Решение № 618 от 16.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2715/2011 г.

Решение № 618 от 16.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2715/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Н. М. К. за възобновяване на наказателно дело № 34/2011 г. по описа на Районен съд - гр. ЗЛАТОГРАД, по което е одобрено споразумение с определение № 66 от 07.03.2011 г., с което молителят се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК за това, че на 05.02.2011 г. на ГКПП - Златоград при влизане в страната държал в л. а. "Фолксваген Пасат" с ДК № Р ****** АК акцизни стоки без бандерол, като такъв се изисква със закон - цигари на обща стойност 13275 лева, като деянието е немаловажен случай, за което е приел да му бъде наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от осем месеца, изпълнението на което е било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Н. М. К. за възобновяване на наказателно дело № 34/2011 г. по описа на Районен съд - гр. ЗЛАТОГРАД, по което е одобрено споразумение с определение № 66 от 07.03.2011 г., с което молителят се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК за това, че на 05.02.2011 г. на ГКПП - Златоград при влизане в страната държал в л. а. "Фолксваген Пасат"с ДК № Р ***** АК акцизни стоки без бандерол, като такъв се изисква със закон - цигари на обща стойност 13275 лева, като деянието е немаловажен случай, за което е приел да му бъде наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от осем месеца, изпълнението на което е било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. В искането се изтъкват доводи за наличие на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се иска отмяна на определението по реда на възобновяването и оправдаването на осъдения. Същественото нарушение на материалния закон се аргументира с липсата на престъпление, доколкото обвинението касае държане на акцизни стоки без бандерол "при влизането в страната" от Република Гърция, при което са приложими разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, както и чл. 49 от Регламент № 2913/92 /ЕИО на Съвета на Европейския съюз. Осъденият не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Неговият защитник поддържа искането с изложените в него съображения. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено в законоустановения по чл. 421, ал. 1 от НПК срок и е насочено срещу съдебен акт, който по принцип не подлежи на касационен контрол. Разгледано по същество, то е неоснователно. ВКС не споделя твърдението за неправилно приложение на материалния закон. Основният довод почива на обстоятелството, че като място на извършване на престъплението е посочен ГКПП - Златоград - при влизане в страната, поради което се явяват приложими нормите на националното право и на правото на Европейския съюз, касаещи въвеждането на стоки на територията на Р България от територия на друга държава-членка, каквато в случая е Република Гърция. На първо място, следва да се посочи на молителя, че той е бил обвинен и спрямо него е одобрено споразумение с предмет обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК, чийто обект на защита са обществените отношения, свързани с определен отрасъл на стопанството на страната - държането и търговията с акцизни стоки. Друг е въпросът, че по същото време и на същото място в идеална съвкупност той би могъл да осъществи и състав на друго по вид престъпление - това по чл. 242 от НК /каквото обвинение не е било повдигнато/, което обаче има за обект на защита други обществени отношения - митническия режим на страната. Такъв обект на защита има и евентуалното административно нарушение по чл. 233 от Закона за митниците. Одобреното спрямо К. споразумение не съдържа никакви данни за престъпление против митническия режим. Обстоятелството, че като място на извършване на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК е посочено "при влизане в страната", не означава, че той е бил обвинен за пренасяне на стоки през границата на страната. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК в конкретния случай е било "държане" на акцизни стоки без бандерол, което е осъществено изцяло на територията на Р. България. С криминализираното престъпното деяние по чл. 234 от НК държавата защитава своето право да събере определен /еднократен, косвен и специфичен/ данък - акциз, което се удостоверява чрез залепения върху съответната стока бандерол и следователно охраняваният интерес е постъпването на определена парична сума в държавната хазна. Инкриминираното поведение, предмет на разглеждане в конкретния казус сочи на невнесен дължим акциз за 1770 кутии /177 стека/ цигари, на обща стойност 6619,80 лева. Друг е въпросът, че въвеждането на акцизните стоки - цигари, на територията на България от територията на Гърция би могло да не води непременно до задължение на превозващия ги за облагането им с акциз на самата митница. Съгласно чл. 19 от ЗАДС тези стоки биха могли да бъдат поставени и под режим на отложено плащане на акциз. Ако такова не е налице, заплащането на акциза съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от закона се дължи "при въвеждането" им на територията на страната от територията на другата държава-членка. При всички случаи обаче, за да се ползва от възможностите на чл. 19 от ЗАДС лицето, въвеждащо акцизните стоки на територията на страната, трябва да ги постави под митнически надзор. Това не би могло да се извърши без тяхното манифестиране /довеждане до знанието на митническите власти/. Едва от този момент лицето би могло да се ползва и от сроковете, предвидени в чл. 49 на Регламент 2913/92/ЕИО (отм.) Нормите на този регламент, посочени в искането за възобновяване, и касаещи евентуалните права на молителя за отложено плащане на акцизи в случаи на негово правомерно поведение /чл. 36а - чл. 39/ при внасянето на акцизните стоки, са отменени с Регламент /ЕО/ № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността. На тяхното съдържание съответстват новите действащи норми на Регламент № 450/2008 г. /чл. 87- чл. 94/. Съгласно тях от момента на въвеждането им в митническата територия на Общността стоките са под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол. Те остават под митнически надзор, докато е необходимо, за да се определи митническият им статус. Едва при спазването на всички тези правила превозвачът на акцизни стоки би могъл да се позовава нормите, даващи му право на отложено плащане на акциза за тези стоки. При всички положения това право предполага негово правомерно поведение по въвеждане на стоките на територията на страната. Тези изисквания на нормите на вътрешното и на европейското право не са били спазени от молителя. Фактите по делото безспорно сочат на това, че той не е манифестирал превозваната стока на митническите органи, с което ги е лишил от възможността за надзор върху нея. Цигарите са били укрити в лекия автомобил, с който са превозвани, като част от тях са били под мокета на мястото на резервната гума, а друга част - под двете предни седалки. По този начин осъденият е демонстрирал поведение на въвеждане на акцизните стоки на територията на страната, което е целял да остане скрито за съответните органи и като вследствие от него да не обективира държане на стоки, подлежащи на облагане с акциз. Поради това неговото неправомерно поведение по въвеждане на акцизните стоки в страната не може да породи за него права по чл. 19, ал. 1 от ЗАДС. Фактическото държане на подлежащи на облагане с акциз стоки по начин, по който не се демонстрира желание за обективиране на това обстоятелство пред митническите органи, от който момент лицето се задължава да следва техните указания за времето и мястото на облагането на стоките с акциз, сочи на умисъл за осъществен състав на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Предвид на изложеното материалният закон е бил приложен правилно в производството по одобряване на споразумението, с което Н. К. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. По изложените съображения ВКС намери, че не е налице основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК на наказателното производство, поради което искането не следва да бъде уважено. Предвид горното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение