Решение № 528 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8967/2017 г.

Решение № 528 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8967/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 1060 от 14.06.2017 г., постановено по адм. д. № 2485 по описа на Административен съд – Б. (АС - Б.) за 2016 г. в частта, с която ГД "ИН" е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) да заплати на Д. Димитров обезщетение в общ размер на 3086, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, достатъчно слънчева светлина и приток на свеж въздух в килията, почистване и дезинфекция на спалното помещение, както и на препарати за това, достатъчно отопление през зимния сезон, чист и здрав матрак и възглавница, санитарно – битови условия – постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, спално помещение без паразити за периода от 21.08.2014 г. до 21.12.2016 г. (в размер на 2586, 00 лв.), както и за претърпени неимуществени вреди от противоправни действия и бездействия на служители на ГД "ИН", изразяващи се в неизпълнение на задълженията по чл. 40 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл. 156 ЗИНЗС, във вр. с чл. 150 ППЗИНЗС (разпоредбата отменена ДВ, бр. 14/2017 г.) за периода 18.09.2014 г. до месец декември 2015 г. (в размер на 500, 00 лв.), ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Димитров сума в размер на 347, 18 лв. за съдебно – деловодни разноски. В касационната жалба се поддържа становище, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства, това, че по делото не са установени реално претърпени неимуществени вреди в резултат на действия/бездействия на служители на ГД "ИН", както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие. Такива не били установени и от събраните гласни доказателства. Изразява се становище, че по делото не били установени обстоятелствата, посочени в чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. По отношение изводите на съда във връзка с неосигуряване на нормална жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода касационният жалбоподател се позовава на отлагателните срокове по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИНЗС и § 6 (сега § 9) от ПЗР на ППЗИНЗС и твърди, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Обръща внимание, че не е установено увреждане (физическо или психическо) на здравето на Димитров и изпитаните от него притеснения и унижения. Оспорва изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та). Твърди, че не е налице нарушение на посочената разпоредба, както и на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗИНЗС. В решението не били изложени мотивите, поради които съдът е приел осъществяване на това нарушение. При условията на евентуалност възразява и по отношение размера на присъденото обезщетение, като поддържа становище, че съдът не е изложил мотиви, при съобразяването на които е определил размера на присъденото обезщетение от 3086, 00 лв. По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в това число за първоинстанционното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Преди съдебното заседание представя писмено становище по съществото на спора. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от Димитров. Ответникът – Д. Димитров оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание представя молба, в която прави искане за присъждане на сторени по делото разноски по представен договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение на присъдения размер на обезщетението. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Б. е разгледал предявените от Димитров срещу ГД "ИН" искове за заплащане на обезщетение в размер на 5000, 00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически дискомфорт и страдание по време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в З. Б. в периода от 21.08.2014 г. до момента на подаване на исковата молба - 21.12.2016 г. вследствие на противоправни действия и бездействия на служители на ГД "ИН", изразяващи се в неосигуряване на нормални битови условия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане и за заплащане на обезщетение в размер на 3000, 00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и физически дискомфорт и страдание по време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в З. Б. за периода от 21.08.2014 г. до декември 2015 г., вследствие на противоправни действия и бездействия на служители на ГД "ИН", изразяващи се в неизпълнение на задълженията по чл. 40 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 156 ЗИНЗС, във вр. чл. 150 ППЗИНЗС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 21.12.2016 г. до окончателното й изплащане. При подробно и обстоятелствено изяснена фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел исковете за присъждане на обезщетение на Димитров заради причинените му неимуществени вреди в исковите периоди от лошите условия в З. Б. и заради неизпълнение на задълженията по чл. 40 ЗИНЗС, във вр. с чл. 156 ЗИНЗС и чл. 150 ППЗИНЗС за частично основателни, поради което ги уважил до общия размер от 3086, 00 лв. (за периода 21.08.2014 г. – 21.12.2016 г. по първия иск и за периода 18.09.2014 г. – месец декември 2015 г. по втория иск), като постановил общ обезщетителен диспозитив, в която част решението му е предмет на касационна проверка. Във връзка с претенцията на Димитров за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди в резултат на нечовешки и унизителни битови условия за периода 21.08.2014 г. – 21.12.2016 г., съдът е съобразил публикувания на официалния сайт на Министерство на правосъдието Доклад до българското правителство при визитата в България, извършена от Европейския комитет по превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказание (КПИ) от 4 до 10 май 2012 г. и този за посещение на КПИ в З. Б. през периода март – април 2014 г., в който са направени по – обезпокоителни констатации отколкото в първия доклад. Позовал се и на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на посочените от Димитров свидетели, които са дали показания относно изключително лошите материални условия на живот в З. Б., както и на практиката на Съда по правата на човека, свързана с тези условия. Като съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, позовал се на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та), на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. и чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, на чл. 10, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права и взел предвид съдебната практика на Върховния административен съд по сходни случаи, първоинстанционният съд направил извод, че е налице незаконосъобразно бездействие на служители на ГД "ИН" доколкото не са изпълнили задълженията си да осигурят на Димитров условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство – нормална обитаема площ; постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; възможност за проветряване и вентилация на килията; достатъчно естествена светлина и чист въздух в помещението; условия за поддържане на лична хигиена; препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, дезинсекция на килията, хигиенизиране на тоалетната и банята. Относно настъпването на вреда в пряка причинна връзка с установеното незаконосъобразно бездействие, съдът приел, че в конкретния случай липсата на елементарни хигиенни и битови стандарти, свързана с принуждаването на Димитров да се облекчава в кофи в същото помещение, където се храни и спи, без преграда, пред очите на всички обитатели на килията и поради ограничаване достъпа му до санитарен възел, са от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените страдания, които обосновават и настъпила неимуществена вреда за него. По същите причини, според съда, такива неимуществени вреди настъпват за ищеца и предвид липсата на достатъчно дневна светлина, чист въздух, минимална обитаема площ, необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво човешко същество, както и предвид факта, че е бил принуден с риск за здравето му да обитава спално помещение, населено с хлебарки и дървеници, без да му бъдат осигурени необходимите продукти за почистване и дезинфекция на килията, както и нормални условия за поддържане на лична хигиена – баня и тоалетна в съответствие със санитарно-хигиенните изисквания. В заключение съдът приел, че поставянето на Димитров в гореописаните неблагоприятни материални условия в З. Б. за исковия период съставлява нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3 КЗПЧОС, способно да породи у него стрес, емоционално и морално страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, каквито той твърди, че е претърпял, както и риск за здравето му. Като се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съдът определил обезщетението при съобразяване характера на деянието, естеството на увреждането, степента на претърпените морални страдания и времето на престой на Димитров при тези условия в размер на 2586, 00 лв. за целия претендиран период от 862 календарни дни, а в останалата част до претендирания размер от 5000, 00 лв. отхвърлил иска. За да се произнесе по претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от Димитров в резултат на неизпълнение на задълженията по чл. 40 ЗИНЗС, във вр. с чл. 156 ЗИНЗС и чл. 150 ППЗИНЗС в периода от 21.08.2014 г. до месец декември 2015 г., съдът е съобразил предписанията на посочените разпоредби и въз основа на анализ на приобщените по делото доказателства е направил извод за нейната частична основателност, но за периода 18.09.2014 г. – месец декември 2015 г. За периода 21.08.2014 г. – 17.09.2014 г. искът бил оставен без разглеждане като процесуално недопустим, доколкото за този период съдът констатирал наличието на влязъл в сила съдебен акт. В тази част обаче решението не е предмет на касационна проверка. Съдът приел, че ответникът не е ангажирал безпротиворечиви доказателства за осъществяване на дейностите, залегнали в първоначален план и препланиране на присъдата. Установеното по делото, че Димитров полага доброволен труд по раздаването на храната в групата (от месец ноември 2015 г.) и е отговорник на клуб по интереси за литературно творчество "П." (от месец декември 2015 г.), както и че членува в клуб за физическа култура и спорт "Атлас", според съда, не съставлява конкретни дейности, осъществявани от инспектор социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР), така както е залегнало в плана и препланирането. Съдът приел, че не е представено нито едно доказателство, което да удостовери, че ИСДВР за 2-ра група и ІІ ЗПС е осъществил каквито и да е дейности или мероприятия по осъществяване на планираните такива. По тези причини направил извод, че необорени останали твърденията на Димитров, съгласно които той се срещнал само веднъж с инспектора и то за препланиране на присъдата, като не е бил включван в никакви индивидуални или групови мероприятия. Изложил и съображения, че невключването на Димитров в мероприятията по чл. 150 ППЗИНЗС, както и неспазването и неизпълнението на изготвения план по чл. 156 ЗИНЗС, са създали условия, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране. Приел, че затворническата администрация в нарушение на чл. 150 ППЗИНЗС не го е включила в реализираните мероприятия и в нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС не е осигурила условия за поддържане на психическото му здраве и за уважаване на човешкото му достойнство, както и в нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 3 от същия закон, във връзка с чл. 156 ППЗИНЗС не е изпълнявала планираните цели и задачи в изготвения индивидуален план. Условията, при които е бил поставен Димитров и преживяванията, които е изтърпял, според изложеното в решението, надминават изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя. Съдът приел, че поставянето на лицето в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС само по себе си представлява третиране, способно да породи у него емоционално и морално страдание, а недопускането му до участие в мероприятия по чл. 150 ППЗИНЗС или такива в изпълнение на чл. 40 и чл. 156 ЗИНЗС с мотиви, че същите не са задължителни, са от такова естество, че предизвикват твърдените от Димитров страдания, които обосновават и настъпила неимуществена вреда за него. Такова отношение на служителите на затвора, според съда обосновава извод, че ищецът е претърпял изпитание, надвишаващо неизбежната степен на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода. Като съобразил характера на деянието, естеството на увреждането, степента на претърпените морални страдания и отчел времето на престой на Димитров в затвора, за което се претендира обезщетение, съдът определил такова в размер на 500, 00 лв. за целия период от 18.09.2014 г. до декември 2015 г., като в останалата част до претендирания размер от 3000, 00 лв. отхвърлил този иск. Предвид изхода на спора, осъдил ГД "ИН" да заплати на Димитров разноски в общ размер на 347, 18 лв. В обжалваната част решението е валидно, допустимо и правилно като резултат, макар погрешно съдът да е квалифицирал предявените искове като такива по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а не както е правилната им правна квалификация – по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. При съобразяване направените в касационната жалба твърдения, в обжалваната част то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Б. е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за частична основателност на предявените от Димитров искови претенции за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди в резултат на нечовешки и унизителни битови условия за периода 21.08.2014 г. – 21.12.2016 г. и неизпълнение на задълженията от страна на служители на ГД "ИН" по чл. 40 ЗИНЗС, във вр. с чл. 156 ЗИНЗС и чл. 150 ППЗИНЗС в периода от 18.09.2014 г. до месец декември 2015 г. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател във връзка с приетото от съда, че твърдените от Димитров вреди са в пряка връзка с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия в З. Б. по време на престоя му там. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията, че от събраните доказателства не се установява настъпването на твърдените от лицето неимуществени вреди. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията, като част от вътрешното право на държавата. Поставянето на Димитров в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС само по себе си представлява третиране способно да породи у него емоционално и морално страдание. В тази връзка, доколкото предмета на установяване по делото не е свързан с вреди, настъпили като следствие здравословно или психологическо увреждане на Димитров като резултат от условията в затвора, а предмет на установяване са негативни емоционални преживявания, естествено следващи от самите установени условия, при които се изтърпява наказанието, настоящият касационен състав намира, че правилно административният съд е приел, че отрицателните емоции са от такова естество, че предизвикват у всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от лицето страдания, които обосновават и настъпила неимуществена вреда за него. С оглед приетото и установено по делото, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че страданията, които е бил принуден да търпи Димитров във връзка с условията в Затвора – Б. надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията на затвора е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места, поради което изложените от касационния жалбоподател възражения в тази насока се приемат за неоснователни. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, недоброто осветление и нейните размерите, наличието на инсекти и останалите установени битови условия причиняват дискомфорт и неудобства за пребиваващите там, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо Димитров нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Той е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, правилно квалифицирани от състава на АС - Б. като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Ето защо, правилно е прието от него, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Таза искова претенция правилно е възприета като доказана по основание. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на касационния жалбоподател относно размера на присъденото обезщетение. Неоснователни са и оплакванията на ГД "ИН", че съдът не е изложил мотивите, които са му дали основание да присъди определеното обезщетение. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за Димитров, първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на 2586, 00 лв. за исковия период, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. При определяне на дължимото обезщетение са отчетени характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, поради което според настоящия състав на Върховния административен съд, съставът на АС – Б. е определил такова при спазване принципа на справедливост. Така определеното обезщетение е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Димитров неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Присъденото обезщетение с решението е определено при съобразяване на всички релевантни факти и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от него, без да доведе до обогатяването му. Решението е правилно и в останалата му обжалвана част. При липсата на каквито и да е конкретни оплаквания в касационната жалба относно присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от Димитров неимуществени вреди в размер на 500, 00 лв., настъпили в резултат на неизпълнение от страна на служителите на ГД "ИН" на задълженията по чл. 40 ЗИНЗС, във вр. с чл. 156 ЗИНЗС и чл. 150 ППЗИНЗС в периода от 18.09.2014 г. до месец декември 2015 г., настоящият състав намира, че то е постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е мотивирал решението в тази част подробно, като съображенията му, основани на правилна преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства се споделят изцяло от настоящия съд, предвид което не е нужно да се повтарят. Разноски на ГД "ИН" за претендираното пред първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение правилно не са присъдени, доколкото разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Предвид всичко гореизложено решението, в обжалваната част е обосновано и е постановено при правилно приложение на закона. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила в тази част. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна. Предвид изхода на спора и направеното искане, на Димитров се следва присъждането на сторените от него в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350, 00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие към писмения отговор на касационната жалба. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700, 00 лв. е неоснователно, доколкото договорът не е представен в оригинал, а копието, което се съдържа по делото не е заверено за вярност с оригинала. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 350, 00 лв. от процесуалния представител на ГД "ИН" е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение