на община Кюстендил, против решение № 295/01.12.2008 г., постановено от Кюстендилския административен съд по адм. д. № 450/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил отказа на Кмета на община Кюстендил, материализиран в писмо изх. № 94-В-383/14.08.2008 г. и е върнал преписката за произнасяне по направеното от Васко Здравков Ценков искане в молба-декларация вх. № 94-В-383/07.08.2008 г. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството пред административния орган е започнало по искане на Васко Здравков Ценков, инкорпорирано в молба-декларация до нотариуса за издаване на констативен нот. акт по обстоятелствена проверка на основание и по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК. С писмо изх. № 94-В-383/14.08.2008 г. на кмета на община Кюстендил е отказано извършването на поисканата административна услуга. В мотивите си органът сочи, че Ценков е ползвател на описания в молбата-декларация имот, попадащ в територията на земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и придобиване на правото на собственост върху същите следва да се извърши по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ след изготвяне на помощен план и план на новообразуваните имоти. При тази фактическа обстановка е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен. В чл. 587, ал. 2 от ГПК е уредено производството по издаване на констативен нот. акт по обстоятелствена проверка. По естеството си това производство е охранително и е в компетенциите на нотариуса да откаже или издаде нот. акт. Извън правомощията на административния орган е преценката придобил ли е молителят или не правото на собственост. Задължение на органа е да удостовери, че имотът е или не е общинска собственост и да посочи свидетелите, които следва да се разпитат от нотариуса. Отказът да извърши услугата, като издаде съответният документ, необходим в охранителното производство, не намира опора в закона. Изложените от него факти са извън обхвата на предпоставките, за които кметът следи при извършването на разглежданата административна услуга. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като незаконосъобразно. Твърди се, че към молбата-декларация няма приложена скица на имота и няма изготвен план по пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, от който да е видно местоположението на имота и вида собственост. Ответната страна-Васко Здравков Ценов оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на съда за правилно. Поисканата от него административна услуга, изразяваща се в заверка на молбата-декларация и издаване на удостоверение, в което да се отрази дали владения от него имот е актуван като държавна или общинска собственост е необходима като част от охранително производство, развиващо се пред нотариуса и няма пречки да му бъде извършена. Имотът е заснет от технически правоспособно лице, изготвената от него скица, която е приложена по делото, е съгласувана с техническата служба на община Кюстендил още на 17.05.1996 г. и екземпляр от нея се съхранява в тази служба. За удостоверяване на исканите факти е без значение дали е утвърден или не помощен план и план на новообразуваните имоти. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Правилно в обжалваното решение е прието, че в производството по чл. 587, ал. 2 ГПК административния орган е задължен да отрази дали имотът е или не е общинска собственост и да посочи трима свидетели за изясняване на фактическото обстоятелство, но няма право да преценява дали молителят е придобил право на собственост и оспорения административен акт е незаконосъобразен с оглед изложените съображения относно прилагането на 4а ЗСПЗЗ. В разпоредбата на чл. 19, ал. 8, т. 1 ЗСПЗЗ (в относимата и редакция) е регламентирана забрана за издаване на удостоверения във връзка с обстоятелствени проверки по чл. 587 ГПК, но за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Отказът на административния орган не е мотивиран с тази разпоредба и не се сочат доказателства, че се касае за такава земя. Доколкото в мотивите на отказа не се сочат пречки, които обективно да не позволяват издаването на удостоверението, не би могло да се възприеме тезата в касационната жалба. Административния орган е в правото си да отрази всички правно значими обстоятелства, но няма правомощия да откаже, по съображенията в административния акт. В подобен смисъл относно правилното приложение на посочените разпоредби са решение № 3112/2009 г. по адм. д. № 12725/2008 г. и решение № 4547/2008 г. по адм. д. № 9102/2007 г. на ВАС. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направеният от него извод за незаконосъобразност на обжалвания отказ е съобразен с установената фактическа обстановка и не противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК, индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. В конкретния случай жалбоподателят е поискал от кмета на общината извършването на административна услуга, като исканият документ му е необходим за представяне пред нотариус във връзка с издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху процесния имот по давностно владение. Следователно този документ е необходим за признаване на твърдени от него права по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Отказът на кмета, видно от мотивите на обжалвания административен акт се обосновава с доводи, че е налице друг ред-този по ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността върху имота от молителя в качеството му на ползвател. Молителят не твърди, че е ползвател на имота, а че го е придобил по давностно владение върху имота, което владение упражнява по силата на предварителен договор за покупко-продажба. Законодателят в разпоредбата на чл. 483 от ГПК (отм.), сега-чл. 587 от ГПК е регламентирал реда за установяване правото на собственост върху недвижим имот. В компетентност на нотариуса е установяването и признаването на правото на собственост. Административният орган няма компетентност да се произнасят относно възможността на молителя да придобие правото на собственост по обстоятелствена проверка. Съдът възприема становището на представителя на Върховната административна прокуратура, че в конкретния случай административният орган не сочи в мотивите на отказа си каквито и да било пречки, които обективно да не позволяват издаването на исканият документ. В този смисъл изложените в касационната жалба доводи не са относими към обжалвания отказ. Съдът е изложил в решението си подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,