Решение № 15621 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6646/2014 г.

Решение № 15621 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6646/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Пазарджик, против решение № 230/9.04.2014 г., постановено по адм. дело № 128/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отменена заповед № ЗД-ЗД-21/4/13.01.2014 г. на директора на дирекция "СП" гр. Пазарджик, издадена на основание чл. 23, т. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, във връзка с чл. 21, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответниците по касационната жалба - Владимир Михайлов Михайлов и Валя Запрянова Михайлова, двамата от гр. Пазарджик, представлявани от пълномощника адв. Иван Църцаров, оспорват жалбата. Пълномощникът излага съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отменена по жалба на Владимир Михайлов Михайлов и Валя Запрянова Михайлова заповед № ЗД-ЗД-21/4/13.01.2014 г., издадена от директора на дирекция "СП" гр. Пазарджик, с която двамата жалбоподатели и детето им Тодор Владимиров Михайлов, са насочени да ползват социални услуги в ЦОП при КСУДС /Център за обществена подкрепа при Комплекс за социални услуги за деца и семейства/ гр. Пазарджик за срок от шест месеца. Съдът е върнал преписката на директора на дирекция "СП" гр. Пазарджик за ново произнасяне по молба с вх. № КСУ-1750/26.11.2013 г., подадена от Валентин Михайлов Михайлов и Валя Запрянова Михайлова, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет, посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, тъй като двамата родители не са поискали изцяло прекратяване на предоставените социални услуги, а са поискали прекратяване на услугите само за тях, като изрично са посочили, че желаят да продължи психологическото консултиране на детето. Наред с това съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради това, че в нея не е посочен видът на социалните услуги, към които са насочени родителите и детето. Видът на социалните услуги не може да се извлече и от разпоредбата на чл. 23, т. 2 ЗЗдет; видовете социални услуги са изчерпателно изброени в чл. 36, ал. 2 ППЗЗдет. и за всяка от тях в § 1 ДР от правилника е дадена легална дефиниция, показваща нейната същност и социално предназначение. Според съда, липсата на конкретна социална услуга в заповедта представлява нарушение на изискването по чл. 59, ал. 1, т. 5 АПК. Настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на Валентин Михайлов Михайлов и Валя Запрянова Михайлова против заповед № ЗД-ЗД-21/4/13.01.2014 г., издадена от директора на дирекция "СП" - гр. Пазарджик, с която на основание чл. 23, т. 2 ЗЗдет. и чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. са насочени непълнолетният Теодор Владимиров Михайлов и неговите родители Валя Запрянова Михайлова и Владимир Михайлов Михайлов да ползват социални услуги в ЦОП към КСУДС гр. Пазарджик за срок от шест месеца. В мотивите на заповедта е изложено, че отдел "Закрила на детето" /ЗД/ към дирекция "СП" гр. Пазарджик работи по случая с детето от 30.07.2013 г. след устен сигнал до отдела, подаден от съседи за извършено насилие върху детето от родителите му. Установено е, че детето е с диагноза "мутизъм". От отдел "ЗД" са предоставени социални услуги в КСУДС гр. Пазарджик с цел проследяване на здравословното състояние на детето и консултативна работа с родителите, при което социалните работници от КСУДС срещат трудности в осъществяването на консултативния процес, родителите не оказват необходимото съдействие. На 26.11.2013 г. родителите са подали молба в КСУДС за прекратяване на ползваните социални услуги за тях, като са изтъкнали мотив, че социално-педагогическото консултиране не е оказало помощ в проблемите с детето, както и че са създадени трудности в работата на майката; издаденото направление за ползване на социални услуги е прекратено. В мотивите на заповедта е изложено също, че предвид здравословното състояние на детето и неотчитане на риска от страна на родителите е необходимо социалните услуги в общността да бъдат продължени до постигане на необходимите резултати. Като част от административната преписка е приложен формуляр за приемане на устен сигнал вх. № ЗД-0402/107/30.07.2013 г., в който са отразени данни относно съмнение за упражнено физическо насилие върху детето Теодор Белев /второто име е според съдържанието на формуляра/ на 16 години от неговите родители. От Владимир Михайлов Михайлов, в качеството му на баща на детето Теодор Владимиров Михайлов, родено през 1997 г., е подадена молба с вх. № ЗД-94ВВ/0026/1.08.2013 г. за ползване на социални услуги по чл. 20 ППЗЗДет. към КСУДС гр. Пазарджик. Съставен е доклад от социален работник в дирекция "СП" гр. Пазарджик от 2.08.2013 г., както и доклад от началника на отдел "ЗД" от 19.08.2013 г. От директора на дирекция "СП" гр. Пазарджик е издадено направление за ползване на социална услуга изх. № ЗД-92/0624/19.08.2013 г. на родителите и детето, като вида на услугата е психологическа консултация; за детето Теодор Владимиров Михайлов - психологическо консултиране за преодоляване на последиците от заболяването, и за родителите Валя Михайлова и Владимир Михайлов - семейно консултиране, с продължителност 6 месеца. В доклад с дата 14.10.2013 г., изготвен от началника на отдел "ЗД" са описани проведените срещи, консултации, обсъждания и други във връзка с изпълнението на направлението за ползване на социални услуги. На 28.10.2014 г. е изготвена оценка на случай на дете в риск, в която е направено заключение, че основният риск произтича от влошеното му здравословно състояние /с уточнението, че до момента няма установена окончателна диагноза/, както и от влошеното му психоемоционално състояние; основните нужди са посочени като проследяване на здравословното и психоемоционалното състояние, както и предоставяне на социални услуги в КСУДС за родителите и детето. От двамата родители Валя Михайлова и Владимир Михайлов е подадена молба с вх. № КСУ-1750/26.11.2013 г. до директора на КСУДС гр. Пазарджик, с която са поискали да бъде прекратено социално-педагогическото консултиране по отношение на родителите и продължаване на психологическото консултиране за детето. В молбата са изложени съображения, че предоставеното до момента консултиране не им е оказало помощ в проблемите с детето, а провеждането на срещите със социалните работници през работното време на майката й създава проблеми, затова родителите желаят да прекратят ползването на консултирането. Изготвени са три доклада от КСУДС относно ползването на социалните услуги за двамата родители и за детето. От КСУДС гр. Пазарджик до директора на дирекция "СП" гр. Пазарджик е изпратен сигнал относно отчетени рискове за живота и здравето на детето Теодор Михайлов, заведен с вх. № КСУ-1760/28.11.2013 г., в който е направен извод за наличие на висок риск за живота и здравето на детето, обусловен от констатациите за това, че детето е във видимо тежко здравословно състояние, невербално, с трудна комуникация, не поддържа елементарна лична хигиена, детето е с нарушен режим на сън и бодърстване, живее в социална изолация, от две години не посещава училище; родителите не отчитат риск за детето, отказват извършването на профилактични прегледи, не се съобразяват с мнението на личния лекар, свързват здравословното състояние на детето с "нечисти сили" и с оглед на собствените си религиозни убеждения /определени в сигнала като "натрапчиви"/ приемат състоянието на детото като изпитание за тях; у родителите няма разбиране за потребностите, характерни за възрастта и психологическите особености на детето. Направен е също извод, че са налице дефицити в родителстването, както и допускане, че симптоматиката в поведението на детето е вследствие на емоционална травма и неглижиране от страна на родителите. От директора на дирекция "СП" гр. Пазарджик е издадено направление изх. № ЗД-92/899/13.12.2013 г. за прекратяване ползването на социални услуги с изх. ЗД 92/0624/19.08.2013 г. в КСУДС за детето Теодор Михайлов и неговите родители, във връзка с подадената молба с вх. № КСУ 1750/26.11.2013 г. от двамата родители. От директора на дирекция "СП" е изготвен социален доклад с вх. № 4697/6.01.2014 г., от същата дата са изготвени още доклад от началника на отдел "Закрила на детето", както и оценка на случай на дете в риск. В оценката е направено заключение, че основният риск за детето произхожда от факта, че здравословното му състояние е влошено като до момента няма установена окончателна диагноза; психоемоционалното му състояние също е влошено; родителите не отчитат сериозността на здравословното състояние на момчето и възпрепятстват качествена грижа за него; натрапчивата религиозност на двамата родители създава трудности в неотчитане рисковете да здравето и благосъстоянието му; необходимо е предоставяне на социални услуги за детето и родителите в КСУДС, както и да бъде открит случай в отдел "ЗД". Изготвен е социален доклад от 13.01.2013 г. за предприемане на мярка за закрила, който завършва с препоръки за насочване към подходящи социални мерки за родителите и детето, във връзка с предприемане на мярка за закрила по чл. 23, т. 2 ЗЗДет. съгласно от 13.01.2013 г.; съставен е план за действие от същата дата. От директора на дирекция "СП" - гр. Пазарджик е издадена обжалваната пред съда заповед № ЗД-ЗД-21/4/13.01.2014 г. с посочените по-горе мотиви. От правна страна, в чл. 4 ЗЗДет. са регламентирани мерките за закрила, като в ал. 1 са изброените мерките, чрез които се осъществява закрила, а в т. 1 е предвидено "съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда". В разпоредбата на чл. 23 ЗЗДет. е посочено в какво се изразяват мерките, като в т. 2, посочена като правно основание за издаване на обжалваната пред съда заповед, е предвидено "насочване към подходящи социални услуги в общността". Според чл. 24, ал. 1 от същия закон, мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално подпомагане". Според определението, дадено в § 1, т. 8 ДР ЗЗДет. "услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане. В чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. е регламентирано, че целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето; според ал. 2, мерките, предвидени в чл. 23 ЗЗДет. се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., същото посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е посочено, че случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". От доказателствата по делото несъмнено се налага изводът, че детето Теодор Владимиров Михайлов е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" и "д" ДР ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и същото е отпаднало от училище. Безспорно е също, че от страна на родителите няма заявено желание за ползване на социални услуги, нещо повече, двамата родители са подали молба от 26.11.2013 г., с която са поискали прекратяването на ползваната от тях социална услуга - социално-педагогическото консултиране. Следователно, налице е хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., при която директорът на дирекция "СП" може да издаде заповед за ползване на социални услуги. В този смисъл, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице основание за издаване на заповедта, тъй като било заявено желание за ползване на социална услуга за детето, а прекратяването било поискано само за услугата за родителите. Отделно от това, съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЗДет. мерките за закрила по чл. 23 могат да се предприемат и по преценка на дирекция "СП". Според определението, дадено в § 1, т. 6 ДР ЗСП /съгласно препращането от § 1, т. 8 ДР ЗЗДет., съдържащо определението за "услуги" по смисъла на чл. 23/ "социални услуги" са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции, а според § 1, т. 7 ДР ЗСП "социални услуги в общността" са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда. Поради това, че в случая се касае до предоставяне на социални услуги в общността по отношение на дете в риск, то за да се изпълнят функциите и да се постигнат целите на предприетите мерка за закрила, изразяващи се в предоставяне на социални услуги в общността, е необходимо, социалните услуги да бъдат предоставени и по отношение на родителите на детето, както правилно е преценил в случая и административният орган. В чл. 36, ал. 2 ППЗСП са изброени социалните услуги, които се предоставят в общността, като по т. 10 е посочена услугата "център за обществена подкрепа". Според определението, дадено в § 1, т. 29 ДР ППЗСП "център за обществена подкрепа" е комплекс от социални услуги, свързани с превенция на изоставянето, превенция на насилието и отпадане от училище, деинституционализация и реинтеграция на деца, обучение в умения на самостоятелен живот и социална интеграция на деца от институции, консултиране и подкрепа на семейства в риск, оценяване и обучение на бъдещи приемни родители и осиновители, консултиране и подкрепа на деца с противообществени прояви. Властническото волеизявление, съдържащо се в обжалваната заповед на директора на дирекция "СП" гр. Пазарджик, се изразява в насочване на двамата родители и детето да ползват социални услуги в център за обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги за деца и семейства /ЦОП към КСУДС/, а тази услуга е посочена в чл. 36, ал. 2, т. 10 ЗСП. Поради това неправилно първоинстанционният съд е приел, че в обжалваната заповед не е посочена социалната услуга, която следва да ползват родителите и детето. Наред с това, съдържанието на услугата е нормативно определено в § 1, т. 29 ДР ППЗСП, поради което не е било необходимо административният орган да преповтаря съдържанието на нормативната разпоредба. Конкретните дейности, които следва да бъдат предприети /от вида на изброените в § 1, т. 29 ДР ППЗСП/ произтичат от съдържанието на плана за действие към обжалваната заповед и от конкретните обстоятелства, свързани със състоянието на детето и неговите потребности и обосновано от неговия най-добър интерес. По изложените съображения, заповед № ЗД-ЗД-21/4/13.01.2014 г., издадена от директора на дирекция "СП" гр. Пазарджик, представлява законосъобразен акт, който неправилно е отменен от първоинстанционния съд. Обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, затова на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение