Решение № 2637 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6073/2022 г.

6207 final от 05.09.2014 относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08) (нар. по-долу "Решението" или "Решението на ЕК"), според което при извършени в периода 1 януари 2007 година 27 януари 2009 г. сделки за замяна на горски имоти държавата е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частни субекти в нарушение на чл. 108, параграф 3 от ДФЕС, тъй като не е спазена процедурата по нотификация във връзка с предоставяне на помощта. Като адресат на Решението на ЕК Република България има задължение да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките при условията, изрично постановени в диспозитива на Решението. Решението съдържа разпореждане за възстановяване чрез определянето на задължителни мерки, които Република България трябва да предприеме, при условията и сроковете, определени в него, за установяването на конкретни случаи, за релевантния период на неправомерно предоставена помощ в периода от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. МЗХГ е провело процедура по ЗОП с предмет "Избор на правоспособен независим оценител и/или оценителски екип, регистрирани по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решението на Европейската комисия", в резултат на което на първо място е класирано "Агролеспроект" ЕООД. Определеният изпълнител е изготвил 2 броя оценителски доклади, с които е определил пазарната цена на заменените имоти. Прието е, че пазарните цени на имотите предмет на процесния договор, са 126 297 лева за частните имоти и 90 247 лева за държавните. Предвид изложеното и съгласно Методика посочена в съображение

от решението на ЕК е формиран размерът на подлежащата на възстановяване сума от 138 896 лева. Констатирано е, че за образуването на административно производство по издаването на оспорения административен акт, жалбоподателя е уведомен с писмо изх. 70-5663/20.11.2019 г., по което е постъпило възражение с вх. 70-5663/29.11.2019 г. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-оценителна експертиза, според която при формиране на пазарните цени на процесните имоти са ползвани данни от сделки с поземлени имоти в горски територии в съответните землища гр. Разлог, гр. Габрово и [населено място], както и данни за сделки в тези землища, вписани в съответните Служби по вписвания. Вещото лице Иванов е определило пазарните цени въз основа на осреднени цени от всички сделки с горски имоти за посочения по-горе референтен период, които са сходни с оценяваните имоти и според заключението пазарната цена за държавните имоти е общо 80 496 лв., а пазарната цена на частните имоти е общо 90 376 лв., т.е. пазарната стойност на имотите, придобити от държавата по договора за замяна надвишава пазарната стойност на имотите, придобити от жалбоподателя. При тези стойности на пазарните цени на имотите и методиката на ЕК, вещото лице е изчислило държавната помощ (главница) на 91 948,23 лв. При така установената фактическа обстановка и след извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е уважил жалбата на дружеството като основателна и е отменил акта. Съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, съгласно чл. 33 вр. с чл. 8 ал. 1 вр. чл. 10 от ЗДП, в писмена форма, поради което е валиден, но същия е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е изложил съображения за това, че неправомерното предоставяне на държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост, срещу горска земя частна собственост, в периода 01.01.2007 г. 27.01.2009 г. и несъвместимостта й с вътрешния пазар, са установени с влязло в сила на решение на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г., което обаче не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и размерът на помощта, която подлежи на възстановяване, поради което и на основание чл.38, ал.3 ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. И съобразно нормата на чл.38, ал.6 от ЗДП, в случаите по ал.3 администраторът на помощ е длъжен да установи лицата, получатели на помощта и размера на получената от всяко лице помощ. Съдът е установил, че при издаването на оспорения административен акт, Министърът на земеделието, храните и горите не е установил качеството бенефициер на неговия адресат, който въпрос съгласно съображение

и съображение

от решението на ЕК C

6207 final от 5.09.2014 г. е следвало да бъде разгледан предварително. Приел е, че качеството предприятие по смисъла на чл.107, §1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай, при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл.38, ал. 3 от ЗДП, а в оспорения административен акт не се съдържат каквито и да било мотиви, въз основа на които оспорващото дружество да е определено като предприятие по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС и бенефициер на държавна помощ. За основателно е прието и възражението за изтекла абсолютна погасителна давност по ДОПК, в хипотезата на чл.171,ал.2 от ДОПК, Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, със следните коригиращи мотиви. С чл. 1 от Решението на ЕК е определена за несъвместима с вътрешния пазар неправомерно приведената в действие от Република България в нарушение на чл. 108, § 3 от ДФЕС държавна помощ, отпусната на предприятия при сделки за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. От обхвата на помощта са изключените помощите de minimis, предоставени при сделките за замяна /чл. 2 от Решението/ и индивидуалните помощи, предоставени при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето й е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) 994/98, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи. Държавата възстановява несъвместимата помощ от бенефициерите, ако чрез дерогация помощта не бъде възстановено от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна /чл. 4, § 1 и § 2 от Решението на ЕК/, като подлежащите на възстановяване суми включват и лихвите от датата на предоставяне на помощта до действителното им възстановяване. При действието на чл. 107, § 1 ДФЕС мярката представлява помощ, когато бенефициерът е предприятие и мярката е с характеристиките, посочени в съображение 124 от Решението на ЕК: 1. за мярката да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси; 2. тя да предоставя предимство на нейния бенефициер; 3. това предимство да бъде избирателно; 4. мярката да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки. Решението на Комисията не съдържа индивидуализация на получателите на помощта и размерът на помощта, която подлежи на възстановяване, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП те се определят с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК от администратора на помощ. В чл. 38, ал. 6 от ЗДП е предвидено, че в случаите по ал. 3 администраторът на помощ е длъжен да установи лицата, получатели на помощта и размера на получената от всяко лице помощ. По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяването им е на административния орган. В конкретния случай, правилно съдът е приел, че оспореният АУПДВ страда от съществен порок, изразяващ се в липсата на мотиви. В него е посочен фактът на сключен договор за замяна, цитирано е решението на ЕК, според което при така извършената замяна Република България е предоставила държавна помощ в нарушение на чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на ЕС, несъвместима с вътрешния пазар. Определен е размер на сумата, която следва да бъде възстановена и е обяснено, че този размер е в съответствие оценителната експертиза. В акта липсва преценка дали дружеството притежава качеството "бенефициер" на държавна помощ. Съгласно постоянната практика на СЕС понятието "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС обхваща всеки правен субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране, а икономическа дейност е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар. В този смисъл е и Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22, като според т. 39 на решението следва, че не може да се приеме, че само лицата, които използват поземлените имоти, придобити чрез засегнатите от решението на ЕК сделки, за целите на икономическата си дейност, са предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС От изложеното следва, че качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай, при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал 3 ЗДП. В настоящия случай в оспорения административен не са изложени никакви мотиви въз основа на които дружеството да бъде определено като "предприятие" по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, съответно като "бенефициер" на държавна помощ. Доказателства за това, че адресата на акта е бенефициер не са събрани и в хода на производството пред първоинстанционнния съд. Не на последно място, съгласно т. 156 от Решението на Европейската комисия сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора в случаите, в които другата страна по сделката е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията. В случая установената според АУПДВ неправомерна държавна помощ е под прага от 200 000 евро по Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis. Под прага е и държавната помощ изчислена на база на приетата по делото оценителна експертиза. Административният орган не е извършил дължимата преценка относно това обстоятелство, а по делото не са представени доказателства, че предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната е надвишавало прага de minimis. Настоящия състав не споделя приетото от решаващия съд, че е изтекла абсолютната погасителна давност съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК за издаване на процесния АУПДВ. Решението на Европейската комисия е издадено в рамките на 10-годишния давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент (ЕО) 659/99, като от приетите по делото доказателства се установява, че компетентният национален орган е забавил изпълнението на посоченото решение. Въз основа на това и при съобразяване на решение на СЕС по дело С-627/18, според което чл. 16, пар. 2 и пар. 3 от Регламент 2015/1589 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на ЕК, или когато този срок е изтекъл поради закъснение на националните органи при изпълнение на това решение, съответно е постановено, че давностните срокове, предвидени в ДОПК не следва да се прилагат. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното от касатора искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 6 840 лв. Направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно с оглед материалния интерес по Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия. С оспореното съдебно решение първоинстанционния съд е заличил като заинтересована страна в производството по делото Изпълнителната агенция по горите, поради което същата няма качеството на страна и в касационното производство и следва да бъде заличена като такава.