Решение № 1267 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4957/2012 г.

Решение № 1267 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4957/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от "Хидромелиорации - Севлиево" ЕАД, ЕИК 107044046, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. "Стефан Пешев" № 147, представлявано от управителя Николай Илиев Иванов, подадена чрез адв. Ивайло Иванов от АК - Габрово срещу решение № 43/14.02.2012 г., постановено по адм. д. № 677/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 151003160/28.02.2011 г., издаден от ТД на НАП - Велико Търново. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК, като не се излагат конкретни доводи обосноваващи посочените нарушения от страна на съда, а само доводи относно незаконосъобразността на РА. Иска се от съда да отмени обжалваното решение. Ответникът - директор на дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съда да остави решението в сила, като правилно и обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от активно легитимирано лице срещу обжалваем съдебен акт и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Върховният административен съд, осмо отделение, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и извърши проверка, с оглед разпоредбата на чл. 218 ГПК намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Хидромелиорации - Севлиево" ЕАД съдът е извършил служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорения РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, изяснил е релевантните за предмета на спора факти, обсъдил е доказателствата, вкл. и заключението на ССЕ, доводите и възраженията на страните, в резултат на което е направил обосновани и в съответствие с приложимите правни норми изводи. В съответствие с доказателствата съдът е установил, че ревизията е възложена от компетентен оран по приходите. В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е издаден ревизионен доклад, който съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 ДОПК и който е връчен на ревизираното лице, което не е депозирало възражение в законния срок. Обжалваният РА № 151003160828.02.2011 г. е издаден от компетентен приходен орган в срока по чл. 119, ал. 3 ДОПК, който е потвърден с решение № 296/20.06.2011 г. в обжалваната му част. По отношение определените осигурителни вноски и вноски за фонд "ГВРС" е установено, че дружеството е изплащало възнаграждения на работещи по трудови правоотношения и по договори за управление и контрол, но не е превеждало изцяло или в срок дължимите вноски, поради което с РА са направени частични корекции. Датите на изплащане на възнагражденията също са били установени, вкл. с изхождащи от дружеството документи, като справки за начислени и внесени осигурителни вноски за ревизираните периоди, справка за актуалното състояние на всички трудови договори, в т. ч. проверка и съпоставка на първичните счетоводни документи на ревизираното лице и данните в информационната система на НАП и др. Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 КСО, чл. 157 и чл. 158, ал. 1 и ал. 2 КСО, както и на основание чл. 40, ал. 1 ЗЗО задължителните осигурителни вноски се внасят едновременно с изплащане на дължимото възнаграждение или на част от него. В случая, видно от приложената към ревизионния акт таблица установените задължения са считано от 1.01.2006 г., която е и началната дата на ревизирания период. В тази връзка оплакването, че незаконосъобразно са определени осигурителни и здравни вноски за 2005 г., т. е. за период извън обхвата на ревизията, както и че РА не е ясен и затруднява правото на защита на ревизираното лице, не се подкрепя от доказателствата по делото. По отношение на начисления ДДС за данъчен период м. октомври 2006 г. в размер на 13 228.57 лв. правилно съдът е съобразил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС съгласно която данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати: датата на прехвърляне на правото на собственост върху стоката или датата на завършване на услугата от една страна или от друга страна датата на плащането по сделката, вкл. и при частично авансово плащане. Когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, съгласно ал. 2 от чл. 25 ЗДДС се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото извършване на услугата. По смисъла на закона съгласно чл. 31 ППЗДДС услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. В случая съдът правилно е приел, че жалбоподателят е следвало да начисли ДДС за м. 10.2006 г., когато е завършена услугата по договор № РД 24-6