Решение № 13997 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10400/2011 г.

Решение № 13997 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10400/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 90/03.06.2011 г., постановено по административно дело № 24/2011 г., Кюстендилският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ирина Тодорова Иванова срещу решение № РД-12-2/14.01.2011 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 767/16.12.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 114, ал. 1 от КСО жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в размер на 1296,14 лв. за периода 14.09.2009 г. - 31.01.2010 г. по ревизионен акт за начет от 16.12.2010 г. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Ирина Тодорова Иванова от гр. София, действаща чрез пълномощника си адв. Волева. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се твърди неправилност на оспорения съдебен акт, като е обоснована и теза за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията. Исканията са за отмяна на съдебното решение, уважаване на първоначалната жалба и присъждане на направените разноски по делото във всички инстанции, включително и адвокатските хонорари. Ответникът по касация - директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Кюстендил, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Кюстендилския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Кюстендил (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторката за необоснованост. По делото безспорно е установено, че жалбоподателката от 25.05.2009 г. е ползвала платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Дъщеря й Леа Красимирова Иванова е настанена в детско заведение от 14.09.2009 г., но Ирина Иванова не е подала декларация за промяна в обстоятелствата, което обуславя извод за нейната недобросъвестност в случая. В резултат на това въпреки наличието на отрицателната предпоставка по чл. 53, ал. 4 от КСО, през периода 14.09.2009 г. - 31.01.2010 г. по нейната сметка неоснователно е изплащано недължимо месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО, което по силата на чл. 114 от КСО подлежи на възстановяване ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ и оттам и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете. Регламентирането му в Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. В тази връзка от съществено значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО), в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 14.09.2009 г. Противно на твърдяното от касаторката, правилно съдът е преценил показанията на съпруга й, от които не се установява той на 15.09.2009 г. да е подал при работодателя й декларация по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. За пълнота на изложението досежно останалите касаторови възражения следва да се отбележи, че при установената недобросъвестност на Ирина Иванова без значение за изхода на спора е както дали бившият й работодател е действал укоримо във връзка с подаването на другите й декларации, така и дали тя е знаела за превежданите обезщетения по нейната сметка. От гореизложеното явства, че тезата, която се стараеше да докаже касаторката, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните актове на администрацията, не може да бъде кредитирана. На база на правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за недобросъвестност и за липса на основания за получаване на парично обезщетение и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за процесния период, ведно със съответните лихви върху тях. Предвид това, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Кюстендилският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при неналичието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила, а при този изход на спора не следва да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,