Решение № 12689 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10236/2024 г.

Производството е по реда чл.216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Държавно предприятие "Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда" (ПУДООС) със седалище и адрес на управление в гр.София. Жалбата е срещу решение 994 от 26.09.2024г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-624/2024г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора ПУДООС срещу решение F525036 от 17.06.2024г. на изпълнителния директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) "Св. Иван Рилски" ЕАД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Услуги по екологично третиране на отпадъци", Обособена позиция 2 - "Третиране на опасен болничен и био отпадък" за УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се обяви за незаконосъобразно решение F525036 от 17.06.2024г. на изпълнителния директор на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът изпълнителния директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Св. Иван Рилски" ЕАД, с представен по делото писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока, установен в чл.216, ал.1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на ПУДООС срещу решение F525036 от 17.06.2024г. на изпълнителния директор на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Услуги по екологично третиране на отпадъци", Обособена позиция 2 - "Третиране на опасен болничен и био отпадък" за УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД. С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата на ПУДООС, възложено е на ПУДООС да заплати на възложителя направените по производството разноски в размер на 240 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, и е оставено без уважение искането на ПУДООС за възлагане на сторените в производството пред КЗК разноски. За да стигне до правен извод за законосъобразност на акта на възложителя, КЗК е преценила като неоснователни доводите на оспорващата страна за извършени нарушения. Комисията е счела, че възложителят не е допуснал нарушение като е предвидил в чл.1 от проекта на договор задължение на изпълнителя само да извозва биоотпадъци, без да е включил и задължение за третирането им. КЗК е приела, че невключването на третирането на биоотпадъци в предмета на поръчката не може да бъде възприето като нарушение на закона, тъй като възложителят, в рамките на оперативната си самостоятелност, определя предмета на поръчката, с оглед собствените си нужди. А това, че възложителят е включил в предмета на обществената поръчка само извозването на битовия отпадък не освобождава икономическите оператори от задълженията им, съдържащи се в други нормативни актове, а единствено им дава възможност, при необходимост да се обърнат към друго лице, което да осъществи задължителните дейности, без да се обвързват по реда на чл.66 от ЗОП. В тази част изводите на КЗК са правилни и в съответствие с материалния закон. С обжалваното решение Комисията обосновано е приела, че възложителят определя предмета на поръчката с оглед на собствените си нужди. Участниците в процедурата сами преценяват да участват или не в откритата процедура. Но те не могат да влияят върху предмета на поръчката, включително и чрез обжалване на решението за откриване на процедурата. В този смисъл нито в производството пред КЗК, нито с касационната жалба се сочи коментираната част от проекта на договор на коя нормативна разпоредба противоречи. Сочи се единствено Наредба 1 от 9.02.2015г. за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения /Наредба 1/9.02.2015г./, според която биоотпадъците следвало да бъдат третирани. Заложеното в чл.1 от проекта на договор не изключва задълженията на участниците да прилагат приложимата нормативна уредба, включително и Наредба 1/9.02.2015г. Възложителят само е предвидил, че той не се ангажира с контрол относно последващи действия на извозените биоотпадъци. В този смисъл третирането на биоотпадъците е предоставено на изпълнителя (при спазване на приложимата нормативна уредба), както и дали той ще извършва тази дейност сам или ще възложи това на друго лице. Същественото е, че с предвиденото в чл.1 от проекта на договор няма допуснато нарушение, както правилно е приела КЗК с обжалваното решение. С обжалваното решение КЗК е счела, че жалбоподателят няма правен интерес от обсъждане законосъобразността на включването в предмета на поръчката и на