Решение № 12694 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6701/2013 г.

Решение № 12694 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6701/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ - РУ "СО") - гр. Хасково срещу решение № 74 от 05.04.2013 г., постановено по адм. дело № 426/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения за неправилно възприемане на фактите и оценка на събраните доказателства, въз основа на което съдът достига до формиране на грешен извод относно определяне на положения от Атанасов труд като "измервач пети разряд" за времето от 05.07.1982 г. до 08.03.1984 г. в МНИПКИ "Минпроект" - гр. София като положен при условията на първа категория. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което жалбата на Ванко Атанасов Атанасов се отхвърли като неоснователна. Ответникът Ванко Атанасов Атанасов оспорва жалбата и пледира за нейната неоснователност по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Челебиев в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и постановяването му след подробен анализ на доказателствата по делото и при правилна преценка относно характера на труда на Атанасов в процесния период при спазване изискванията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение № Ж-125-1 от 11.11.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 5309238561 - ПР - 1581 от 17.10.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Ванко Атанасов Атанасов от с. Крепост, обл. Хасково, е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Спорът по делото е относно категорията на труда, положен от лицето за времето от 05.07.1982 г. до 08.03.1984 г. на длъжност " измервач в минни изработки", шифър 80425301, разряд пети, в направление "Подземен въгледобив" на МНИПКИ "Минпроект" (сега "Минпроект" ЕАД), гр. София. По подадената от Атанасов жалба е образувано адм. дело № 819/2011 г. по описа на Административен съд - Хасково, като постановеното по него решение е отменено с решение № 15693/10.12.2012 г. по адм. дело № 7407/2012 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и делото е върнато на друг състав за ново разглеждане със задължителни указания за събиране на доказателства относно структурата на МНИПКИ "Минпроект". С обжалваното в настоящото касационно производство решение № 74 от 05.04.2013 г. по адм. дело № 426/2012 г. на Административен съд - Хасково, постановено в производство по реда на чл. 226 от АПК, е отменено решение № Ж-125-1 от 11.11.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО"), гр. Хасково, ведно с потвърденото с него разпореждане № 5309238561 - ПР - 1581 от 17.10.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Хасково. Със същото решение преписката е изпратена на органа за постановяване на нов акт. За да постанови този резултат, съставът на Административен съд - Хасково обосновано приема, че административният акт е издаден от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, б. "а", вр. с чл. 68, ал. 1 - ал. 3 от КСО), в предписаната от закона форма, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до неговата отмяна. При преценката относно съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, съдът приема по основния спорен между страните въпрос относно определяне категорията на положения от Атанасов труд на длъжността "измервач в минни изработки" V-ти разряд за времето от 05.07.1982 г. до 08.03.1984 г. следното: в посочения период осигурителят МНИПКИ "Минпроект" - град София не включва в структурата си рудници, кариери и други рудодобивни обекти, от което прави обосновано заключение, че не се занимава нито с подземен, нито с надземен добив на руда. Предметът на дейност на предприятието съгласно щатните разписания за 1983 и 1984 г. и с оглед наименованието му е минна научно - изследователска и проектантско - конструкторска дейност. Позовавайки се на приетото по делото заключение и установената с щатното разписание структура на предприятието, приема, че към 1983 - 1984 г. "Минпроект" включва както административно - управленски звена, така и звена с научно- технически и помощен персонал, като именно в звено с НТПП персонал е включена и заеманата от Ванко Атанасов длъжност "измервач V- ти разряд", направление "Технология на подземния въгледобив" (към 1983 г.) и секция "Скален натиск и механика на скалите" (към 1984 г.). След анализ на щатните разписания на предприятието за двете години съдът достига до заключение, че звеното, в което се намира длъжността на лицето, изпълнява дейности по технология на въгледобива, които не могат да се изпълняват без присъствието на работници, какъвто е Атанасов като измервач на място в рудниците, т. е. той е извършвал техническите дейности по измерване на различни показатели във връзка с основната дейност на предприятието на място - в съответната надземна или подземна въгледобивна единица. Въпреки настъпилата реорганизация в структурата на предприятието през 1984 г., Атанасов работи и през този период в НТПП звено - сектор "Скален натиск и механика на скалите" с обозначена категория персонал - работник, което косвено според съда обуславя извод, че изпълняваните от измервач, пети разряд задължения са изцяло технически, като именно измервачът следва да постави необходимите за това прибори "на терен" на проучваните/ изграждани минни обекти. За да отговори на въпроса относно конкретното място, на което Атанасов изпълнява трудовите си функции - над или под земята, съдът се позовава на вписванията в трудовата му книжка: длъжността е "измервач минни изработки", от което извежда констатация, че престира труда си при изграждане на мини; направлението е "Подземен въгледобив" като структурна единица от предприятието, към която принадлежи длъжността; както и размера на допълнителното процентно възнаграждение върху основната месечна заплата за прослужени над 5 години непрекъснат трудов стаж, което е променено със заповед № 113/27.09.1982 г., считано от 05.07.1982 г. на 18%. От последния факт и позовавайки се на Постановление № 50 от 10.11.1979 г. за увеличаване на заплатите и другите доходи на трудещите се и привеждане цените на едно и дребно в съответствие с обективните условия за развитие на икономиката и повишаване на нейната ефективност, издадено от ЦК на БКП и МС на НРБ (обн. ДВ, бр. 90 от 13.11.1979 г., отм., бр. 2 от 07.01.1992 г., в сила от 1.10.1991 г.), съдебният състав приема, че по отношение на Атанасов е определено допълнително трудово възнаграждение за редовна и непрекъсната работа в едно и също предприятие в посочения процент, като е приложена ставката в първата хипотеза на чл. 1, б. "г" от цитираното ПМС, от което следва, че лицето е заето в подземни минни, строително - монтажни и геологопроучвателни работи. След този анализ съдът приема, че въпреки липсата в разплащателните ведомости на допълнително трудово възнаграждение за неблагоприятни и други специфични условия на труд, каквито са характерни за длъжностите, задълженията по които се изпълняват под земята (чл. 1 б. "д" от ПМС 50/10.11.1979 г. (отм.), наличните данни следва да се отчетат за достатъчни относно характера на работата, извършвана от Атанасов и относно обстоятелството, че е изпълнявана под земята. По тези съображения и предвид нормата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, първоинстанционният съд достига до извод, че Ванко Атанасов в периода от 05.07.1982 г. до 08.03.1984 г. заема техническа длъжност - "измервач в минни изработки" V-ти разряд в предприятие, занимаващо се с минна дейност, като с оглед характера на длъжността, задълженията са изпълнявани предимно под земята. Съдът прави заключение, че тази хипотеза попада в приложението на действалия в посочения период чл. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (одобрен с Постановление № 60 на ЦК на БКП и МС от 1967 г., обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.1967 г., отм. ДВ, бр. 39 от 07.04.1998 г., в сила от 01.01.2000 г.), съобразно която разпоредба е положен при условията на първа категория труд. Обжалваното решение е неправилно. Заключението на първоинстанционния съд относно материалната незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане не може да бъде споделено. За да се приложи правилото на чл. 104, ал. 3 от КСО, която разпоредба урежда превръщането от първа категория към трета категория на осигурителния стаж, придобит от работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, следва на първо място да се установи, че трудът на Атанасов за спорния период от 05.07.1982 г. до 08.03.1984 г. на длъжност " измервач в минни изработки", шифър 80425301, разряд пети, в направление "Подземен въгледобив" на МНИПКИ "Минпроект" е положен при условията на първа категория труд. Настоящият състав приема, че ответникът в касационното производство, в чиято тежест е да установи благоприятните за него обстоятелства съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, не доказва по безспорен и категоричен начин този факт. Съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. През посочения период намират приложение разпоредбите на отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), в сила до 31.12.1999 г. В оспореното решение е посочено, че спорният труд не може да бъде причислен към първа категория на основание чл. 1, ал. 1 от ПКТП (отм.), Положеният труд не попада в изброените хипотези и не може да бъде зачетен в съотношението, предвидено в разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО. Този извод на административния орган е правилен и обоснован от данните, събрани както в административното производство, така и в съдебната фаза на процеса пред първоинстанционния съд. По делото е установено, че с трудов договор № 61 от 02.07.1982 г. Атанасов е назначен на длъжност " измервач в минни изработки", шифър 80425301, разряд пети, в направление "Подземен въгледобив" на МНИПКИ "Минпроект", гр. София, с щатна месечна заплата 187 лв. и съответно възнаграждение за прослужено време (клас), което със заповед № 113/27.09.1982 г., считано от 05.07.1982 г. е увеличено на 18%. Същата длъжност е удостоверена и в трудовата книжка, а като вид дейност е посочена научна и проектантска. След този период вече е налице вписване в трудовата книжка от 02.04.1984 г., от което се установява, че лицето е започнало работа в Марбас - рудник "Гита Господинова" като подземен работник. Видно от представените по делото щатни разписания длъжността на лицето попада съответно в направление "Технология на подземния въгледобив" (към 1983 г.) и секция "Скален натиск и механика на скалите" (към 1984 г.), като и за двете години е включена в раздел "научна част". Представени са и разплащателните ведомости на осигурителя за спорния период, като от същите и от заключението на изслушаната съдебно - счетоводна експертиза е видно, че на Атанасов не са начислявани суми за вредни условия на труд, т. е. не е получавал допълнително трудово възнаграждение за неблагоприятни и опасни условия на труд. Няма данни, че лицето е било заето на работа като измервач - подземен работник, V разряд с място на работа в някой от рудниците, посочени от него в хода на административното производство, за визирания период. Проверени са наличните документи и изплащателните ведомости на Мина "Здравец" ЕАД в ликвидация, "Мина Маришки басейн" ЕАД в ликвидация, гр. Димитровград (вкл. рудник "Гита Господинова"), гр. Димитровград, Мина "Черно море" и Бургаски медни мини, мина "Бобов дол" - рудник "Миньор", като са направени констатации, че липсват данни Ванко Атанасов за посоченото време да е полагал труд в същите. Настоящият състав не споделя разсъжденията на административния съд относно размера на процента за прослужено време, увеличен на 18% със заповед № 113/27.09.1982 г., считано от 05.07.1982 г. и изведеният в тази връзка извод за прилагане ставката в първата хипотеза на чл. 1, б. "г" от Постановление № 50 от 10.11.1979 г. (отм.), доколкото не е изследвал въпроса относно естеството на положения стаж от 1.01.1977 г., когато започва трудовия път на Атанасов до 05.07.1982 г. - началото на спорния период. Дори да се приеме, че това допълнително трудово възнаграждение е получавано от Атанасов за прослужения до този момент стаж като подземен работник, каквито данни няма по делото, то отново не може да се изведе заключение, че трудът през процесния период е положен предимно под земята. При така установените факти неправилно административният съд обосновава извод относно характера на работата, осъществявана от Атанасов за посочения период и относно обстоятелството, че е изпълнявана под земята. По делото няма категорични данни в тази насока, а наименованието на предприятието и длъжността, заемана от лицето не могат да мотивират заключение за дейност, попадаща сред изброените в чл. 1, т. 1 от отменения ПКТП, който се прилага по отношение на инженерно - технически работници до началник (ръководител) на рудник включително, инженерно - технически работници до началник (ръководител) на предприятие включително, в предприятията на безруднична структура и хронометражисти, заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти; началници и зам. -началници на минноспасителните станции и минноспасителните пунктове. По делото не са събрани писмени доказателства по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от които да се направи извод, че положеният от Атанасов труд за времето от 05.07.1982 г. до 08.03.1984 г. като "измервач в минни изработки", пети разряд в МНИПКИ "Минпроект", гр. София - предприятие на безруднична структура попада сред изброените работници в чл. 1, т. 1 от ПКТП (отм.), заети с подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти. Макар функциите на дейността му да са предвиждали замервания под земята, то не може да се приеме, че тази работа е извършвана предимно в подземни обекти. Съдебното решение по адм. дело № 6878/2006 г. на ВАС, шесто отеление, на което се позовава процесуалният представител на ответника в касационното производство, не е постановено по идентичен случай, тъй като касае длъжност с наименование "измервач подземен работник", пети разряд, в същото предприятие, заемана от Господин Томов в друг период (08.04.1985 г. - 1.04.1988 г.) с място на работа рудник "Гита Господинова", гр. Димитровград, за което е получавал допълнително трудово възнаграждение за неблагоприятни и опасни условия на труд. В конкретния случай трудът на Ванко Атанасов за периода от 05.07.1982 г. до 08.03.1984 г. не може да бъде определен като положен при условията на първа категория труд. Като достига до извод в обратен смисъл и отменя оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане, първоинстанционният съд постановява необоснован и в нарушение на материалния закон съдебен акт, който следва да бъде отменен. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Ванко Атанасов Атанасов следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и осъщественото процесуално представителство в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОС на ВАС в размер на 150 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение