Решение № 5567 от 8.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Флорова, чрез пълномощник адв. Х. Тошева, против решение 14 от 12.01.2022 г. по адм. дело 704/2021г. на Административен съд - Плевен. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020г. за кампания 2020г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие с изх. 02 - 150 -6500/2846 от 18.08.2021г. Навеждат се доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради противоречие с материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на АС - Плевен за липсата на настъпили форсмажорни обстоятелства по смисъла на §1, т.8, б"б" от ДР на Наредба 7/24.02.2015г. с доводи, че не са обсъдени от съда, представените по делото становища на дирекция "Правна" при ДФЗ. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на такова по съществото на спора, с което се отмени оспорения акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски и такива за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Ответникът заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие в писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 -2020г. за кампания 2020г. с изх. 02 -150 - 6500/2846 от 18.08.2021г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него съгласно чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б "в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г., относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и в съответствие с чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат" от ПРСР 2014 -2020г. е прекратен поетия от С. Флорова ангажимент по направление "Контрол на почвената ерозия" . За да се произнесе по спора, АС - Плевен е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на изискванията на чл.59 от АПК за съдържание на акта, който съдържа конкретни фактически и правни основания. Спазени са съществените административнопроизводствени правила, като актът е издаден при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. От представените по делото доказателства, съдът е приел, че С. Флорова е подала общо заявление за подпомагане, въз основа на което е постановено уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участието по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 -2020г. от 07.12.2016г., с което са одобрени парцели в размер на 7,78ха. За кампания 2020г. Флорова е подала заявление за подпомагане и декларация, в която е заявила, че намалява заявените площи с 25,799 дк., поради продажбата им от наемодателя. С писмо от 15.03.2021г. кандидата е уведомен по реда на чл.26 АПК, че е открито производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярката. С декларация от 29.03.2021г. Флорова е възразила срещу писмото като е посочила, че площите са намалени, тъй като собственичката ги е продала, без да я уведоми и са налице форсмажорни обстоятелства за намалението им като представя Експертно решение на ТЕЛК. На 18.08.2021г. е издаден и оспорения Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" на осн.чл.18, ал.3, т.3 от Наредба 7/24.02.2015г. , в който са разгледани направените от кандидата възражения, които не са приети за основателни от страна на административния орган. При тези фактически установявания, съдът е приел за безспорно, че одобрените площи, за които жалбоподателката е поела агроекологичен ангажимент са в размер на 7,78ха., след извършените административни проверки е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели през 2020г. спрямо референтните /одобрените парцели е под 90%, а именно 66.32%, доколкото са заявени площи в размер на 5,16ха., поради което не е спазено изискването на чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредба 7 от 24.02.2015г. и административният орган правилно на основание чл.18, ал.3, т.3 от Наредбата и чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б"в" от Регламент 1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013г. е прекратил агроекологичния ангажимент на Флорова. Съдът е приел, че посочените от жалбоподателката обстоятелства не представляват форсмажорни обстоятелства като е извел окончателен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Първостепенният съд правилно е преценил, че в случая между страните не са спорни обстоятелствата, че за земеделския производител е одобрено участие по направление "Контрол на почвената ерозия" по мярка 10 "Агроекология и климат" по дадено заявление за подпомагане от С. Флорова. Съгласно приетите по делото и неоспорени писмени доказателства, заявените от страна на жалбоподателката за кампания 2016 имоти са били шест с обща площ 7,78 ха., а за кампания 2020 г. тя е заявила парцели с обща площ 5,16 ха. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" за периода 2014 -2020 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години. Съгласно ал. 2 на горепосочения чл. 8 от същата наредба, срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". От съществено значение е изискването, регламентирано в чл. 20, ал. 1 и 2 от Наредба 7/24.02.2015 г. - агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 да се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния ангажимент. Нормативното условие е одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 да може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и ал. 7. В конкретния случай обаче заявените за подпомагане по направление "Контрол на почвената ерозия" парцели от мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2020г. не припокриват референтните (одобрените) през 2016 г. площи за участие по същата мярка и направление. Самата жалбоподателка в първоинстанционното и в касационното производство не оспорва факта, че процентът на припокриване на площите, заявени за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" за 2020г. е 66,32 %, тоест по-малък от 90 % спрямо одобрените през 2016 г. за подпомагане по същата мярка площи. С оглед на това първостепенният съд законосъобразно е приел, че е доказано наличието на материалните предпоставки на чл. 18, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/24.02.2015 г., представляващи основание за издателя на процесния адм. акт да прекрати подпомагането на жалбоподателя по направление "Контрол на почвената ерозия". Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първостепенния съд за липсата на основанията за прилагане на чл.18, ал.5 от Наредба 7/4.02.2015г за прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотезата на форсмажорни и изключителни обстоятелства. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по двете наведени от касаторката основания за наличие на форсмажорни обстоятелства и правилно е счел, че продажбата на наетите от нея парцели от собственичката, без да я уведоми, не обуславя хипотезата на форсмажорно или изключително обстоятелство. Правилно е приел съдът, че това обстоятелство е могло да бъде предвидено от касаторката, предвид това, че още към момента на подаване на заявлението, същата е била наясно, че сключва договор за наем на земеделска земя от 11.11.2016г. със срок на договора за три стопански години, считано от 01.10.2016г. На следващо място, извършената продажба на имоти от техния собственик, след изтичане на срока за договора за наем не покрива хипотезата на §1, т.8, б "е" от ДР на наредба 7/2015г. на форсмажорно или извънредно обстоятелство - отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Разпореждането на собственик на съответен имот не представлява отчуждаване на стопанството по смисъла, вложен в цитираната разпоредба, а именно: отчуждаване като принудително отнемане на вещ при спазване на определена процедура, за да бъде задоволена важна обществена нужда, което може да се извърши за задоволяване само на държавна или общинска нужда. В конкретната хипотеза липсва гореописаното отчуждаване и правилно първоинстанционния съд е стигнал до извод за липсата на предпоставките по §1, т.8, б"е" от ДР на Наредба 07/2015г. Нормата на §1, т. 8 от ДР на Наредба 7/24.02.2015 г. регламентира лимитативно форсмажорни или извънредни обстоятелства по смисъла на приложимата Наредба 7/24.02.2015 г. и доколкото визираните обстоятелства представляват изключение от общото правило, те не могат да се тълкуват и прилагат разширително или по аналогия. Правилно е отхвърлено и твърдението на касаторката за наличието на хипотезата на §1, т.8, б. "б" от ДР на Наредбата, поради влошеното й здравословно състояние като причина за неизпълнение на поетия ангажимент. В цитираната разпоредба като форсмажорни или извънредни обстоятелства е предвидено - "дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента". В съответствие с доказателствата по делото съдът правилно е преценил, че липсват форсмажорни или изключителни обстоятелства. В конкретния казус влошеното здравословното състояние на жалбоподателката, видно от представеното експертно решение на ТЕЛК трети състав към УМБАЛ д-р Г. Странски" ЕАД - Плевен 0685 от 10.03.2021г. се дължи на общо заболяване, а не на професионално такова, което не може да се приеме за дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента. На следващо място както правилно е отбелязал първоинстанционния съд не са налице доказателства, че здравословното състояние на Флорова се е влошило, след поемане на агроекологичния ангажимент и то конкретно през 2020г. Това е така тъй като съгласно приложените ЕР на ТЕЛК през 2019г., Флорова е била с определена ТНР 58% , а през 2021г. тази намалена работоспособност е вече 50%, ето защо правилно съдът е отхвърлил твърденията й, че поради влошено здравословно състояние през 2020г. не е могла да изпълни поетия ангажимент, който е изпълнявала до 2019г. с по - висок процент ТНР. Оплакването на касатора, че като не е обсъдил приложените по делото становища на дирекция "Правна" на ДФ "Земеделие", адресирани до директор на дирекция "Директни плащания" - ДФЗ, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения е неоснователно. Вярно е, че представените становища са част от проведеното административно производство, но същите както е видно, не са възприети от административния орган при постановяване на акта. Същите касаят приложението на материалния закон и по - конкретно, спорния по делото въпрос дали представеното ЕР на ТЕЛК, обуславя наличие на форсмажорно обстоятелство по смисъла на §1, т.8, б"б" от ДР на Наредбата. Правилното приложение на материалния закон в хода на съдебното производство е въпрос от компетентност на съда, на който същият е дал отговор, поради което въпросните становище по никакъв начин не обвързват съда при тази преценка и същата е направена след обсъждане и оценка на относимите по спора доказателства. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторката следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 /сто/ лева, който размер е определен съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение Т.К.