битов отпадък. Комисията след обсъждане на представени по преписката две решения на Регионална инспекция по околната среда и водите София, е приела, че оспорващият ПУДООС има право да извърши всички дейности, част от предмета на поръчката, както по отношение на опасните болнични, така на битовите и биоотпадъци. В този смисъл по посоченото условия на поръчката правата и законните му интереси нямало да бъдат увредени. В тази част изводите на КЗК също са правилни. С касационната жалба не са оспорват решаващите мотиви в обжалваното решение, че ПУДООС има право да извърши всички дейности, включени в предмета на поръчката - както опасните болнични, така на битовите и биоотпадъци. А това се и установява от коментираните в обжалваното решение две решения на Регионална инспекция по околната среда и водите София. При това положение оспореното условие на поръчката не нарушава правата и законните интереси на касатора ПУДООС, който при оспорване не може да търси защита на чужди права. От друга страна доводите на ПУДООС касаят неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции. В оспореното пред КЗК решение на възложителя срещу неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции са изложени следните мотиви на възложителя: Необходимостта от обединяване на гореописаните елементи (дейности) от предмета на поръчката е продиктувана от взаимосвързаност тези елементи. Тяхното отделяне и възлагане на различни изпълнители би създало технически затруднения за успешното изпълнение на поръчката, включително предвид хипотезата, процедурата да не приключи с договор за всички дейности от предмета на поръчката. . Според чл.196, ал.2, т.2 от ЗОП не подлежат на обжалване решенията за откриване в частта относно мотивите за невъзможността за разделяне на предмета на поръчката на обособени позиции. С оглед на това жалбата на ПУДООС срещу решението за откриване на процедурата, в коментираната ѝ част, е недопустима и на това основание. На следващо място с обжалваното решение КЗК е счела за неоснователни възраженията на ПУДООС, че възложителят не бил указал в техническата спецификация начина на третиране на различните видове отпадъци, не бил посочил кои отпадъци се депонират и/или обеззаразяват чрез автоклав и/или изгарят в инсинератор, не бил указал какво предварително третиране иска за отпадъци с код 20 01 21 и 20 01 35, не бил посочил начин за окончателно третиране за отпадъците, за които е допуснал предварително третиране и не били ясни мотиви му възложителя да изисква депо, инсинератор, автоклави, като бил пропуснал и окончателното обезвреждане на отпадъци с код 20 01 21 и 20 01 35. По тези възражения Комисията е приела, че в тази част жалбата нямала ясно формулирано твърдение за нарушение на конкретна правна норма. Освен това в ЗОП и ППЗОП не било регламентирано задължение за възложителя при определянето на критериите за подбор, да включи всички инструменти, съоръжения и техническо оборудване, необходими за изпълнение на предмета на поръчката. В касационната жалба, както и в жалбата до КЗК, също не се съдържат твърдения сочената непълнота в условията на поръчката нарушение на коя правна норма представлява. В този смисъл доводите за допуснато нарушение са голословни и не се основават на приложимата нормативна уредба. С обжалваното решение КЗК обосновано е посочила, че за възложителя не съществува задължение да посочи исканата от касатора пълнота в условията на поръчката, нито да посочи всички инструменти, съоръжения и техническо оборудване, необходими за изпълнение на поръчката. Това е предоставено на изпълнителя при спазване от негова страна на приложимата нормативна уредба. С касационната жалба под т.3 са изложени доводи, че изискването на възложителя изпълнителя да разполага с един инсинератор, два автоклава и една инсталация за предварително третиране на отпадъци, е необосновано и в нарушение на чл.63, ал.1 от ЗОП. Тези доводи се заявяват за първи път в касационното производство, поради което е недопустимо тяхното разглеждане предвид и забраната по чл.220 от АПК за нови фактически установявания. В касационното производство предмет на контрол за законосъобразност е решението на КЗК, а не решението на възложителя, респ. условията на поръчката. Затова е недопустимо въвеждането на нови възражения срещу условията на поръчката, които не са наведени пред КЗК, по които няма извършено проучване от Комисията и формирани нейни правни изводи, чиято законосъобразност да са предмет на проверка в касационното производство. На следващо място с обжалваното решение КЗК е приела, че не може да бъде възприет като нарушение на закона фактът, че възложителят не е дефинирал изрично в документацията мерките за опазване на околната средна, които следва да се прилагат при изпълнение на поръчката. Комисията е счела, че всяко лице, което по занятие извършва дейности, сходни с предмета на поръчката, на база на собствените си знания и опит, би било наясно кои и какви точно са мерките за опазване на околната среда. С касационната жалба тези изводи на КЗК също се оспорват, като отново не се сочи коя нормативна разпоредба е нарушена с неконкретизирането от възложителя на мерките за опазване на околната средна. Според чл.63, ал.1, т.6 от ЗОП възложителят може да изисква от кандидата или участника да прилага определени мерки за опазване на околната среда при изпълнението на поръчката. При тази законова регламентация условието на поръчката не е незаконосъобразно. След като възложителят не е изискал участниците да прилагат конкретни мерки за опазване на околната среда, то очевидно това е предоставено на участниците на база на собствените им знания и опит, и приложимата нормативна уредба в тази насока. С обжалваното решение КЗК е счела също, че представлява критерий за подбор изискването на възложителя участниците да разполагат със сертификат, издадени от независимо лице, по смисъл на чл.64, ал.5 от ЗОП, удостоверяващ разработена и внедрена интегрирана система за безопасни условия на труд BS OHSAS 18001 или еквивалент. В тази насока Комисията е приела, че посоченото условие касае сертификат, които не попада в приложното поле на чл.63, ал.1, т.10 и 11 от ЗОП, тъй като не се отнасят до системи за управление на качеството или за опазване на околната среда. В тази част обжалваното решение също е правилно като резултат. Изисквания от възложителя сертификат не е критерий за подбор, тъй като не се отнася до посочените в чл.59, ал.1 от ЗОП елементи. В ЗОП не съществува забрана за изискване на такъв сертификат, още повече с оглед регламентацията в чл.47, ал.3, чл.72, ал.4, чл.107, т.2, б. б и чл.115 от ЗОП. Затова условието на поръчката не е незаконосъобразно, както правилно е приела КЗК с обжалваното решение. Относно упоменатия в изискването чл.64, ал.5 от ЗОП, това се отнася към лицето, което може да е издател на сертификата, а не към самия сертификат, поради което не го прави критерий за подбор. На последно място с обжалваното решение КЗК е счела за неоснователни възраженията на ПУДООС относно условието на поръчката участниците да представят "Описание на предлаганият подход за изпълнение на поръчката; последователност и взаимообвързаност на предлаганите дейности; разпределение на техническите средства и човешкия ресурс; мерки за управление и контрол на качеството при изпълнението на поръчката (описанието да удостоверява съответствието с нормативните изисквания):... ". Комисията е приела, че независимо, че критерият за оценка на офертите е "най-ниска цена", правната уредба не забранява на възложителя в този случай да постави минимални изисквания към съдържанието на техническите предложения. Изводите на КЗК в тази им част също са правилни. В случая действително критерия за възлагане е "най-ниска цена" - чл.70, ал.2, т.1 от ЗОП. Както правилно е посочено в обжалваното решение, в този случай възложителят също може да изисква определено ниво на качество, което следва да бъде дефинирано чл.63, ал.1 от ЗОП. Важно е обаче това да не служи като критерий за оценка на офертата. В случай няма допуснато нарушение в коментираната насока с изискването на възложителя в образеца на техническо предложение. Затова коментираното условия на поръчката за представяне на описание с посочено съдържание не е незаконосъобразно, както правилно е приела КЗК в обжалваното решение. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК във връзка чл. 216, ал. 7 от ЗОП, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. На основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка чл. 216, ал. 7 от ЗОП, е основателно и искането на касационния ответник главния секретар на Министерство на транспорта и съобщенията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 150лв., който е в рамките на законово регламентираният размер според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК във вр. с чл.216, ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение